Снимка: iStock

Еуфорията на американските борси в началото на 2026 г. изглежда безупречно подредена. Основният индекс S&P 500 достигна нов исторически връх и за първи път докосна психологическата граница от 7 000 пункта. Отчетният сезон стартира солидно, икономиката демонстрира устойчивост, а дребните инвеститори продължават да изкупуват всяка корекция. Под тази повърхност обаче се натрупва дисонанс, който все по-трудно може да бъде пренебрегнат.

Данни, събрани от Washington Service, показват, че през януари близо 1 000 корпоративни ръководители и вътрешни лица в около 6 000 публично търгувани американски компании са продали акции. За сравнение, едва 207 са увеличили експозициите си. Това води до най-високото съотношение между продажби и покупки от страна на инсайдери за последните пет години – статистика, която рядко съвпада с устойчив оптимизъм.

Макар мотивите на всеки ръководител да са индивидуални и да не могат да бъдат сведени единствено до пазарни очаквания, колективното поведение на хората с най-добра видимост върху собствените си бизнеси обикновено се възприема като силен индикатор. Историята на капиталовите пазари показва, че масовите продажби от инсайдери рядко са случайни, особено когато се случват на фона на рекордни оценки.

Предупредителният характер на този сигнал се засилва от контекста. Оценките на американските акции остават високи след три последователни години на двуцифрени ръстове. Форвардното съотношение цена–печалба на S&P 500 е над дългосрочната си средна стойност, което ограничава пространството за разочарования. В същото време корпоративните разходи за изкуствен интелект растат с безпрецедентна скорост, а възвръщаемостта от тези инвестиции все още не е доказана в достатъчна степен.

Скорошната пазарна корекция, макар и умерена, подчерта тези притеснения. Ден след като индексът достигна рекорд, пазарът се обърна надолу. S&P 500 се понижи с 0,1%, а Nasdaq 100 загуби 0,5%. Резултатите на Microsoft Corp. се превърнаха в катализатор за по-широк дебат – дали търсенето в сферата на изкуствения интелект ще оправдае мащабните капиталови разходи, които технологичните гиганти правят.

Погледът към отчетите също разкрива нюанси, които не се вписват напълно в оптимистичния наратив. От приблизително 150 компании, публикували резултати до момента, около 77% са надминали очакванията за печалба. Макар това да изглежда солидно, този процент е на път да се превърне в най-слабия за последната година. Пазарът, привикнал към почти безусловни положителни изненади, започва да реагира по-чувствително на всяка индикация за забавяне.

Към това се добавя и геополитическата несигурност. Продължаващите конфликти, нестабилните търговски отношения и политическите рискове създават среда, в която премията за риск би трябвало да е по-висока, отколкото настоящите оценки предполагат. Именно в такава обстановка поведението на корпоративните инсайдери придобива още по-голямо значение.

Институционалните инвеститори също започват да демонстрират по-предпазлив тон. Данни на Deutsche Bank AG показват нарастване на неутралните и мечи нагласи до четириседмични върхове. Капиталът постепенно се пренасочва от мегакап технологични компании към по-циклични сектори – класически сигнал за късна фаза на пазарния цикъл, в която защитата става по-важна от агресивния растеж.

Хедж фондовете също коригират позиционирането си. Все по-често се наблюдава редуциране на експозиции към отделни акции и повишаване на кешовите позиции, което подсказва, че професионалните участници предпочитат да запазят гъвкавост, вместо да преследват допълнителни проценти нагоре.Всичко това не означава непременно предстоящ срив. Американската икономика остава устойчива, заетостта е стабилна, а корпоративните печалби все още растат. Но комбинацията от рекордни индекси, високи оценки и ускорени продажби от страна на най-информираните участници създава картина, която трудно може да бъде игнорирана.

Истинският въпрос пред пазара не е дали растежът може да продължи още известно време, а при каква цена на риска. Когато ръководителите, които най-добре познават перспективите на собствените си компании, предпочитат да реализират печалби, това рядко е жест на безпричинен песимизъм. По-скоро е израз на прагматична оценка, че балансът между потенциална възвръщаемост и риск вече не е толкова привлекателен, колкото изглежда от заглавията.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.