Снимка: iStock

След почти две години, в които Goldman Sachs беше сред най-големите оптимисти за златото, банката направи първата по-сериозна корекция на очакванията си. Анализаторите намалиха прогнозата си за цената на благородния метал в края на годината с 500 долара до 4900 долара за тройунция. На пръв поглед това изглежда като негативна новина. Само че реалността е значително по-интересна. Дори след понижението Goldman продължава да очаква ново покачване спрямо текущите нива около 4160 долара за унция. Това означава, че банката не се отказва от дългосрочната си теза за златото, а по-скоро признава, че пътят нагоре може да бъде по-бавен и по-неравен от очакваното.

Причината за промяната е Федералният резерв. Само преди няколко месеца пазарите бяха убедени, че цикълът на понижения на лихвите ще започне сравнително скоро. Днес ситуацията изглежда напълно различно. След първото заседание под ръководството на новия председател на Фед Кевин Уорш централната банка не само запази твърд тон, но и на практика премахна част от комуникацията, която инвеститорите използваха като ориентир за бъдещи намаления на лихвите. Допълнително напрежение създава и фактът, че инфлацията в САЩ отново се движи нагоре след енергийния шок, предизвикан от конфликта в Близкия изток.

Тук се появява големият парадокс за златото. През последните години металът поскъпваше не само защото инвеститорите търсеха защита от инфлация и геополитически рискове, а и защото очакваха по-ниски реални лихвени проценти. Златото не носи доходност под формата на дивиденти или лихви. Следователно неговата привлекателност расте, когато доходността по облигациите намалява. Ако Фед запази лихвите високи по-дълго време или дори ги повиши още веднъж, това автоматично прави държавните облигации по-конкурентна алтернатива.

Именно затова Goldman намалява прогнозата си. Банката вече очаква значително по-малки входящи потоци към ETF фондовете, инвестиращи в злато. Исторически именно тези фондове са били един от най-мощните двигатели на цената. Когато милиарди долари се насочват към ETF-и, физическото търсене на метал се увеличава и цената реагира бързо нагоре. Ако обаче инвеститорите започнат да предпочитат облигации с доходност над 4% или 5%, част от капитала може да напусне златото.

Това обаче не означава, че голямата картина е станала меча. Всъщност дори в доклада си Goldman продължава да подчертава, че остава „структурно позитивна“ за благородния метал. Причината е, че най-важният купувач на злато през последните години не са били ETF инвеститорите, а централните банки. Според оценките на банката официалният сектор ще продължи да купува около 50 тона месечно през тази година и около 40 тона месечно през следващата. Това са огромни количества, които създават постоянна основа на търсенето независимо от краткосрочните движения на финансовите пазари.

Този процес не е случаен. След замразяването на руските резерви през 2022 година много държави започнаха активно да диверсифицират активите си извън долара. Централни банки от Китай, Индия, Турция, Полша и редица държави от Близкия изток систематично увеличават златните си резерви. За тях златото вече не е просто инвестиция. То е стратегически актив и инструмент за защита срещу геополитически риск.

Друг интересен аспект е промяната в самия макроикономически режим. През последните десетилетия инвеститорите свикнаха с идеята, че при всяка по-сериозна криза централните банки ще намаляват лихвите и ще осигуряват ликвидност. Днес тази логика вече не е толкова сигурна. Ако инфлацията остане упорито висока, Фед може да бъде принуден да поддържа рестриктивна политика дори при забавяне на икономиката. Това създава нов тип среда, в която традиционните модели за оценка на златото може да не работят толкова добре, колкото в миналото.

Пазарът вече започва да отчита тази промяна. След като достигна рекордни нива близо до 5600 долара за унция в началото на годината, златото навлезе в корективна фаза и в момента се насочва към трета поредна седмица на спад. За много инвеститори това изглежда като начало на по-сериозен низходящ тренд. Историята обаче показва, че след силни бичи цикли подобни корекции са напълно нормални. Дори по време на големия възход на златото между 2001 и 2011 година металът многократно е преминавал през спадове от 10% до 20%, преди да възобнови възходящото си движение.

От инвестиционна гледна точка най-важният въпрос не е дали Goldman е намалила прогнозата си с 500 долара. По-важният въпрос е какво ни казва това за средата, в която навлизаме. Очевидно е, че пазарът вече не очаква бързо връщане към евтините пари. Очевидно е и че Фед поставя борбата с инфлацията над подкрепата за финансовите пазари. Това е сериозна промяна спрямо последните десет години.

В крайна сметка Goldman не казва, че бичият пазар при златото е приключил. Банката по-скоро предупреждава, че краткосрочният риск е станал по-висок, защото пазарът трябва да преоцени новата реалност на по-високи лихви за по-дълъг период от време. Ако инфлацията остане упорита и Фед действително бъде принуден да повиши лихвите още веднъж, цената на златото може да се окаже под натиск през следващите месеци. Ако обаче централните банки продължат да купуват агресивно и геополитическата несигурност остане висока, дългосрочната история за благородния метал далеч не изглежда приключила.

Може би най-интересното в случая е, че дори след намаляването на прогнозата Goldman Sachs продължава да очаква цена от 4900 долара за унция. Това само по себе си показва колко различен е настоящият цикъл спрямо предишните. Малко активи в света могат да загубят 500 долара от прогнозната си стойност и въпреки това да останат сред най-обичаните инвестиции на Уолстрийт.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.