Снимка: Istock

Среброто не просто изпреварва златото през 2026 г. То променя дефиницията на това какво означава „защитен актив“ в един свят на търговска фрагментация, геополитическо напрежение и ускорена индустриална трансформация.

Фючърсите върху сребро са нараснали с близо 30% от началото на годината, изпреварвайки златото, което отчита около 20% ръст. Още по-показателно е, че среброто е на път да запише десети пореден месечен ръст – най-дългата подобна серия в историята. Това вече не е просто тактическо позициониране. Това е пренареждане на капитала.

Ескалацията на търговските напрежения, временните 10% глобални мита на САЩ с потенциал за повишение до 15%, напрежението в Източна Европа и несигурността около ядрените преговори с Иран традиционно увеличават търсенето на защитни активи. Исторически тази роля принадлежи на златото. Но този път инвеститорите се насочват към среброто.

Причината е структурна.

Среброто не е само монетарен метал. То е индустриален компонент в сърцето на новия технологичен цикъл. Прогнозите сочат дефицит от 67 милиона унции през 2026 г., което ще бъде шеста поредна година на недостиг. Това не е временен дисбаланс, а продължително напрежение между търсене и предлагане.

Паралелно с това индустриалното търсене остава силно. Центровете за данни за изкуствен интелект, електромобилите, полупроводниковото производство – всички те увеличават структурното потребление. Дори при умерено забавяне на глобалния растеж, тези сектори са стратегически приоритет. В този смисъл среброто не зависи единствено от страх, а от реална индустриална необходимост.

Тук се появява неговото двойно предимство.

Златото е чист хедж. Среброто е хедж плюс растеж. То реагира на геополитически риск, но участва и в индустриалната експанзия. В свят, в който капиталът търси защита без да се отказва от експозиция към структурна трансформация, този хибриден профил става стратегически ценен.

Историята показва, че подобни моменти не са безпрецедентни. През инфлационната фаза на 70-те години, когато реалните лихви бяха отрицателни, доларът отслабваше, а геополитическата несигурност растеше, среброто не просто следваше златото – то го изпреварваше по темп на ръст. Между 1976 и 1980 г. цената на среброто се повиши многократно, движена както от инфлационни страхове, така и от спекулативен капитал и структурни дефицити. Тогава, както и сега, металът се оказа по-волатилен, но и по-динамичен бенефициент на преходен макро режим.

Разликата е, че днес индустриалната компонента е по-стабилна. През 70-те среброто беше до голяма степен монетарен и спекулативен инструмент. Днес то е интегрирано в технологичната инфраструктура. Това намалява вероятността движението да бъде чисто балонно, но увеличава сложността на цикъла.

Разбира се, среброто остава по-волатилно от златото. Цената му се понижи с близо 21% от рекордното ниво от 115.504 долара за унция, включително еднодневен спад от 31% – най-големият от 1980 г. Тези движения подчертават ролята на спекулативната ликвидност и краткосрочните потоци.

Но волатилността сама по себе си не означава балон. Тя е функция на по-малък пазар с по-висока чувствителност към потоци. При наличие на структурен дефицит от 67 милиона унции, всяка промяна в инвестиционното позициониране се отразява по-рязко.

Монетарната среда също е ключова. Пазарът очаква около 60 базисни пункта понижение на лихвите до края на годината. Ако реалните доходности се понижат, алтернативните разходи за притежание на неблагоносни активи намаляват. Това създава благоприятна рамка както за златото, така и за среброто. Но среброто получава допълнителен импулс от индустриалното търсене.

Ключовият риск остава цикличен. Среброто е по-чувствително към икономическата активност. Ако търговските конфликти прераснат в реално глобално забавяне, част от индустриалното търсене може временно да отслабне. Това е фундаменталната разлика спрямо златото. Златото печели от страх. Среброто печели от страх и растеж.

Истинската история тук не е, че среброто расте повече от златото. Историята е, че инвеститорите променят дефиницията за защита. Те търсят актив, който едновременно съхранява стойност и участва в структурната икономическа трансформация.

През 70-те години среброто беше огледало на инфлационната паника. Днес то изглежда като огледало на прехода – към по-фрагментиран свят, към по-висока стратегическа автономия, към нов индустриален цикъл, базиран на електрификация и дигитализация.

Пазарът не търси просто убежище. Той търси асиметрия. И в този цикъл среброто изглежда предлага повече асиметричен потенциал от златото – но срещу по-висока волатилност.

Пазарът няма нужда от перфектна сигурност. Той търси активи, които могат да оцелеят в прехода. А историята на среброто показва, че именно в инфлационни и трансформационни режими то често излиза от сянката на златото.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.