Снимка: iStock

Бил Грос, съосновател на PIMCO и човекът, който направи революция в инвестициите в облигации чрез стратегии за активна търговия, предупреди, че цялостната ситуация на кредитните пазари е станала небалансирана, и посъветва да се избягва притежаването на дългосрочен дълг.

В статия за Financial Times, публикувана в сряда, Грос посочи, че общият обем на държавния, ипотечния и корпоративния дълг вече възлиза на около 84 трилиона долара.

„Прекомерният дълг може да доведе до прекомерен риск, а твърде многото собствен капитал може да ограничи растежа на печалбата на акция в определени цикли на ниска производителност“, пише Грос. „Ако и двата показателя се променят с темпо, съобразено с индустриалните стандарти и икономическия растеж, тогава и самият растеж най-вероятно ще се ускори.“

Според него обаче балансите са станали твърде небалансирани, което застрашава растежа. Бумът на задлъжнялостта в сектора на изкуствения интелект е аномалия от историческа гледна точка, а федералният дълг вече е достигнал пикови нива за мирно време, равняващи се на 100% от БВП.

Макар че в момента целият този дълг стимулира растежа, той вече е довел до по-висока инфлация и вероятно ще забави растежа в бъдеще, добави Грос.

„В такава среда мнението ми е следното: не дръжте облигации, с изключение на едногодишните държавни ценни книжа (T-bills), чиято доходност в момента е 4,55%“, каза той. „Бъдете предпазливи с акциите, които са на рекордни нива, тъй като по-високата доходност с течение на времето ще свие маржовете на печалба. Подгответе се за края на познатия ни досега модел на фондовите пазари и за по-висока волатилност на цените на референтните 10-годишни държавни облигации.“

Предупреждението му е особено значимо предвид кариерата му в сферата на инвестициите в облигации, донесла му прозвището „Кралят на облигациите“ (Bond King). В продължение на десетилетия той доминираше в сегмент от финансовите пазари, който преди появата му се смяташе за пасивен и скучен.

Вместо просто да купува облигации и да ги държи до падежа, за да получава лихва, неговите инвестиционни стратегии генерираха възвръщаемост, далеч надхвърляща тази от обикновеното „събиране на купони“ (лихвени плащания).

През последните години обаче пазарът също претърпя трансформация. Централните банки по света вече не купуват и не държат държавни ценни книжа толкова надеждно, тъй като се стремят да диверсифицират резервите си.

Същевременно хедж фондовете, силно чувствителни към ценовите промени, се утвърдиха като по-значими участници на пазара на облигации и са склонни да продават по-бързо. Така наречената „базисна търговия“ (basis trade), придобила популярност сред хедж фондовете – чрез която те печелят от малки ценови разлики между държавните облигации и фючърсите върху тях, – направи пазара по-волатилен.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.