Снимка: iStock

Американската комисия по ценните книжа и борсите започва да показва първите признаци, че дори във Вашингтон ентусиазмът около токенизацията на активи започва да се сблъсква с реалността на финансовата система. След месеци на очаквания за по-свободен режим за крипто компаниите, регулаторът временно забавя плана си за широко разрешаване на търговия с токенизирани акции. И макар на пръв поглед това да изглежда като техническо забавяне, реално става въпрос за много по-дълбок конфликт между света на блокчейн технологиите и традиционната структура на капиталовите пазари.

Идеята зад токенизираните акции изглежда проста и дори логична. Вместо инвеститорът да купува реална акция през традиционна борса, той купува цифров токен, който представлява тази акция и може да се търгува почти мигновено, 24 часа в денонощието, през блокчейн мрежи. Поддръжниците на модела твърдят, че това може драматично да намали разходите, да ускори сетълмента и да отвори достъп до пазарите за милиони нови инвеститори по света.

На теория това звучи като естествената следваща стъпка във финансовата дигитализация. На практика обаче започват да се появяват огромни правни, технологични и дори геополитически въпроси.

Най-голямото напрежение идва около така наречените „трети токени“. Това са токени, създадени от крипто платформи без директното участие или съгласие на самите публични компании. Тоест дадена платформа може да създаде токен, обвързан с акции на Apple, Nvidia или Tesla, без компаниите реално да участват в процеса.

Именно тук започва огромният проблем.

Защото една акция не е просто число на екрана. Тя носи конкретни права – дивиденти, право на глас, корпоративни действия, участие в увеличения на капитала и други. В традиционната финансова система цялата тази инфраструктура се следи през централни депозитари, брокери, регистри и строги регулаторни механизми.

При блокчейн моделите ситуацията става значително по-сложна. Токените могат да се движат между анонимни или полу-анонимни портфейли по целия свят. Това създава фундаментален въпрос: как една компания ще знае на кого трябва да изплати дивидент или кой реално има право да гласува на общо събрание?

Бивши представители на регулатора вече предупреждават, че това може да отвори „кутията на Пандора“ за финансовата система. Ако токените започнат масово да се търгуват извън традиционната инфраструктура, компаниите могат буквално да загубят видимост върху собствената си акционерна структура.

Рискът не е само административен. Има и огромен регулаторен и национален аспект.

Част от опасенията са свързани с възможността токенизираните акции да попаднат в ръцете на санкционирани лица или организации чрез блокчейн платформи със слаби механизми за идентификация. В статията дори се дава пример със Северна Корея. Това може да звучи крайно, но реално показва колко сериозно започват да гледат американските институции на подобни технологии.

В традиционната финансова система съществуват изключително строги правила за идентификация на инвеститорите, проследяване на трансакциите и контрол срещу пране на пари. Блокчейн моделите обаче са изградени именно върху идеята за децентрализация и ограничен централен контрол. И тук се появява огромният конфликт между философията на крипто сектора и реалността на регулираните капиталови пазари.

Интересното е, че самият пазар сякаш не е толкова ентусиазиран към идеята, колкото крипто индустрията очакваше. Някои брокери дори твърдят, че клиентите им почти не проявяват интерес към 24-часова търговия с токенизирани акции. Това е много важен сигнал, защото показва разликата между технологична възможност и реално търсене.

Исторически финансовите пазари не винаги приемат новите технологии толкова бързо, колкото техните създатели очакват. Подобен процес се наблюдаваше и при криптовалутите. В началото идеята беше, че блокчейн ще замени огромна част от банковата система. Години по-късно реалността е доста по-сложна. Да, технологията оцеля и се разрасна, но интеграцията с традиционните финанси се оказа много по-бавна и трудна.

Токенизацията на акции вероятно ще мине през подобен процес. Теоретично предимствата са реални. По-бърз сетълмент означава по-ефективно използване на капитала. Инвеститорите могат почти мигновено да прехвърлят средства между различни активи. Разходите по трансакциите също могат да спаднат значително.

Но колкото повече токенизираните активи започват да приличат на реални финансови инструменти, толкова повече регулаторите започват да ги третират като част от традиционната финансова система. А това означава контрол, правила и ограничения.

Именно затова забавянето на плана на SEC е толкова важно. То показва, че дори администрация, която изглежда значително по-отворена към крипто сектора, започва да осъзнава колко сложна е интеграцията между блокчейн инфраструктурата и реалния капиталов пазар.

Това вероятно няма да спре токенизацията. Но показва, че процесът ще бъде много по-бавен, по-регулиран и по-контролиран, отколкото част от крипто индустрията очакваше.

И може би това е най-важният извод от цялата ситуация. Финансовата система може да приема нови технологии, но почти никога не позволява те да разрушат изцяло съществуващата структура без сериозен контрол. А когато става дума за акции, собственост и трилиони долари капитал, регулаторите очевидно не са готови да оставят всичко в ръцете на анонимни блокчейн портфейли.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.