Снимка: iStock

Докато инвеститорите следят почти обсесивно всяка новина около Иран, Ормузкия проток и цената на петрола, облигационният пазар започва да изпраща едно много по-дълбоко и тревожно послание: проблемът вече не е само войната. Проблемът е, че светът може да навлиза в нов дългосрочен режим на по-високи лихви. Това е огромна промяна за глобалните пазари.

През последните 15 години инвеститорите свикнаха с почти постоянна среда на евтини пари, нулеви лихви и масивна ликвидност от централните банки. След финансовата криза от 2008 г. доходността по американските 10-годишни облигации често се движеше между 1% и 3%, а в Европа на моменти дори имаше отрицателни лихви. Днес ситуацията изглежда напълно различно.

Доходността по 10-годишните американски облигации вече премина 4,5%, а 30-годишните книжа отново се приближават към критичното ниво от 5%. Според анализатори на ING, Goldman Sachs, Barclays и Bank of America това движение не изглежда временно. 

Най-интересното е, че пазарът вече не обвинява само инфлацията. Всъщност данните показват, че така наречените „реални лихви“ започват да се покачват много по-бързо от инфлационните очаквания. Това е изключително важно. Реалната лихва показва колко струва капиталът след изваждане на инфлацията. А именно тя започва да се превръща в истинския проблем за глобалната икономика. 

С други думи, облигационният пазар започва да казва следното: дори инфлацията да се успокои, лихвите може да останат високи.

Това напълно променя логиката на последните години. Досега пазарите работеха с предположението, че всяка криза в крайна сметка ще бъде последвана от нови намаления на лихвите и евтина ликвидност. Но сега инвеститорите започват да осъзнават, че структурните проблеми са много по-дълбоки. Първият проблем е държавният дълг.

Само САЩ вече имат държавен дълг над 37 трилиона долара. Всяка година Вашингтон трябва да емитира огромни количества нови облигации, за да финансира дефицитите си. В същото време лихвените плащания по този дълг започват да растат експлозивно. При доходност около 5% обслужването на дълга постепенно се превръща в една от най-големите разходни пера за американското правителство.

Това създава опасен цикъл. Колкото повече дълг се издава, толкова по-висока доходност започват да изискват инвеститорите. А колкото по-висока става доходността, толкова по-скъпо става финансирането на самия дълг. И тук идва вторият огромен фактор: изкуственият интелект.

На пръв поглед това изглежда странно. AI обикновено се представя като технологична революция, която ще увеличи производителността и ще понижи разходите. Но облигационният пазар започва да вижда и другата страна на историята.

В краткосрочен план AI изисква колосални инвестиции. Само Nvidia вече генерира десетки милиарди долари свободен паричен поток благодарение на AI бума. Microsoft, Amazon, Google и Meta инвестират стотици милиарди долари в центрове за данни, чипове, електроенергия и инфраструктура. Това означава огромно търсене на капитал, суровини, електричество и финансиране.

Точно затова част от анализаторите смятат, че AI революцията може временно да поддържа реалните лихви високи, а не ниски. 

С други думи, светът може да навлиза в период, при който търсенето на инвестиции расте по-бързо от глобалните спестявания. Това е пълната противоположност на периода след 2008 г., когато излишъкът на спестявания държеше лихвите ниски. Тук се крие и огромният риск за фондовите пазари.

През последните години технологичните компании бяха оценявани при почти нулева цена на капитала. Инвеститорите спокойно плащаха огромни оценки за бъдещи печалби след 10 или 15 години. Но при реални лихви около 2,5%-3% тази логика започва да се променя.

Колкото по-висока е реалната доходност по облигациите, толкова по-малко струват бъдещите печалби на растежните компании. Именно затова настоящата ситуация е толкова нестабилна.

От една страна AI компаниите продължават да показват впечатляващ растеж. Nvidia например вече надхвърли 5 трилиона долара пазарна капитализация. Microsoft и Apple също се движат около исторически върхове. От друга страна облигационният пазар започва да предупреждава, че цената на капитала вече не е същата.

Това означава, че оценките започват да стават много по-чувствителни към всяко движение на доходността. Особено интересна е и ситуацията в Европа.

Германия вече усеща ефекта от високите енергийни цени и забавянето на икономиката. В Япония инфлацията започва да се покачва, а централната банка остава под натиск да нормализира политиката си. Във Великобритания политическата несигурност също започва да се отразява върху облигационния пазар. 

Всичко това показва, че светът постепенно излиза от ерата на „безплатните пари“. Именно затова облигационният пазар вероятно е много по-важен от самата война в Иран.

Войната може да приключи. Ормузкият проток може да бъде отворен. Цените на петрола могат да се успокоят. Но ако реалните лихви останат високи заради огромния дълг, AI инвестиционния бум и променящата се структура на глобалната икономика, тогава финансовите пазари може да се окажат в напълно нов режим. Режим, в който капиталът вече не е евтин.

А това променя абсолютно всичко — от оценките на акциите и недвижимите имоти до способността на държавите да финансират дефицитите си.

Може би точно това е най-важният сигнал от облигационния пазар в момента: инвеститорите започват да разбират, че проблемът не е просто временна инфлация или поредна геополитическа криза. Проблемът може да е, че светът навлиза в структурно по-скъпа ера на капитал.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.