Снимка: iStock

Новата кампания на Пекин срещу изтичането на капитали започва да променя настроението в Хонконг - града, който през последните години се превърна в основния външен финансов пристан за богатството на китайски предприемачи, инвеститори и семейни офиси. След години на силен приток на капитали, луксозно потребление, активен имотен пазар и оживени първични публични предлагания, най-големият офшорен център за богатство в света вече усеща натиска на по-строгия контрол от континентален Китай.

Мерките не изглеждат като еднократен административен сигнал, а като по-дълбока промяна в начина, по който Китай гледа на частния капитал зад граница. В основата стои прост въпрос - колко дълго една държава може да гледа как стотици милиарди долари напускат икономиката ѝ, особено когато вътрешните ѝ приходи са под натиск, имотният сектор остава слаб, а нуждата от данъчни постъпления расте.

През миналата година китайски домакинства и компании са изнесли рекордните 807 млрд. долара от страната, по данни на Института за международни финанси. Голяма част от тези средства традиционно намират път към Хонконг - през банки, брокери, семейни офиси, доверителни структури, борсови листвания и инвестиционни сметки. Именно този модел сега е подложен на най-сериозния натиск от повече от десетилетие.

Новите действия на китайските регулатори включват санкции за около 330 млн. долара срещу три известни брокерски компании, използвани от инвеститори от континентален Китай за достъп до чуждестранни пазари. Паралелно с това банките са изправени пред по-строги изисквания, а богатите клиенти усещат засилен контрол върху произхода на средствата и структурите, чрез които държат активи извън страната. Частни банкери в Хонконг вече отлагат събития в Китай и ограничават пътуванията на служители заради по-високото регулаторно напрежение.

За Хонконг моментът е особено чувствителен. Градът тъкмо започваше да излиза от дълъг период на слабост след пандемията и политическите сътресения. Притокът на китайско богатство беше един от основните двигатели зад възстановяването - от луксозни автомобили, яхти и частна авиация до имоти, фондови сделки и нови листвания. Хонконг дори изпревари Швейцария като най-големия офшорен център за богатство в света, което показа мащаба на пренасочването на китайски капитали към града.

Сега обаче този поток вече не изглежда толкова свободен. Някои свръхбогати китайски клиенти започват да търсят второ данъчно резидентство, алтернативни паспорти или нови сметки в Швейцария, САЩ и Европа. Други обмислят прехвърляне на активи извън Хонконг, защото се страхуват, че градът става твърде близък до обсега на китайските данъчни и финансови власти. Това не означава, че парите ще спрат да се движат, но означава, че движението им ще стане по-бавно, по-скъпо и по-видимо.

Особено важен е ударът върху т.нар. red-chip структури - компании, регистрирани извън Китай, но държащи активи и бизнеси вътре в страната. Години наред този модел позволяваше на китайски предприемачи да изграждат бизнеси на континента, да ги листват в Хонконг или САЩ, да получават дивиденти и да създават семейни офиси в чужбина. Така част от богатството оставаше извън директния контрол на китайските власти. Сега именно тази конструкция е под прицел.

Ограниченията върху новите борсови кандидатури вече почти са замразили листванията на континентални китайски компании по този маршрут. Все повече основатели са принудени да се насочват към H-share листвания в Хонконг - структура за компании, регистрирани в самия Китай. Но и там правилата се затягат. От 1 април влезе в сила директива на китайската централна банка и Държавната администрация за валутен контрол, според която средствата от такива продажби трябва да се връщат в Китай, освен ако компанията не получи специално разрешение.

Това поставя под въпрос един от най-доходоносните механизми за създаване на нови милиардери в региона. От началото на 2023 г. поне 12 предприемачи са натрупали милиардни състояния чрез борсови продажби в Хонконг. Само през 2025 г. листванията, пласиранията и блоковите сделки в града са достигнали над 76 млрд. долара - най-високото ниво от четири години. Част от този бум беше движен именно от китайски инвеститори, които купуваха акции на китайски компании през хонконгския пазар.

Затягането засяга не само милиардерите. На дребните инвеститори от континентален Китай също се затварят обходни пътища. Доскоро те можеха да използват онлайн брокери, подземни мрежи, криптовалути или директно пренасяне на пари през границата, за да заобиколят годишния лимит за покупка на долари. Санкциите срещу Futu, Tiger Brokers и Long Bridge Securities показват, че Пекин вече иска да запуши и тези канали.

Причината не е само контрол върху капитала. Китайските власти имат все по-силен фискален мотив да следят богатството зад граница. Приходите, свързани с имотния сектор, са намалели с 48% за петте години до 2025 г., а местните правителства вече не могат да разчитат на продажбата на земя както преди. В същото време след края на пандемичните ограничения около 1,3 млн. души са напуснали Китай, което допълнително увеличава нуждата от проследяване на офшорни активи и данъчни задължения.

За луксозния сектор в Хонконг ефектът може да бъде психологически преди да стане финансов. Регистрациите на Ferrari, Bentley и Rolls-Royce са на най-високото си ниво от шест години, продажбите на суперяхти се възстановяват, а частните авиационни услуги се радваха на силно търсене от китайски клиенти. Но когато богатите започнат да се питат дали следващата транзакция няма да привлече вниманието на Пекин, поведението се променя. Големите покупки не изчезват веднага, но стават по-предпазливи.

Най-важният извод е, че Китай не изглежда решен да спре напълно офшорните инвестиции. По-скоро иска да ги направи контролируеми, проследими и облагаеми. Това е по-фина, но много по-дълбока промяна. Хонконг остава ключов финансов център, но вече не може да разчита, че китайското частно богатство ще се движи към него със същата лекота както преди.

За Пекин това е въпрос на суверенитет върху капитала. За Хонконг - тест дали може да остане глобален център за богатство, когато основният му източник на пари вече се движи под по-строг политически и данъчен надзор.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.