Снимка: iStock

Китай започва една от най-агресивните финансови операции от години насам, а пазарите вече усещат последствията. Пекин официално засилва натиска срещу нелегалната търговия с чуждестранни акции и затваря една от най-важните „врати“ за изтичане на капитал от страната. Реакцията беше незабавна. Индексът Nasdaq Golden Dragon China падна с над 2%, а платформата Futu загуби повече от една четвърт от пазарната си стойност само за дни.

Но това далеч не е просто история за няколко брокера. Това е история за една много по-голяма битка: битката на Китай да задържи капитала вътре в страната в момент, когато богатите китайци и средната класа все по-активно търсят изход към външните пазари.

През последните години огромни количества пари напуснаха Китай. Според оценки на Bloomberg Intelligence така нареченият „горещ капитал“, който е изтекъл от страната през миналата година, достига приблизително 1 трилион долара. Това е най-голямото годишно изтичане на капитал от началото на измерванията през 2006 година.

Това е колосална сума. Причината е, че все повече китайски инвеститори започват да губят доверие в местния пазар на имоти, в китайските акции и в икономическите перспективи на страната. Част от капитала се насочва към американски технологични акции, към хонконгския пазар, към доларови активи и дори към криптовалути.

Точно това Пекин се опитва да спре. Китайските регулатори наложиха глоби за над 330 милиона долара на платформи като Futu, Tiger Brokers и Longbridge Securities заради работа без лиценз на континентален Китай. Още по-важното е, че властите вече изискват съществуващите „нелегални“ сметки постепенно да бъдат ликвидирани в рамките на следващите две години.

Това е огромна промяна в тона. През 2022 година Пекин все още позволяваше на част от съществуващите сметки да останат активни. Сега обаче подходът изглежда много по-твърд. Много инвеститори започват панически да продават позициите си, защото се страхуват, че достъпът им до външните пазари може напълно да бъде блокиран.

Особено интересна е реакцията на самите китайски инвеститори. Някои вече прехвърлят средствата си към банки като HSBC или Bank of China Hong Kong, където трансграничната търговия все още е разрешена. Други търсят варианти чрез Сингапур или американски брокери. Трети просто ликвидират позициите си и излизат от пазара.

Това поведение показва нещо много важно: капиталът започва активно да търси бягство от системата.

А когато една държава започне агресивно да затяга контрола върху движението на капитала, това почти винаги е сигнал, че властите усещат нарастващ финансов натиск. Проблемът за Китай е много по-дълбок от самата търговия с акции.

Китайската икономика вече години наред страда от структурни проблеми: огромен имотен балон, свръхзадлъжнели местни власти, слабо вътрешно потребление, демографски натиск и постепенно забавяне на растежа. В такава среда държавата не може да си позволи масово изтичане на капитал, защото това поставя под натиск валутата, ликвидността и банковата система.

Именно затова настоящата кампания не изглежда като временна регулаторна акция. Тя изглежда като част от много по-широка стратегия за финансова стабилизация.

Особено показателно е, че Пекин едновременно засилва и контрола върху облагането на доходи от чужбина. Китайските власти все по-активно се опитват да проследяват международните активи на гражданите си, включително печалби от чуждестранни акции и офшорни сметки. Част от юристите и анализаторите вече предупреждават, че може да започне много по-дълбоко споделяне на финансови данни между държавите и по-агресивен контрол върху международните сметки на китайски граждани.

Това е още един знак, че Китай навлиза в нов етап на финансов контрол. Но тук има и друг важен ефект, който пазарът може би подценява. Хонконг вероятно ще бъде един от големите губещи от тази политика.

През последните години Хонконг оцеляваше именно благодарение на капитала от континентален Китай. Огромна част от ликвидността, търговията и IPO активността идваше от китайски инвеститори, които използваха различни канали за достъп до международните пазари. Само Futu е участвала в 30 IPO-та в Хонконг тази година, повече от всяка друга банка според Bloomberg.

Ако този поток бъде ограничен, това може директно да удари ликвидността и оценките на хонконгския пазар.

Интересното е, че Пекин не затваря напълно всички канали. Властите по-скоро се опитват да пренасочат капитала към официално контролирани механизми като Stock Connect и QDII схемите. Тоест идеята не е пълна изолация, а много по-строг контрол върху това как и къде се движат парите.

Това е типичният китайски подход. Държавата не иска напълно да спре международния капиталов достъп, защото това би навредило на самата икономика. Но иска достъпът да бъде напълно проследим, облагаем и контролиран.

В крайна сметка настоящата кампания показва нещо много по-дълбоко за глобалната икономика. Светът постепенно се движи към по-фрагментирана финансова система, в която свободното движение на капитал вече не изглежда толкова гарантирано, колкото преди десетилетие.

А когато втората най-голяма икономика в света започне агресивно да затваря изходите за капитал, това винаги е сигнал, който глобалните пазари трябва да приемат много сериозно.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.