Снимка: iStock

Супертанкери с почти 80 млн. барела петрол се намират в Персийския залив и са готови да преминат през Ормузкия проток веднага щом търговците и корабособствениците дадат зелена светлина. Това е един от най-важните сигнали, че енергийният пазар започва да се подготвя за постепенно възстановяване на потоците след временното споразумение между САЩ и Иран.

Става дума за несанкциониран суров петрол от производители в Персийския залив, с изключение на Иран. Товарът се намира на 40 много големи петролни танкера в региона. Реалният обем вероятно е още по-висок, ако към сметката се добавят и по-малките съдове. Преди войната около 15 млн. барела дневно от региона са били доставяни към Азия, което показва мащаба на залога за рафинериите и потребителите в най-големия енергиен пазар в света.

Петролният и корабният сектор следят внимателно всяко движение около протока. Ормуз е една от най-критичните точки за световната енергийна търговия, защото през него преминава значителна част от петрола и втечнения природен газ от Близкия изток. Когато маршрутът е блокиран или рисков, ефектът се усеща не само в цените на суровината, но и в инфлацията, транспортните разходи, застраховките и сигурността на доставките.

След подписването на временното споразумение между Вашингтон и Техеран надеждите за възстановяване на трафика през Ормуз се засилиха. Танкерите с петрол вероятно ще бъдат сред първите съдове, които ще опитат да преминат, защото товарите им са изключително ценни, а купувачите в Азия имат спешна нужда от нормализиране на доставките.

Около 21 от супертанкерите посочват Азия като крайна дестинация. Пет от тях сигнализират Китай, а други пет се насочват към претоварни центрове край Малайзия и Сингапур. Най-малко три танкера вече са изглеждали насочени на изток към протока с нормална скорост в петък сутринта. Това подсказва, че част от участниците на пазара започват да приемат риска като управляем, въпреки че ситуацията остава неясна.

За Азия това е особено важна новина. Регионът е силно зависим от близкоизточния суров петрол, а по време на войната много рафинерии бяха принудени да намалят преработката. Някои държави използваха стратегически резерви, за да компенсират внезапния недостиг. Ако потокът през Ормуз се възстанови по-устойчиво, това може да облекчи натиска върху азиатските рафинерии и да помогне за стабилизиране на цените.

Въпреки това точният статут на протока остава не напълно ясен. В четвъртък три саудитски супертанкера отново се появиха в Оманския залив, което беше прието като знак, че движението започва да се възстановява. В същото време морската търговска организация BIMCO предупреди, че значителните рискове за безопасността и сигурността на корабоплаването остават, въпреки споразумението между САЩ и Иран за разрешаване на транзита.

Това означава, че физическото отваряне на маршрута не е равнозначно на пълно нормализиране. За корабособствениците решението дали да изпратят танкер през Ормуз зависи не само от официалните политически сигнали, но и от военния риск, застрахователните премии, възможността за електронни смущения, надеждността на навигацията и вероятността от внезапна ескалация.

Въпреки липсата на пълна яснота, оптимизмът около възможното повторно отваряне на протока очевидно е дал достатъчно увереност на част от корабособствениците и наемателите да изпратят съдове през маршрута през последните дни. Кораби, превозващи близо 10 млн. барела петрол, вече са се появили извън протока или са преминавали през него в четвъртък, включително саудитски супертанкери.

Пазарът обаче трябва да бъде внимателен с точните числа. Данните за корабоплаването могат да се променят, защото част от съдовете изключват транспондерите си от съображения за сигурност. Други могат да бъдат засегнати от електронни смущения, а някои танкери може да сменят крайната си дестинация. Това прави моментната картина полезна, но не окончателна.

Ситуацията около Ормуз остава един от най-важните фактори за петрола през следващите дни. Ако супертанкерите започнат да преминават по-активно и без инциденти, това ще бъде силен сигнал, че най-тежката фаза на енергийния шок започва да отстъпва. Това може да окаже натиск върху цените на петрола и да облекчи част от инфлационните опасения.

Ако обаче преминаването се забави, ако застрахователите повишат рязко премиите или ако възникне нов инцидент в района, пазарът може бързо да върне част от геополитическата премия. При товар от близо 80 млн. барела, който чака движение, всяко забавяне вече има измерима цена за рафинериите, търговците и крайните потребители.

Ормузкият проток отново показва защо е повече от географска точка. Той е енергиен клапан за световната икономика. В момента този клапан започва да се отваря, но още не е ясно дали ще остане отворен достатъчно дълго, за да върне петролните потоци към нормален ритъм.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.