Снимка: iStock

Повишението на лихвите от Федералния резерв през следващата седмица вече почти не е пазарно събитие. При вероятност от 86% за увеличение с 25 базисни пункта според FedWatch и още 63% вероятност за второ повишение до края на годината, тази част от историята до голяма степен е калкулирана. Много по-важният въпрос е как американският фондов пазар ще премине през среда, в която три от основните му опори започват да се движат в неблагоприятна посока едновременно: дългосрочната цена на капитала остава близо до многогодишни върхове, петролът отново е над 100 долара, а потребителят започва да усеща реалния ефект от по-високите цени. Засега S&P 500 устоява, но устойчивостта му вече зависи все повече от един последен силен фундаментален аргумент: корпоративните печалби.

Августовската инфлация практически затвори дебата около следващото решение на Фед. И общият, и базисният индекс на потребителските цени се оказаха по-високи от очакваното, което затруднява новия председател Кевин Уорш да толерира продължително отклонение от целта за инфлация от 2%. Пазарът реагира сравнително спокойно, дори с ръст, но това не трябва да се бърка с изчезване на инфлационния риск. По-скоро инвеститорите вече са преминали от фазата на изненадата към фазата на адаптацията. Повишение с четвърт процентен пункт само по себе си няма да промени режима. Значение ще има дали Фед ще го представи като ограничена застраховка срещу нов инфлационен импулс или като начало на нов цикъл на затягане.

Облигационният пазар вече показва колко тънка е тази граница. Доходността по 10-годишните американски държавни облигации отстъпи леко до 4,97%, след като докосна психологическата граница от 5%, невиждана от 2023 г. Това вероятно е по-важното число за акциите от самата основна лихва на Фед. При почти 5% доходност по американския държавен дълг се променя относителната привлекателност на практически всеки рисков актив. Инвеститорът вече има висока безрискова алтернатива, а компаниите с оценки, основани върху печалби далеч в бъдещето, трябва да оправдават значително по-висока цена на капитала. Затова евентуален „мек“ тон на Уорш може да бъде по-важен за S&P 500 от самото решение за увеличение.

Но Фед не контролира най-неприятната част от сегашната инфлационна конфигурация. Brent остава около 104,50 долара за барел въпреки еднодневния спад от 3%, а за последните два месеца петролът е поскъпнал приблизително с 37%. Бензинът в САЩ вече струва около 4,30 долара за галон, приблизително 35% повече спрямо година по-рано, а дизелът премина границата от 6 долара. Това не е просто енергиен шок, който се вижда на бензиностанцията. Дизелът влиза в транспорта, логистиката, селското стопанство и почти всяка физическа верига за доставки. Ако тези цени се задържат, ефектът постепенно ще започне да преминава от общата инфлация към производствените разходи и корпоративните маржове.

Това прави настоящата ситуация особено неудобна за паричната политика. Фед може да охлажда търсенето, но не може да произведе петрол. Ако значителна част от инфлационния импулс идва от геополитически ограничено предлагане на енергия, по-високите лихви атакуват вторичния ефект, а не първоначалната причина. Резултатът е риск от комбинация, която финансовите пазари традиционно не харесват: по-слаб растеж заради по-скъпия кредит и едновременно устойчив ценови натиск заради енергията. Именно затова връзката между войната в Иран, петрола, облигационната доходност и политиката на Фед е по-важна от отделното движение на който и да е от тези пазари.

Първите признаци на натиск върху потребителя вече се появяват. Индексът на потребителските нагласи на Университета на Мичиган падна през септември до 47,8 пункта, почти четири пункта под август и недалеч от най-ниското ниво за годината, отчетено през май. Това идва в особено неудобен момент. Американската икономика се приближава към празничния сезон, когато потреблението е критично за търговците на дребно, а домакинствата едновременно плащат повече за гориво и са изправени пред по-високи разходи за кредитиране. Дори ако заетостта не се влоши рязко, свиването на свободния доход може да промени структурата на потреблението.

Засега пазарът има мощна защита срещу тези рискове: печалбите. Wall Street очаква компаниите в S&P 500 да генерират общо около 768,7 млрд. долара печалба за трите месеца до края на септември, което би било почти 30% повече спрямо година по-рано. Именно този ръст позволява на пазара да издържа на доходност по 10-годишните облигации около 5%, петрол над 100 долара и ново затягане от Фед. Докато печалбите растат достатъчно бързо, високата цена на капитала може да бъде компенсирана от растящия знаменател в оценката. Проблемът е, че тази защита трябва тепърва да бъде доказана.

Сезонът на отчетите започва едва на 13 октомври с JPMorgan. До тогава инвеститорите разполагат с няколко седмици, през които макроикономическите рискове ще бъдат видими ежедневно, а доказателствата за корпоративната устойчивост ще липсват. Това създава своеобразен информационен вакуум. Петролът, доходността, инфлацията и политиката на Фед ще определят настроението, докато компаниите все още няма да са показали дали маржовете им могат да понесат новата комбинация от разходи.

И тук се намира вероятно най-важната граница на сегашната пазарна теза. S&P 500 премина 7500 пункта още в средата на май, но оттогава напредъкът е сравнително ограничен. Това не прилича на пазар, който се страхува от рецесия, но вече не прилича и на пазар, готов безусловно да плаща все по-високи оценки. По-скоро индексът чака печалбите да настигнат цените.

Затова следващото решение на Фед вероятно няма да реши посоката на пазара. Ако Уорш представи увеличението като ограничена превантивна мярка и дългосрочната доходност се стабилизира, акциите могат да получат известно пространство. Но устойчивото продължение ще изисква нещо повече: петролът да спре да подхранва инфлацията, потребителят да запази покупателната си способност и очакваният почти 30% ръст на корпоративните печалби действително да се материализира.

Пазарът вече знае какво ще направи Фед. Това, което все още не знае, е дали корпоративна Америка може да продължи да увеличава печалбите достатъчно бързо, за да компенсира почти 5% доходност по държавните облигации, петрол над 100 долара и все по-скъпия капитал. Именно там вече се намира истинският тест за този цикъл.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не представлява препоръка за покупка или продажба на финансови инструменти.