Снимка: iStock

След серията от исторически върхове златото и среброто направиха рязко връщане, което на пръв поглед изглежда драматично, но всъщност е напълно логично в контекста на мащаба на предходното движение. Златото, което само в рамките на януари излезе над 5 300 долара за тройунция и отбеляза нов абсолютен рекорд, се понижи с до 4.8% в рамките на една сесия, достигайки нива около 5 210–5 220 долара. Среброто, което дни по-рано се търгуваше над 115 долара за унция и проби психологическата зона от 100 долара за първи път в историята, се върна още по-рязко – с близо 5%, до район около 110 долара.

Тези движения не са сигнал за срив, а за охлаждане след ускорение, което беше почти вертикално. Само от началото на годината златото все още е нагоре с над 20%, въпреки корекцията, а среброто остава с ръст, който надвишава 30% на годишна база. Това са мащаби, при които пазарът неизбежно търси повод да прибере печалби, независимо от дългосрочния разказ.

Непосредственият катализатор този път беше засилването на долара. След информации, че администрацията на Доналд Тръмп се готви да номинира Кевин Уорш за председател на Федералния резерв, доларовият индекс се покачи с около 0.3–0.5% в рамките на деня. Това веднага удари цените на благородните метали, тъй като при по-силен долар златото и среброто стават по-скъпи за купувачите извън САЩ. Въпреки това е важно да се отбележи, че доларовият индекс все още остава над 1% надолу за седмицата, което поставя текущото движение повече в категорията на техническа реакция, отколкото на структурна промяна.

Същественото е, че златото не пада от зона на слабост, а от зона на екстремна сила. Преди корекцията металът беше поскъпнал с над 1 000 долара за по-малко от година – от около 4 200 долара до над 5 300. Исторически подобни движения почти никога не се задържат без междинна корекция от 5–10%. Настоящият спад от около 100–120 долара е по-скоро в долния край на този диапазон.

При среброто картината е още по-ясна. След като цената премина 100 долара и достигна връх около 115.5 долара, пазарът влезе в класическа зона на свръхразтягане. Корекцията до 110 долара не нарушава структурата на тренда, а просто връща цената към първата значима зона на подкрепа след пробива. За да се говори за по-дълбока слабост, среброто би трябвало да се задържи под 100 долара – нещо, което към момента изглежда по-скоро малко вероятно, отколкото базов сценарий.

Важно е и разграничението между краткосрочните „фундаментални слабости“, за които говорят някои анализатори, и дългосрочния фундамент. Ако под слабост се разбира прекалено натрупани позиции, ускорено поскъпване и къс хоризонт на част от капитала – това е вярно. Ако обаче фундаментът се разглежда като функция на геополитически риск, ерозия на доверието в институциите и политизация на паричната политика, тогава нищо съществено не се е променило. Напротив – причините, които изведоха златото над 5 000 долара, продължават да съществуват.

Исторически погледнато, подобни корекции след рекорди рядко маркират край на цикъл. По-често те служат за пренареждане на позициите и създаване на по-устойчива база за следващо движение. Ако златото успее да задържи над зоната 5 100–5 150 долара, а среброто над 100–105 долара, текущото връщане ще остане в историята като стандартна пауза, а не като повратна точка.

Пазарът на благородни метали в момента не „се чупи“, а се охлажда. След толкова бързо изкачване това не е слабост, а необходимост. Истинският въпрос не е дали ще има корекции – те са неизбежни – а дали при следващия тест на несигурността златото и среброто отново ще бъдат търсени. Засега всички големи движения през последните години сочат, че отговорът по-скоро е „да“, отколкото „не“.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.