Снимка: iStock
Пазарът започва да изглежда все по-странно. От едната страна имаме Nvidia с капитализация над 5,3 трилиона долара и ръст на приходите от 85% на годишна база. От другата страна доходността по 20-годишните американски облигации вече преминава над 5%, а потребителското доверие в САЩ се срива до едни от най-ниските нива в историята. И въпреки това индексите продължават да правят нови върхове. Именно тази необичайна комбинация стои в центъра на случващото се на Уолстрийт в момента.
Nvidia се превръща в най-важната компания не само в технологичния сектор, но и в цялата структура на американския пазар. Акциите на компанията са нагоре с около 18% от началото на годината, а още по-интересното е, че оценката ѝ не изглежда толкова „скъпа“, колкото мнозина очакваха. Очакваното съотношение цена/печалба за следващите 12 месеца дори е спаднало до около 21,4, защото прогнозите за печалбите растат още по-бързо от цената на акцията. Това е много необичаен феномен за компания с капитализация над 5 трилиона долара.
Вече говорим за компания, която сама представлява над 8% от целия индекс S&P 500. Това означава, че огромна част от инвеститорите, които просто притежават индексни фондове, вече имат сериозна концентрация в Nvidia, дори без да го осъзнават. На практика милиони пенсионни спестявания, пасивни фондове и ETF-и стават все по-зависими от една компания и от един доминиращ разказ – този за изкуствения интелект.
Това започва да променя самата структура на пазара.
Само през последното тримесечие Nvidia отчита приходи от 81,6 милиарда долара, което е ръст от 85% спрямо година по-рано. За цялата предходна финансова година компанията генерира почти 216 милиарда долара приходи. Това са числа, които допреди няколко години изглеждаха немислими за производител на чипове. Но още по-важното е, че Nvidia вече не се позиционира просто като хардуерна компания. Jensen Huang постепенно се опитва да превърне Nvidia в инфраструктурния гръбнак на новата икономика, изградена около изкуствения интелект.
Пазарът очевидно вярва на тази история. Това се вижда и от огромния ръст при редица технологични компании през май. Datadog е нагоре с близо 65% само за месеца, Micron с над 47%, CrowdStrike с 45%, Palo Alto с 41%, AMD с над 26%, а Intel е скочил с над 25%. Това показва колко агресивно капиталът продължава да се влива в темата за изкуствения интелект, центровете за данни, киберсигурността и инфраструктурата.
Но именно тук започва и по-интересната част.
Пазарът се движи нагоре в момент, в който доходността по американските облигации започва да навлиза в опасна зона. Доходността по 20-годишните облигации вече надхвърля 5%, а 10-годишните се движат около 4,55%–4,60%. Исторически подобни нива започват да създават сериозен конкурент на акциите. В продължение на над десетилетие инвеститорите нямаха почти никаква алтернатива на фондовия пазар, защото облигациите носеха минимална доходност. Сега обаче ситуацията започва да се променя.
Това е изключително важен структурен момент. Последните 10 години S&P 500 носи средна годишна доходност от около 15,7%, което е повече от двойно над предходното десетилетие, когато средната доходност е била около 7,2%. Огромна част от този ръст беше резултат именно от евтините пари и почти нулевите лихви. Сега обаче пазарът трябва да функционира в среда, в която капиталът вече има цена.
И въпреки това акциите продължават да растат.
Причината е, че пазарът започва да прави разлика между „обикновените“ компании и онези, които се възприемат като носители на следващата технологична инфраструктура. Nvidia, Microsoft, Amazon, Alphabet и Meta постепенно се превръщат в нещо като дигитални държави вътре в икономиката. Те вече не се оценяват просто на база текущи печалби, а на база потенциален контрол върху бъдещата инфраструктура на света.
Това много напомня на късните етапи на предишни големи технологични цикли. През 1999 г. инвеститорите вярваха, че интернет ще промени света. И бяха прави. Проблемът не беше самата технология, а оценките и скоростта, с която капиталът започна да преследва темата. Днес ситуацията е по-различна, защото компаниите вече генерират огромни реални печалби, но логиката на концентрацията започва да изглежда сходна.
Интересно е и случващото се около SpaceX. Компанията официално подаде документи за борсово предлагане и според някои оценки може да бъде оценена на около 1,5 трилиона долара. Само за първото тримесечие на 2026 г. SpaceX отчита приходи от близо 4,7 милиарда долара, но и оперативна загуба от почти 2 милиарда долара. Това означава съотношение цена/приходи близо до 80 пъти. За сравнение целият S&P 500 се търгува около 3,5 пъти приходите си. Дори Tesla в пика си през 2021 г. достигна около 35 пъти продажбите, а Palantir – над 150.
Това показва колко агресивно инвеститорите са готови да оценяват компании, които се възприемат като „бъдещи инфраструктурни монополи“. SpaceX вече доминира световния пазар на космически изстрелвания, като през 2024 г. е осъществила над половината от всички изстрелвания в света и е извела в орбита над 80% от сателитната маса.
Но именно тук се появява и големият риск.
Когато пазарът започне да концентрира огромна част от капитализацията, вниманието и надеждите си в ограничен брой компании и една доминираща тема, системата става много по-крехка. Ако цикълът на изкуствения интелект продължи, сегашните оценки може дори да изглеждат ниски след 5 години. Но ако темпът на растеж започне да се нормализира, или ако инфраструктурните ограничения като електроенергия, охлаждане и кредитен натиск започнат да забавят разширяването на центровете за данни, пазарът може много бързо да преоцени риска.
И точно това прави настоящия момент толкова важен. Не става въпрос просто за поредното технологично рали. Става въпрос за трансформация на самата структура на капиталовите пазари, при която няколко мегакомпании започват да концентрират все по-голяма част от глобалния капитал, индексите и очакванията за бъдещето.
А историята показва, че когато един пазар започне да зависи прекалено много от малък брой „непобедими“ компании, рискът често става невидим точно в момента, когато изглежда най-малък.
Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
| Валута | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| EURUSD | 1.16 | ▼0.05% |
| USDJPY | 158.98 | ▲0.02% |
| GBPUSD | 1.35 | ▼0.03% |
| USDCHF | 0.78 | ▼0.04% |
| USDCAD | 1.38 | ▲0.10% |
| Референтен индекс | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Dow 30 | 51 066.40 | ▲0.31% |
| S&P 500 | 7 559.90 | ▲0.31% |
| Nasdaq 100 | 29 953.50 | ▲0.38% |
| DAX 30 | 25 228.50 | ▲1.50% |
| Криптовалута | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Bitcoin | 77 199.20 | ▲0.28% |
| Ethereum | 2 106.74 | ▲0.42% |
| Ripple | 1.35 | ▲0.37% |
| Фючърс | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Петрол - лек суров | 91.94 | ▼0.11% |
| Петрол - брент | 95.86 | ▼4.66% |
| Злато | 4 558.05 | ▼0.20% |
| Сребро | 25.68 | ▲1.17% |
| Пшеница | 646.12 | ▼0.26% |
| Срочност | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| US 10 Year | 109.86 | ▲0.14% |
| Germany Bund 10 Year | 126.04 | ▲0.52% |
| UK Long Gilt Future | 87.76 | ▲0.43% |