Снимка: iStock

През последните двеста години капитализмът работи по сравнително проста формула. Предприемачите създават компании, инвеститорите поемат риска, а печалбите принадлежат на тези, които са предоставили капитала. Днес обаче изкуственият интелект поставя въпрос, който до скоро звучеше като научна фантастика: какво се случва, ако една технология е толкова мощна, че създава трилиони долари стойност, но едновременно с това измества милиони работни места? И още по-важно – кой трябва да получи ползите от тази трансформация?

Това е въпросът, който стои зад една от най-противоречивите идеи, появявали се във Вашингтон през последните години. Администрацията на Доналд Тръмп обсъжда възможността федералното правителство да придобие дялове в най-големите компании за изкуствен интелект. Идеята първоначално беше предложена от изпълнителния директор на OpenAI Сам Алтман, а днес вече се обсъжда на най-високо политическо ниво.

На пръв поглед предложението изглежда необичайно. Вместо държавата да облага компаниите чрез данъци, тя би получавала директно акции. Тези акции впоследствие ще бъдат поставени в специален национален инвестиционен фонд, който да изплаща дивиденти директно на американските граждани. Според поддръжниците това би било начин обществото да участва в богатството, създадено от AI революцията. Според критиците това е опасна стъпка към смесване на държава, политика и корпоративна власт по начин, който може да създаде огромни конфликти на интереси.

Зад тази идея стои един фундаментален страх. Изкуственият интелект може да се окаже най-големият генератор на богатство в историята на човечеството. Ако прогнозите на технологичните компании се окажат верни, AI ще автоматизира огромна част от интелектуалния труд, ще увеличи производителността и ще създаде нови пазари за трилиони долари. Проблемът е, че това богатство вероятно ще бъде концентрирано в много малък брой компании.

Днес инвеститорите наблюдават как компании като OpenAI, Anthropic, NVIDIA и Microsoft натрупват стойност с темпове, невиждани от времето на интернет революцията. Разликата е, че мащабът този път може да бъде още по-голям. Някои анализатори вече говорят за компании с оценки от 10 или дори 20 трилиона долара през следващите десетилетия.

Тук се появява аргументът на Алтман. Ако AI е създаден върху десетилетия публично финансирани научни изследвания, университети, държавна инфраструктура и данни, защо цялата стойност трябва да остане в ръцете на ограничен кръг акционери? Защо обикновеният гражданин да не получава част от дивидентите, генерирани от технология, която потенциално ще промени целия трудов пазар?

Това е идеята зад така наречения AI Wealth Fund – фонд за обществено богатство, финансиран чрез дялове в най-големите AI компании.

Но ако предложението на Алтман изглежда смело, версията на сенатора Bernie Sanders изглежда направо революционна. Според неговия план половината от капитала на най-големите AI компании трябва да бъде прехвърлен в национален фонд. Това би създало инвестиционен гигант с приблизителна стойност от 7 трилиона долара – сума, по-голяма от БВП на почти всяка държава в света.

Сандърс твърди, че такъв фонд би могъл ежегодно да изплаща по над 1000 долара на всеки американец, като същевременно финансира здравеопазване, образование и жилищни програми. Според него това е единственият начин обществото да получи справедлив дял от AI революцията.

Тук обаче започват и най-сериозните въпроси.

Историята показва, че когато държавата стане акционер, нещата рядко остават чисто икономически. Ако федералното правителство притежава значителен дял в OpenAI или Anthropic, как ще регулира тези компании? Ще бъде ли достатъчно строго по отношение на безопасността на AI системите? Ще бъде ли склонно да налага ограничения, ако това вреди на стойността на собствените му инвестиции?

Критиците виждат опасен конфликт на интереси. Правителство, което едновременно е регулатор и акционер, може да започне да взема решения не в обществен интерес, а в защита на собствените си инвестиции.

Това е така нареченият проблем „Too Big to Fail 2.0“.

След финансовата криза от 2008 година инвеститорите научиха какво означава държавата да бъде принудена да спасява системно важни компании. Днес съществува риск да се създаде подобна ситуация в света на изкуствения интелект. Ако държавата притежава акции в дадена AI компания и тя изпадне в затруднение, политическият натиск за спасителна намеса може да стане огромен.

Още по-интересен е геополитическият аспект. През последните години САЩ многократно обвиняваха китайския технологичен гигант Huawei, че е твърде тясно свързан с китайската държава. Вашингтон използваше именно този аргумент, за да ограничава достъпа на Huawei до западни пазари.

Но какво би се случило, ако утре американското правителство стане голям акционер в OpenAI или Anthropic? Няма ли съюзниците на САЩ да започнат да задават същите въпроси? Може ли една компания да бъде напълно независима, ако държавата е сред най-големите ѝ акционери?

Това е дилема, която няма лесно решение.

В същото време самият факт, че подобна идея вече се обсъжда сериозно, показва колко драматично се е променило възприятието за изкуствения интелект. Преди няколко години AI беше просто поредната технологична тенденция. Днес се разглежда като инфраструктура от национално значение, сравнима с електричеството, железниците или интернет.

Именно затова този дебат е толкова важен.

Всъщност не става дума само за акции или дивиденти. Става дума за един много по-дълбок въпрос – кой ще притежава бъдещето.

Дали AI ще се превърне в поредната технологична революция, чиито ползи ще бъдат концентрирани в ръцете на ограничен брой инвеститори? Или ще се появи нов модел, при който част от създаваното богатство ще бъде споделяно по-широко с обществото?

В момента никой не знае отговора. Но самият факт, че подобни идеи се обсъждат едновременно от Сам Алтман, Доналд Тръмп и Бърни Сандърс, показва колко големи са очакванията към изкуствения интелект. Рядко в историята технология е създавала толкова много ентусиазъм, толкова много страхове и толкова много политически въпроси едновременно.

Следващите години вероятно ще определят не само кои компании ще доминират AI революцията, но и кой ще получи икономическите ползи от нея. А това може да се окаже една от най-важните икономически битки на XXI век.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.