Снимка: iStock

Европейската централна банка започва все по-ясно да признава нещо, което пазарите дълго време отказваха да приемат напълно: енергийният шок вече не е временен проблем, а структурна заплаха за европейската икономика. Последните коментари на Изабел Шнабел показват рязка промяна в тона на ЕЦБ и вероятно маркират началото на нов етап за европейските лихви, инфлацията и икономическия растеж.

Шнабел заяви директно, че ЕЦБ трябва да повиши лихвите още през юни, дори ако бъде постигнато мирно споразумение с Иран. Това е изключително важен сигнал. Причината е, че според нея икономическите щети вече са нанесени и дори край на конфликта не може бързо да върне старото равновесие на енергийните пазари.

Това всъщност е сърцевината на проблема за Европа. Европейската икономика остава много по-зависима от вносна енергия в сравнение със САЩ. Всяко рязко поскъпване на петрола и газа автоматично се превръща в удар върху индустрията, транспорта, производството и потреблението. Ако американската икономика може частично да абсорбира подобен шок чрез собствен добив, Европа почти няма такава възможност.

Затова сегашната ситуация е толкова опасна. Инфлацията в еврозоната вече достигна 3%, а според самата ЕЦБ рискът е ценовият натиск да започне да се разпространява към все повече сектори на икономиката. Шнабел посочва, че високите енергийни цени вече започват да влияят върху по-широката потребителска кошница и че вторичните ефекти вероятно вече се материализират. Това е много по-опасно от самото поскъпване на енергията.

Истинският проблем за централните банки започва тогава, когато енергийният шок премине от временен външен фактор към самоподдържаща се инфлационна спирала. Тоест когато компаниите започнат да прехвърлят разходите към крайните цени, работниците започнат да искат по-високи заплати, а цялата икономика постепенно се „пренастрои“ към по-висока инфлация. Точно това плаши ЕЦБ в момента.

И тук се появява огромният парадокс за Европа. От една страна икономиката очевидно се забавя. Европейската комисия вече прогнозира растеж от едва 0.9% през 2026 г., а дори това може да се окаже прекалено оптимистично. Потребителското доверие отслабва рязко, производствената активност се охлажда, а домакинствата са под натиск от по-високи сметки за енергия и храни.

От друга страна инфлацията отново започва да се ускорява. Това поставя ЕЦБ в изключително трудна позиция. Ако не повиши лихвите, рискува инфлацията да излезе извън контрол. Ако ги повиши твърде агресивно, рискува допълнително да задуши и без това слабия растеж.

Всъщност Европа започва все повече да прилича на икономиката от 70-те години: слаб растеж плюс упорита инфлация. Това е един от най-трудните сценарии за всяка централна банка.

Особено тревожно е, че самата Шнабел вече намеква, че едно увеличение на лихвите може да не е достатъчно. Финансовите пазари вече оценяват поне две повишения на депозитната лихва на ЕЦБ от сегашните 2%, а част от инвеститорите дори започват да допускат възможност за трето увеличение през следващата година.

Това означава, че ерата на евтините пари в Европа може да остане в миналото за много по-дълго, отколкото пазарите очакваха само преди няколко месеца.

Последствията могат да бъдат сериозни. По-високите лихви автоматично увеличават разходите по кредитирането за домакинства, компании и правителства. Това е особено опасно за силно задлъжнели държави като Италия и Франция, където дори малко увеличение на доходността по облигациите може значително да натовари бюджетите.

Но още по-големият риск е свързан с европейската индустрия. Германия например вече години наред страда от комбинацията между високи енергийни разходи и по-слабо глобално търсене. Ако към това се добавят и по-високи лихви, натискът върху индустриалното производство може да стане още по-силен. Именно затова много инвеститори започват да гледат все по-внимателно към европейските акции.

В момента част от пазарите все още изглеждат относително спокойни. Шнабел дори отбелязва, че движението при европейските облигации засега не изглежда хаотично. Но под повърхността напрежението постепенно расте. Доходността по облигациите вече се покачва основно заради инфлационните очаквания и несигурността около бъдещите цени.

Това е много важен сигнал. Когато инвеститорите започнат да изискват по-висока компенсация за инфлационен риск, това означава, че доверието към способността на централната банка да контролира цените започва да отслабва.

А подобни процеси често се развиват бавно в началото, но много бързо по-късно.

В крайна сметка сегашната ситуация показва колко уязвима остава Европа към външни енергийни шокове. Дори потенциално мирно споразумение с Иран вече не изглежда достатъчно, за да върне икономиката към нормалност. Част от щетите вероятно вече са трайни.

И това означава, че Европа може да навлиза в период на по-висока инфлация, по-слаб растеж и по-скъпи пари едновременно. Точно тази комбинация е най-голямото изпитание за европейските пазари през следващите години.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.