Снимка: Istock

Във всеки пазарен цикъл идва момент, в който ширината на ралито започва да изглежда като сила. Историята обаче показва, че понякога тя е сигнал за изтощение.

Russell Microcap Index е лидерът на последните месеци. Това е индексът, включващ най-малките 1000 компании в рамките на Russell 2000 плюс още 1000 по-малки емисии. Но 57.4 процента от компаниите в него са били на загуба през 2025 година. В Russell 2000 делът на губещите е 41.2 процента. В Russell 1000, където са големите капитализации, само 12.5 процента са непрофитабилни.

Колкото по-малка и по-непечеливша е компанията, толкова по-силно е представянето ѝ през последните шест месеца.

Това не е здравословно разширяване на пазара. Това е поведенческа екстензия на риска.

Ако икономиката излизаше от рецесия, подобна динамика би имала логика. Ранният цикъл винаги възнаграждава бъдещата печалба пред текущата. Но САЩ не са в ранен цикъл. Икономическата експанзия продължава повече от пет години след пандемията, а ако изключим кратката COVID рецесия, текущият цикъл надхвърля 15 години, което го прави най-дългия в историята. В същото време растежът се забавя. БВП през четвъртото тримесечие нарасна с 1.4 процента на годишна база спрямо 4.4 процента през третото.

В такъв режим непечелившите компании не са ранноциклична възможност. Те са късноцикличен ливъридж.

Историческите данни подкрепят това. От 1957 година насам портфейл от големи, печеливши и качествени компании изпреварва портфейл от малки, непечеливши и стагниращи компании с 4.7 процентни пункта годишно. При това с 40 процента по-ниска волатилност. Повече доходност, по-малък риск. Текущото лидерство на microcaps обръща тази логика.

Това не е просто equity история. Това е история за риск в края на цикъла.

Когато 57 процента от водещия сегмент губят пари в среда на 15-годишна експанзия, въпросът не е дали ще станат печеливши. Въпросът е как ще се финансират при затягащи се условия.

Тук връзката с кредитния пазар става ключова.

Частният кредит вече възлиза на около 2.1 трилиона долара глобално. Ливъриджът при много сделки от периода 2020 до 2022 достига 6 до 6.5 пъти EBITDA. Днес лихвената тежест е съществено по-висока. Средното покритие на лихвите е спаднало към около 2 пъти, а приблизително една четвърт от портфейлите оперират под 1.5 пъти покритие.

Малките непечеливши компании са първите, които усещат този натиск. Ако ликвидността се стегне, те не губят просто инерция. Те губят достъп до капитал.

Пазарният цикъл, доминиран от най-рисковите активи, рядко приключва с плавно забавяне. Той приключва с ротация към качество и разширяване на кредитните спредове. Именно там малките и губещи компании исторически регистрират най-дълбоките спадове.

Тук Европа влиза като различна променлива.

Европейските малки компании не преживяват същата спекулативна еуфория. STOXX Europe Small 200 изостава спрямо американските микро-капитализации, а структурата му е различна. Делът на индустриалните, производствени и банкови компании е значително по-висок. Делът на високооценени технологични компании е по-нисък. Оценките са по-компресирани след години на изоставане.

Това означава, че Европа няма същата концентрация на непрофитабилен риск, каквато наблюдаваме в Russell Microcap, където 57.4 процента от компаниите са на загуба.

Но това не означава, че Европа е защитена.

Европейската икономика е по-чувствителна към глобалния цикъл. Ако растежът в САЩ се забави под 1.4 процента и глобалната търговия отслабне, европейските индустриални и експортни компании ще усетят ефекта по-силно. Рискът в Европа е цикличен. Рискът в САЩ е поведенчески и оценъчен.

Тази разлика е ключова.

В САЩ виждаме ротация към непечеливши компании в късен цикъл и при забавящ се растеж. В Европа виждаме по-слабо рали, но и по-ниска концентрация на спекулативен капитал в губещи емисии.

Исторически фазите, в които junk изпреварва quality, са краткотрайни. Те са последният етап на апетит към риск, не началото на нов структурен цикъл. След тях обикновено следва рязка корекция, връщане към баланс на качеството и пренареждане на кредитния риск.

Истинският въпрос не е дали малките компании могат да продължат да растат. Въпросът е дали лидерството им е устойчиво при 15-годишна експанзия, забавящ се БВП и нарастващ кредитен натиск.

Историята предполага, че когато най-непечелившите компании започнат да водят пазара, това не е сигнал за ново начало.

Това е сигнал за изчерпване.

А в края на цикъла не печели този, който поема най-много риск. Печели този, който разбира къде е концентриран той.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.