Снимка: iStock
Американската администрация засилва натиска върху ASML, след като министърът на търговията Хауърд Лътник е изразил опасения пред ръководството на нидерландската компания, че една от най-напредналите й машини за производство на чипове може да е достигнала до Китай. Става дума за системите за екстремна ултравиолетова литография, известни като EUV - технология, която е в центъра на глобалната битка за полупроводници, изкуствен интелект и технологично надмощие.
ASML отхвърля тези опасения и твърди, че никога не е доставяла EUV машина в Китай. Компанията посочва, че тези системи са огромни, изключително сложни, произвеждат се в ограничени количества и изискват постоянна поддръжка от специалисти на ASML. Именно това прави самостоятелното им транспортиране, преместване или скриване почти невъзможно без участието на производителя.
Казусът обаче показва колко чувствителна е станала темата за контрола върху чиповите технологии. EUV машините на ASML са ключови за производството на най-напредналите процесори, използвани от компании като Nvidia, Apple и други лидери в изкуствения интелект. Те позволяват изработването на чипове с изключително малки структури и висока производителност - точно типът технологии, до които Вашингтон се опитва да ограничи достъпа на Китай.
От години САЩ настояват Нидерландия и Япония да затягат правилата за износ на оборудване за производство на чипове към Китай. Трите държави са дом на водещите производители на подобни машини, а ASML е безспорният лидер в литографията. Именно затова нидерландската компания се намира в центъра на една от най-важните технологични линии на разделение между Вашингтон и Пекин.
Американските представители твърдят, че имат данни за износ към Китай на оборудване или компоненти, свързани с EUV системи. Те обаче не са предоставили публични доказателства, позовавайки се на чувствителността на информацията. ASML отрича тези твърдения и заявява, че не е доставяла в Китай нито EUV машина, нито компоненти, модули или специализирано оборудване, предназначени за такава система.
Това поставя компанията в трудна позиция. От една страна, тя трябва да защитава репутацията си и да доказва, че спазва всички правила за износ. От друга - не е ясно какъв тип информация би била достатъчна, за да убеди Вашингтон, че в Китай няма EUV машина на ASML. Компанията вече е подготвила документ с аргумент, че няма индикации за наличие на такава система в страната. В него се посочва, че в света работят 314 EUV машини, други 26 са извадени от експлоатация, а нито една не се намира в Китай.
ASML подчертава и техническия контрол върху оборудването си. Компанията може да следи прекъсвания, необичайно поведение или загуба на свързаност в EUV портфейла си. Освен това клиентите не могат да демонтират, транспортират и преместят подобна машина без участието на ASML заради сложните процедури и специализираната логистика.
Ако подобна система все пак е достигнала до Китай, това би било едно от най-сериозните известни нарушения на ограниченията, наложени от САЩ и партньорите им. EUV технологията е сред най-труднодостъпните звена във веригата за производство на напреднали чипове. Липсата на достъп до нея е една от най-големите пречки пред китайския технологичен гигант Huawei в опита му да се конкурира с Nvidia в областта на изкуствения интелект.
Но темата не се изчерпва с една машина. По-дълбокият въпрос е дали Китай успява да напредва в производството на по-сложни чипове чрез комбинация от по-стари инструменти, инженерни заобикаляния и вътрешни технологични подобрения. Ако това е така, американските опасения може да отразяват не толкова конкретно нарушение от страна на ASML, колкото по-широк проблем - че Китай постепенно намалява ефекта от западните ограничения.
Това е и причината напрежението да се прехвърля към политиката. В Конгреса вече има двупартиен законопроект, който цели да наложи по-строги правила върху чуждестранни компании като ASML и японската Tokyo Electron. Идеята е те да бъдат подложени на сходни ограничения с американските производители при работата си с Китай. Подобна стъпка би ударила сериозно ASML, която очаква около 20% от приходите си през 2026 г. да дойдат от китайския пазар.
За Европа това е деликатен момент. ASML е най-ценната европейска технологична компания и един от малкото глобални лидери в критична индустрия. Засиленият натиск от Вашингтон може да обтегне допълнително отношенията между САЩ и ЕС, особено ако американските власти настояват за ограничения, които европейските правителства смятат за прекалено широки или вредни за собствените им компании.
Нидерландското правителство твърди, че прилага много строго ограниченията върху EUV системите и други чувствителни технологии. Но Вашингтон отдавна е недоволен от разликите между американските, нидерландските и японските правила. Особено спорна остава поддръжката на вече доставено оборудване в Китай, където американските компании са подложени на по-тежки ограничения от някои чуждестранни конкуренти.
ASML се намира между две сили. Китай остава важен пазар, но САЩ държат ключово влияние върху глобалната технологична архитектура и върху правилата за достъп до напреднали чипове. За компанията това означава постоянен баланс между търговски интерес, национална сигурност, регулаторен натиск и политическо доверие.
Случаят показва новата реалност в полупроводниците. Чиповете вече не са просто индустриален продукт. Те са стратегически актив, около който се подреждат съюзи, ограничения, закони и дипломатически конфликти. ASML е в центъра на тази система, защото контролира технология, без която най-напредналото производство на чипове е почти невъзможно.
Затова спорът около евентуален достъп на Китай до EUV технология е по-голям от конкретното обвинение. Той е тест за това докъде САЩ са готови да стигнат, за да ограничат технологичния напредък на Пекин, и доколко Европа е готова да следва тази линия, когато залогът е една от най-важните й компании. В тази битка ASML не е просто доставчик на машини. Тя е геополитически възел в индустрия, която ще определя икономическата и военната сила през следващото десетилетие.
*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.
| Валута | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| EURUSD | 1.15 | ▲0.04% |
| USDJPY | 161.27 | ▼0.03% |
| GBPUSD | 1.32 | ▲0.21% |
| USDCHF | 0.81 | ▲0.23% |
| USDCAD | 1.42 | ▲0.09% |
| Референтен индекс | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Dow 30 | 51 860.90 | ▼0.29% |
| S&P 500 | 7 543.88 | ▼0.30% |
| Nasdaq 100 | 30 589.10 | ▼0.35% |
| DAX 30 | 25 209.50 | ▼0.09% |
| Криптовалута | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Bitcoin | 62 564.50 | ▼0.52% |
| Ethereum | 1 690.48 | ▼1.09% |
| Ripple | 1.13 | ▼1.60% |
| Фючърс | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Петрол - лек суров | 75.92 | ▲0.68% |
| Петрол - брент | 79.28 | ▲0.41% |
| Злато | 4 148.31 | ▼0.95% |
| Сребро | 25.68 | ▲1.17% |
| Пшеница | 605.88 | ▼0.88% |
| Срочност | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| US 10 Year | 109.38 | ▼0.20% |
| Germany Bund 10 Year | 126.14 | ▼0.29% |
| UK Long Gilt Future | 88.56 | ▼0.83% |