Снимка: Istock

Пазарът рядко скъсява едновременно толкова много големи компании с такава убеденост. Когато 50 акции с капитализация над 25 млрд. долара носят среден къс интерес от 8%, това вече не е мнение. Това е структурен залог срещу част от корпоративна Америка.

Въпросът е дали макро режимът ще го оправдае.

Таблицата на Goldman Sachs показва нещо повече от списък с най-силно скъсените акции. Тя показва асиметрия в позиционирането. Става дума за 50 американски компании с пазарна капитализация над 25 млрд. долара, които имат най-висок къс интерес като процент от пазарната стойност. Това не е територия на спекулативни малки компании. Това е институционален мащаб.

Средният къс интерес в списъка е 8% от пазарната капитализация. Медианата е 6%. За големи компании това е високо ниво. За сравнение, общият къс интерес на пазара обичайно се движи между 2% и 4% от свободния оборот. Когато позиционирането е двойно над тази база, това показва концентрирано убеждение.

Начело стои Strategy с 14% къс интерес. Следва Charter Communications с 12%. CoreWeave и Coinbase са на 11%. Kimberly-Clark и Western Digital достигат 10%. Dell, Palo Alto Networks и още няколко компании са в диапазона 7–9%.

Това разпределение очертава три основни теми зад късите позиции.

Първо, ливъридж и чувствителност на баланса. Strategy на практика е ливъриджирана експозиция към биткойн. Късият интерес отразява структурен скептицизъм към вградения дълг, а не просто очаквания за печалбите. Charter и част от телекомуникационния сектор също носят тежки дългови структури, уязвими при среда на продължително високи лихви.

Второ, капиталова интензивност и несигурност около цикъла на изкуствения интелект. Western Digital, Dell, CoreWeave и други компании, свързани с инфраструктурата, са в центъра на инвестиционната вълна. Високият къс интерес подсказва, че пазарът поставя под въпрос устойчивостта на маржовете след нормализиране на търсенето, движено от инвестиции. Когато инвестициите растат по-бързо от свободния паричен поток, оценките стават силно чувствителни към времето и лихвената среда.

Трето, структурен натиск върху маржовете в традиционни бизнес модели. Kimberly-Clark, Dollar Tree, Kraft Heinz и някои търговски компании отразяват опасения за отслабваща ценова сила и стагниращи обеми в среда на забавящо се потребление. Тук късите позиции не залагат непременно на срив, а на дългосрочно свиване на рентабилността.

Данните за популярност и концентрация добавят нов пласт. Средно 62 хедж фонда държат позиции в тези компании. Медианата е 60. Това не е разпокъсана дребна спекулация. Това е координирана институционална експозиция. Промените в концентрацията между септември и декември са ограничени, което показва, че убеждението не е разколебано въпреки волатилността.

Средният показател „дни за покриване“ е около 7 дни, медианата е 6. Това е съществено. При положителен катализатор принудителното покриване на позиции може да създаде осезаем натиск нагоре. Когато късият интерес надхвърля 8% и дните за покриване се доближават до седмица, вероятността от динамика тип short squeeze нараства значително.

Така рискът става нелинеен.

При влошаване на макро средата тези компании могат да изостанат рязко, защото позиционирането ще усили низходящата инерция. Но при положителна изненада в печалбите, устойчиво търсене в сферата на изкуствения интелект или разхлабване на ликвидността, същото позициониране може да ускори възходящото движение.

Секторно списъкът не е концентриран в една индустрия. Той обхваща софтуер, полупроводници, финансови услуги, потребителски стоки, телекомуникации, енергетика и круизни компании. Това подсказва, че позиционирането е тематично, а не циклично. Пазарът залага срещу продължителен риск във времето, срещу ливъридж и срещу свиващи се маржове.

Медианната пазарна капитализация е 33 млрд. долара. Това са ликвидни компании. Това намалява вероятността от екстремни къси изстисквания в сравнение с малки компании, но увеличава системното значение. Ако 8% от стойността на големите компании е структурно късо позиционирана, преносът на волатилност към по-широките индекси става реален.

Има и рефлексивен ефект.

Високият къс интерес може да притисне оценките, да повиши волатилността и да засили негативния наратив. Но той представлява и скрито търсене. Късите позиции са бъдещи купувачи. При завой в ликвидността или положителна макро изненада разплитането на концентрираните къси позиции може да усили индексните възстановявания.

Това позициониране трябва да се разглежда и на фона на концентрацията на инвестиции в изкуствен интелект и на крехкостта в частния кредитен пазар. Ако маржовете в технологичния сектор се свият и кредитните спредове се разширят, част от компаниите в списъка ще бъдат под двоен натиск – от понижения в печалбите и от преоценка на баланса. В такъв режим високият къс интерес ще изглежда като потвърждение, а не като риск.

Обратно, ако търсенето на изкуствен интелект се разшири и свободният паричен поток се стабилизира, скептицизмът към инфраструктурните и ливъриджирани компании може да се окаже прекомерен.

Таблицата не прогнозира посока. Тя картографира убеждение.

Когато късият интерес при големи компании достига 10–14%, институционалната концентрация надхвърля 60 фонда, а дните за покриване се доближават до седмица, търговията престава да бъде мнение. Тя се превръща в структура. А структурата създава волатилност.

Истинският въпрос не е дали тези компании са слаби. Въпросът е дали макро режимът ще оправдае концентрацията на песимизъм, заложена в техните регистри на акционери.

Концентрираните къси позиции рядко са тихи.

Те са натрупана волатилност.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.