Снимка: iStock

След дълъг период, в който западният свят агресивно се бореше да укроти инфлацията, в Азия се наблюдава точно обратният парадокс – капиталът отчаяно се надява на нейното завръщане. Прогнозата на UBS за потенциален скок от 20% на китайските акции не е просто поредната оптимистична цел за края на годината, а симптом на дълбока промяна в макроикономическия режим. Това е индикация, че втората по големина икономика в света може би най-накрая започва да генерира вътрешно ценово налягане, което е жизненоважно за излизането от призрака на дефлацията. Истинската стойност на тази новина не се крие в конкретните целеви проценти, а във факта, че институционалните играчи започват да виждат светлина в края на тунела на свръхкапацитета и свръхпредлагането.

Игнорирайки моментното разочарование от петпроцентния спад на индекса MSCI China през февруари, който временно изтри натрупаните от началото на годината печалби, умните пари вече гледат отвъд краткосрочния шум. Данните за индекса на цените на производител, който става все по-малко негативен, са вградени в една по-широка картина на възстановяваща се корпоративна рентабилност. Когато компаниите усетят натиска на по-високите разходи за суровини, техният първи инстинкт – и често единственият път към запазване на маржовете – е да прехвърлят тази тежест върху крайния потребител. Ако тази способност за ценообразуване се материализира, тя няма просто да повиши номиналните печалби на акция, а ще отключи мащабна преоценка на мултипликаторите, превръщайки доскоро отбягвани активи в магнити за ликвидност.

Въпреки че технологичният сектор движеше голяма част от предишния възходящ импулс с онзи характерен скок от 40% след дъното през април миналата година, глобалната макро рамка сега налага структурно препозициониране. Централните банки по света следят внимателно пълзящото покачване на доходността по китайските облигации, което е може би най-чистият сигнал, че очакванията за рефлация бавно пускат корени на облигационните пазари. В един свят, в който посоката на капитала е силно зависима от лихвените диференциали, промяната във вътрешната динамика на Китай може да предизвика сеизмични вълни в глобалната търговия. Този преход от технологичен растеж към търсене на стойност в традиционната икономика е класически белег за съзряване на текущия цикъл.

Паралелно с това, психологията на пазара преминава през фаза на отрезвяване след еуфорията около изкуствения интелект и софтуерните иновации. Инвеститорите изпитват осезаема умора от високите оценки в технологичния сегмент, което обяснява решението на анализаторите да намалят теглото на софтуерните компании в полза на традиционното потребление и сектора на недвижимите имоти. Тук ключовата концепция е "позициониране" – секторите, свързани с ежедневното потребление, са били толкова дълго пренебрегвани, че липсата на инвеститорски интерес е създала перфектна среда за асиметрична възвръщаемост. Институциите не реагират просто на подобряващите се фундаменти, а на осъзнаването, че очакванията са били свалени до екстремно ниски нива, превръщайки всяко умерено подобрение в мощен катализатор за преоценка.

Търсейки историческа опора за този процес, паралелът с японския опит от 2022 година изглежда повече от уместен. Когато Токио най-накрая започна да се отърсва от десетилетната си дефлационна летаргия, първите печеливши не бяха непременно най-иновативните стартъпи, а тежките индустрии, материалите и финансовият сектор – компаниите, чиито баланси директно акумулират ползите от инфлационния импулс. За Китай днес аналогията предполага сходна ротация, макар и с локални специфики, където потребителските стоки от първа необходимост може да поемат лидерството. Централната теза тук е ясна: истинската история не е в самите цифри на инфлацията, а в фундаменталното пренареждане на капитала към сектори, които процъфтяват в условия на ценова експанзия.

За разлика от сляпата вяра във вечния растеж, тази рефлационна хипотеза носи в себе си подчертан риск, който не бива да се игнорира. Ако домакинствата, притиснати от дългосрочната несигурност на пазара на труда и недвижимите имоти, откажат да поемат по-високите цени, корпоративният сектор ще се окаже в капан между растящи разходи и стагниращи продажби. Този сценарий за компресия на маржовете бързо би материализирал предупреждението за 7 до 10% спад на индексите, превръщайки надеждата за възстановяване в поредния фалшив сигнал за биковете. Еуфорията от потенциалния растеж и несигурността от реалната потребителска еластичност вървят ръка за ръка, поддържайки крехкото равновесие на азиатските борси.

Следователно, през следващите месеци пазарът ще трябва да реши дали да повярва в трайността на този инфлационен импулс, или да го отпише като временен, статистически феномен. Инвеститорите ще преценяват всеки микроикономически отчет не просто като резултат от миналото, а като лакмус за способността на китайската икономика да рестартира своя вътрешен потребителски двигател. Цикълът несъмнено влиза в нов етап, в който дисциплината и селективният подбор на активи ще доминират над пасивните стратегии на широкия пазар. В крайна сметка, движението на капитала рядко чака икономическата среда да стане идеална – то се задвижва в мига, в който дълбокият песимизъм започне да губи своята инерция.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.