Снимка: iStock

Парадоксът на днешната ситуация се крие във факта, че докато пазарът години наред се фокусираше почти изцяло върху движението на краткосрочните лихви, истинският двигател на глобалната ликвидност – балансът на Фед от 6,6 трилиона долара – оставаше на заден план като огромна, тиха планина от дълг. Изборът на Уорш рязко променя този наратив, измествайки фокуса от цената на парите към тяхното количество в системата. За човек, който напусна Фед през 2011 г. именно заради несъгласието си с мащабното изкупуване на активи, това назначение е историческа ирония. Този ход подсказва, че епохата на количествените облекчения (QE), която изкуствено подтискаше доходността и насърчаваше поемането на прекомерен риск, е изчерпала своя кредит на доверие.

Въпреки че инвеститорите първоначално реагираха с повишаване на доходността по дългосрочните облигации и спад в цените на благородните метали, пазарната психика в момента е в състояние на напрегнато очакване, опитвайки се да калибрира новата реалност. Уорш винаги е твърдял, че „монетарната доминанта“ – състоянието, в което финансовите пазари стават заложници на подкрепата от централната банка – изкривява капитализма в неговата същност. Психологическата промяна тук е огромна: ако досега „лошите новини бяха добри новини“, защото водеха до повече стимули, при Уорш пазарът ще трябва да се научи да живее без предпазната мрежа на постоянно надуващия се баланс. Това поражда усещане за умора сред биковете, които започват да осъзнават, че периодът на безкрайна ликвидност може би окончателно е останал в миналото.

Ако погледнем към историческия опит от 1951 г. и тогавашния акорд между Министерството на финансите и Фед, ще видим подобен стремеж за предефиниране на независимостта на централната банка след периоди на огромно натрупване на дълг. Уорш настоява за нов подобен договор, който да ограничи „отпечатъка“ на Фед в икономиката. Проблемът обаче е, че финансовата система днес е много по-зависима от банковите резерви, отколкото беше преди десетилетие. Опитът за рязко свиване на баланса през 2019 г. доведе до сериозни сътресения на паричните пазари, което напомня, че пътят към „нормализацията“ е осеян с капани на ликвидността, които могат да предизвикат системни трусове неочаквано бързо.

Историята тук не е просто в личността на новия председател, а в опита за системно изтегляне на държавата от ролята ѝ на гарант на пазарните нива. Централната теза на този нов етап е, че Фед може да си позволи по-ниски краткосрочни лихви само ако спре да манипулира дългосрочната доходност чрез своя баланс. Това е сложна акробатика, която изисква деликатен баланс между фискалната политика на Скот Бесент и монетарната визия на Уорш. Рискът се крие в това, че ако Фед се оттегли твърде бързо, тежестта по финансирането на американския дълг, надхвърлящ 30 трилиона долара, ще падне изцяло върху частния сектор, което неизбежно ще повиши цената на заемане за всички останали.

Търсейки изход от този $6,6-трилионен махмурлук, администрацията вече започна да активира алтернативни механизми, като насочването на Fannie Mae и Freddie Mac към пазара на ипотечни ценни книжа. Това е симптом за пренасочване на отговорността – опит да се запази икономическата активност, докато Фед „чисти“ своя портфейл. Инвеститорите обаче остават скептични, тъй като изграждането на консенсус в рамките на Комитета по отворен пазар (FOMC) за подобна радикална промяна няма да бъде лесен процес. Еуфорията от „силния лидер“ бързо може да се сблъска с бюрократичната и пазарна инерция на една система, която е свикнала да бъде подпомагана при всеки признак на стрес.

В крайна сметка, пазарът ще трябва да реши дали е готов за свят, в който централната банка е по-малка, но лихвите са по-предвидими. Цикълът на „големия баланс“ навлиза в своята фаза на разплата, където доверието няма да се гради върху обещания за нови стимули, а върху капацитета на системата да функционира автономно. Инвеститорите тепърва ще преценяват дали Уорш е лекът за натрупаните изкривявания или е катализаторът, който ще оголи структурните слабости на една дългово зависима икономика. В този нов режим, графиката ще започне да следва реалния недостиг на капитал, а не илюзията за неговото изобилие.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.