Снимка: iStock

Пазарът започва все по-силно да се подготвя за това, което може да се превърне в най-голямата вълна от първични публични предлагания от времето на интернет балона. Потенциалните листвания на OpenAI и SpaceX вече не се разглеждат просто като поредните големи технологични сделки. Все повече анализатори започват да ги виждат като възможния финален етап на настоящата AI еуфория.

Причината е проста. Размерът на тези компании вече е толкова огромен, че евентуалното им излизане на борсата може да промени цялата структура на американския фондов пазар.

Според анализатора Майкъл Хартнет от Bank of America, ако към сегашните AI гиганти бъдат добавени и OpenAI и SpaceX, концентрацията на пазара може да достигне почти 48% от цялата пазарна капитализация на САЩ. Това е ниво, което би надминало почти всички големи исторически пазарни мании през последните 100 години. По-високи концентрации са наблюдавани само при железопътния бум в края на XIX век.

Това сравнение е изключително важно. През 20-те години на миналия век малък брой индустриални компании започват да доминират пазара преди Голямата депресия. През 70-те години така наречените Nifty Fifty акции достигат екстремни оценки, защото инвеститорите вярват, че техният растеж е „вечен“. През 80-те Япония се превръща в най-големия финансов балон в света. В края на 90-те интернет компаниите изстрелват Nasdaq до исторически екстремуми. Днес ролята на тази концентрация се изпълнява от AI сектора.

Разликата е, че сегашният цикъл е много по-мащабен. Само Nvidia вече струва над 5 трилиона долара. Microsoft е над 3 трилиона. Apple надхвърля 4 трилиона. Amazon е близо до 3 трилиона. Alphabet, Meta и Tesla също се движат около или над границата от 1,5 трилиона долара. Ако към това се добавят OpenAI и SpaceX с потенциални оценки от стотици милиарди или дори над 1 трилион долара, американският пазар може да стане още по-зависим от малък брой технологични компании.

Това е същността на проблема. Колкото по-голяма става концентрацията, толкова по-уязвим става целият пазар към една единствена тема. А в момента тази тема е изкуственият интелект.

Инвеститорите започват да оценяват OpenAI и SpaceX не просто като компании, а като бъдещи инфраструктурни монополи. OpenAI се възприема като потенциален „операционен слой“ на бъдещия изкуствен интелект. SpaceX вече доминира в космическите изстрелвания, сателитния интернет и вероятно ще играе ключова роля в бъдещата отбранителна и комуникационна инфраструктура.

Проблемът е, че тези очаквания вече започват да се сблъскват с една много по-тежка финансова реалност: високите лихви. Именно тук се появява най-големият риск за AI манията.

Когато доходността по дългосрочните американски облигации се движи около 5%, пазарът започва да дисконтира бъдещите печалби много по-агресивно. Това означава, че компаниите, чиято стойност зависи от огромен растеж след 5, 10 или 15 години, започват да изглеждат по-рискови.

А точно това са OpenAI и SpaceX. Инвеститорите реално плащат днес за бъдещи приходи, които може да се реализират едва след десетилетие. Докато лихвите бяха близо до нулата, това не изглеждаше като проблем. Евтините пари позволяваха на пазара да оправдава почти всяка оценка. Но днес ситуацията е различна.

Инфлацията в САЩ вече достига 3,8%, а според Bank of America нивото от 4% исторически е било „опасна зона“ за американските акции. Данните показват, че когато инфлацията премине тази граница, S&P 500 средно губи около 4% през следващите три месеца и близо 7% през следващите шест месеца.

Това не означава, че IPO-тата на OpenAI и SpaceX непременно ще отбележат върха на пазара. Историята показва, че големите първични предлагания невинаги са сигнал за край на цикъла. Някои се случват в началото на огромни бичи пазари. Други идват точно преди сривове.

Но историята показва и нещо друго. Когато пазарът започне да вярва, че няколко компании могат да променят света завинаги, оценките много често започват да изпреварват реалността.

Точно това се случи през интернет балона. Cisco, Intel и Microsoft тогава изглеждаха непобедими. И в много отношения те наистина промениха света. Проблемът беше, че инвеститорите платиха твърде висока цена за този растеж. Nasdaq се срина с близо 80% след 2000 година, въпреки че интернет революцията реално се случи.

Това е много важен исторически урок. Дори когато една технология е истинска, това не означава автоматично, че всяка оценка е оправдана.

В момента пазарът започва да прилича на система, която става все по-зависима от няколко огромни компании. Nvidia движи целия AI цикъл чрез чиповете си. Microsoft финансира и интегрира OpenAI. Amazon и Google изграждат инфраструктурата. SpaceX изгражда комуникационната мрежа чрез Starlink. OpenAI изгражда самия интелектуален слой. Това е почти цяла паралелна технологична икономика.

Но колкото по-голяма става тази концентрация, толкова по-голям става и системният риск. Ако лихвите останат високи, ако инфлацията не се успокои или ако растежът на AI започне да се нормализира, пазарът може много бързо да започне да преоценява колко струват тези бъдещи очаквания.

И тук идва най-интересният въпрос. Дали IPO-тата на OpenAI и SpaceX ще се превърнат в новия двигател на пазара или ще бъдат първият сигнал, че AI еуфорията започва да навлиза в опасна територия?

Засега инвеститорите очевидно избират първия сценарий. Но историята на финансовите пазари показва, че когато една тема започне да изглежда „непобедима“, рискът обикновено става много по-голям, отколкото изглежда на пръв поглед.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.