Снимка: Istock

В продължение на почти десетилетие лидерството на американските акции се опираше на тясна основа. Така наречената „Великолепна седморка“ и AI хиперскейлърите превърнаха мащаба, капиталовата интензивност и конструкцията на индексите в единен двигател на растежа. Този двигател вече забавя ход, а последиците надхвърлят технологичния сектор.

Пробивът вече не е теоретичен. „Великолепната седморка“ наруши ключови технически нива, а относителното ѝ представяне спрямо S&P 500 формира това, което анализаторите описват като обърната „чиния“. Това не е просто техническа умора. Това е промяна в очакванията за монетизацията на изкуствения интелект и за ефективността на вложения капитал.

Проблемът е структурен. Петте най-големи хиперскейлъра се очаква да изразходват приблизително 602 милиарда долара капиталови инвестиции до 2026 г. Microsoft формира около 160 милиарда, Amazon 155 милиарда, Alphabet 125 милиарда, Meta 120 милиарда, а Oracle 42 милиарда. Подобно ниво на капиталови разходи е безпрецедентно извън енергийни суперцикли или държавно индустриално мобилизиране.

Ускорената амортизационна политика по закона One Big Beautiful Bill допълнително стимулира инвестиционния импулс. Но капиталовите разходи не са безплатна опция. Те се превръщат в амортизация. Превръщат се в натиск върху маржовете. Превръщат се в спирачка за печалбите, ако ръстът на приходите не надмине счетоводната тежест.

Според BCA Research, за да възстановят нивата на възвръщаемост на собствения капитал отпреди инвестиционния бум, хиперскейлърите трябва да постигнат или 250 базисни пункта допълнителен ръст на приходите, или 100 базисни пункта подобрение на маржа. В среда, в която AI моделите постепенно се комодитизират и ценовата сила отслабва, и двете условия стават структурно по-трудни.

Очакванията за свободния паричен поток при някои хиперскейлъри сочат съществено свиване през идните тримесечия. Пазарите вече не дисконтират провал на AI, а размиване на монополоподобната икономика.

Това е критично, защото концентрационният риск достигна исторически нива. „Великолепната седморка“ представлява толкова голям дял от S&P 500, че слабостта ѝ механично дърпа индекса надолу. При спад от 5 процента в тази група останалите 493 компании трябва да поскъпнат с приблизително 2,7 процента, за да запазят индекса непроменен. Математиката е безкомпромисна.

Странична консолидация на S&P 500 е възможна при ротация от растеж към стойност. От октомври 2025 г. подобен процес вече се наблюдава. Докато мегакеп растежът в САЩ отслабваше, стойностните сегменти и част от международните пазари изпревариха MSCI All-Country World Index, с изключение на Китай.

Ключовото условие остава макро стабилността. Ротация без рецесия е управляем сценарий. Исторически обаче рецесиите почти винаги са съвпадали с дълбоки спадове в иновационно ориентирани индекси като Nasdaq. Според оценка на икономиста Анна Уонг от Bloomberg, ако слабостта в AI се пренесе към кредитните пазари и спредовете се разширят, ударът върху американския БВП може да достигне 1,3 до 1,4 процентни пункта. Това би намалило текущите прогнози за растеж почти наполовина.

Проучването на Bank of America сред глобалните фонд мениджъри от февруари 2026 г. определя AI капиталовите разходи като втория най-вероятен източник на системен кредитен риск след частния капитал и частния дълг. Когато крехкостта на акциите се срещне със затягане на кредита, преносният механизъм се ускорява.

Единственият реалистичен катализатор за рецесия в този контекст би бил втори макрошок върху вече отслабена среда. Петролът е очевидният кандидат. Исторически значителните скокове в цената на петрола често са предхождали рецесии. Продължителен конфликт в Близкия изток, който трайно повиши енергийните цени, би тествал устойчивостта на икономика, вече адаптираща се към компресия на маржовете, свързана с AI.

Тук европейската перспектива придобива структурно значение.

Европа не доминира потребителските платформи и не носи същата концентрация на хиперскейлъри в основните си индекси. STOXX Europe 600 е значително по-слабо зависим от малък брой технологични гиганти. Секторната му структура е по-наклонена към индустрия, финанси, здравеопазване и енергетика.

STOXX Europe 600 няма технологичен сегмент с дял над 30 процента. Информационните технологии формират приблизително 15 до 18 процента от индекса, а десетте най-големи компании заемат около 15 процента общо. Големите европейски индустриални и софтуерни компании се търгуват при 14 до 22 пъти очаквана печалба, със свободен паричен поток между 4 и 7 процента и дивидентна доходност между 2 и 4 процента.

Контрастът е отчетлив. В САЩ група компании с над 30 процента индексна тежест се търгува при 28 до 40 пъти очаквана печалба, докато едновременно инвестира 602 милиарда долара в инфраструктура. Чувствителността към грешка в изпълнението е висока.

Ако коефициентите на американските мегакеп компании се свият от диапазона 35–40 пъти към ниските 20, докато европейските лидери останат в рамките на 14–22 пъти, относителното представяне може да се измести без необходимост от ускорение в Европа. Асиметрията произтича от изходната точка на очакванията.

Трансформацията, която носи изкуственият интелект, не е под въпрос. Това, което се преоценява, е възвръщаемостта на капитала, вложен в неговото изграждане. Когато 602 милиарда долара инфраструктурни инвестиции се сблъскат с високи коефициенти и концентрация от над 30 процента в един индекс, оценъчната чувствителност става макроикономически фактор.

Това не е теза за срив. Това е смяна на режима от експанзия на маржовете към дисциплина на капитала.

Когато капиталовата интензивност се увеличава и свободният паричен поток се компресира, конструкцията на индексите престава да бъде статистическа подробност. Тя се превръща в канал за предаване на икономическия цикъл.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не представлява инвестиционен съвет или препоръка за покупка или продажба на финансови инструменти.