Снимка: iStock

В Брюксел, Париж и Лондон вече се мисли за следвоенния ред в Ормуз. Самата Кая Калас каза, че Франция движи инициатива за „коалиция на желаещите“, която може да върви паралелно с Operation ASPIDES, а не непременно да я замества. Тя подчерта и нещо още по-важно: темата не е в рамките на НАТО, защото протокът е извън територията на алианса, а държавите от Европейския съюз първо трябва да решат какво изобщо са готови да направят. Това поставя основата на една бъдеща мисия като европейски и партньорски формат, а не като формална натовска операция.

Тази промяна е съществена, защото само преди дни позицията беше значително по-предпазлива. На 16 март Калас заяви, че в Европейския съюз няма особено желание мандатът на съществуващата военноморска мисия да бъде разширяван към Ормуз. Тогава акцентът беше върху дипломатическо решение и върху риска Европа да бъде въвлечена в конфликт, който не е започнала. Сега картината е по-различна: дипломатическият подход не е изоставен, но паралелно с него се подготвя и план за деня, в който ще трябва да бъде възстановено движението през протока. Това показва колко бързо войната е променила сметките в европейските столици.

Защо темата е толкова голяма, е лесно да се обясни. През Ормуз минава приблизително една пета от световните доставки на петрол и газ, а всяко по-сериозно прекъсване там се превръща почти автоматично в глобален икономически проблем. Reuters съобщава, че трафикът вече е забавен почти до застой, а пазарът започва да оценява не просто временен шок, а риск от по-дълга блокада. На този фон опциите върху Brent вече показват растящи залози за 150 долара за барел, а Reuters отбелязва, че Brent се движи около 107 долара и е поскъпнал с близо 50 процента от началото на конфликта на 28 февруари. Това не е само регионален военен въпрос. Това е проблем за инфлацията, транспорта, промишлеността и политическата стабилност далеч извън Близкия изток.

Точно затова Франция вече прави сондажи за по-широка коалиция. По данни на Reuters началникът на френските въоръжени сили е провел разговори с около 35 държави за възможна бъдеща мисия за отваряне на Ормуз след края на бойните действия. Описанието е показателно: инициативата е „строго отбранителна“, а целта ѝ е да организира възстановяването на корабоплаването, не да участва в настоящата война. Допълнително френският военноморски щаб е разговарял с партньори, сред които Великобритания, Германия, Италия, Индия и Япония. Това е ранен етап, но той вече показва, че Париж не мисли за символична декларация, а за структура, която в даден момент да може да работи по море.

Как би изглеждала подобна мисия на практика? Най-вероятно на два етапа. Първо разминиране и прочистване на морския коридор, след това защита на търговските кораби и танкерите, които преминават през зоната. Именно така Reuters описва предварителното мислене на западните военни среди. Това е важно, защото реалният риск в Ормуз не е само в политическите заплахи, а в това, че дори след спиране на огъня остава въпросът за безопасното преминаване на цивилни кораби, за застраховките, за маршрутите и за готовността на корабособствениците изобщо да пуснат флотилиите си обратно през тесния проход. Иначе казано, войната може да свърши по-бързо от кризата в корабоплаването.

Тук има и втори пласт, който е политически. Докато Доналд Тръмп твърди, че Съединените щати вече имат коалиция за защита на корабоплаването, европейските съюзници ясно показват, че не искат да бъдат включени в текущите бойни операции. Великобритания и Франция обаче работят по план за периода след деескалацията. Това разграничение е съществено. Европа не иска да бъде съавтор на войната, но не иска и да остави следвоенния Ормуз без охрана, ако Иран продължи да държи търговията под натиск. Оттук идва и идеята за отделна „коалиция на желаещите“ — формат, който позволява участие на готовите държави, без да обвързва целия Европейски съюз или НАТО като институции.

Показателно е също, че тази линия вече намира подкрепа и извън Европа. Reuters съобщи, че Обединените арабски емирства са готови да се включат в международна сила за отваряне на Ормуз. Това е важен сигнал, защото подобна мисия би била значително по-легитимна и по-работеща, ако в нея участват не само западни държави, но и регионални партньори, които имат пряк интерес от възстановяване на трафика. В същото време Еманюел Макрон настоява всяко международно усилие да бъде обвързано с рамка на ООН, консултации със застрахователи и корабни компании и в идеалния случай — със съгласие от Иран. Именно тук се вижда европейският инстинкт: не чиста силова демонстрация, а операция с политическо прикритие и международна легитимност.

Иран междувременно продължава да поддържа двусмислена линия. Формално Техеран твърди, че протокът не е затворен за всички, а само за кораби, свързани с „вражески“ държави. На практика обаче данни на Reuters, Associated Press и други източници показват срив в трафика, атаки по плавателни съдове и преминаване само на ограничен брой кораби при специални условия. Associated Press описва дори оформянето на нещо като фактически „пункт за таксуване“, през който Иран се опитва да регулира кой минава и кой не. Това означава, че дори без официална пълна блокада пазарът вече живее в условия на полузатворен Ормуз. А точно тази сива зона е най-опасна, защото затруднява и дипломацията, и военния отговор.

Затова европейската дискусия за коалиция не е странична тема, а подготовка за сценарий, при който войната може да затихне, но икономическата принуда през Ормуз да продължи. Ако това се случи, Европа ще трябва да реши дали е готова да пази една артерия, през която не минава само петрол, а и част от доверието в световната търговия. Именно тук се крие истинският политически тест. Не дали Брюксел може да произнесе правилните думи, а дали Париж, Лондон и още няколко столици са готови да изпратят кораби, да поемат риск и да защитят свободата на корабоплаването там, където тя вече не е даденост.

В този смисъл думите на Кая Калас са повече от дипломатическа бележка. Те показват, че Европа започва да мисли за Ормуз не само като за чужда криза, а като за пряка своя уязвимост. Ако коалицията действително се оформи, това ще бъде една от най-ясните прояви на европейска стратегическа воля след началото на войната. Засега обаче остава едно голямо условие: бойните действия първо трябва да спрат. Иначе плановете за следвоенна сигурност ще останат само внимателно подредени карти върху маса, която още се тресе от взривове.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на финансови активи.