Снимка: iStock

Петъчният срив на пазарите на благородни метали не беше просто корекция, а болезнено напомняне, че нито един актив не може вечно да игнорира законите на физиката и икономическата логика. Докато светът наблюдаваше как среброто губи 26% от стойността си за по-малко от денонощие, стана ясно, че това не е изолирано събитие, а симптом на прегряла пазарна психология, подхранвана от източен капитал и западен страх. В исторически план подобни вертикални движения рядко завършват с плавно приземяване; те обикновено приключват с разкъсване на тъканта на доверието, оставяйки след себе си вакуум, в който ликвидността изчезва точно тогава, когато е най-необходима.

Вградените в този разказ данни са стряскащи: среброто се срина с 40 долара за по-малко от двадесет часа, а златото претърпя най-лошия си ден от десетилетие с пад от 9%. Тези цифри обаче придобиват смисъл само през призмата на предхождащата ги еуфория. През последните седмици пазарите в Шанхай се превърнаха в епицентър на спекулативна треска, където от дребни инвеститори до огромни фондове купуваха метали с убеждението, че инфлацията и геополитическото напрежение са направили долара нерелевантен. Когато търговията на сребърния ETF (SLV) надхвърли 40 милиарда долара за ден – сума, по-голяма от оборота на Apple и Amazon взети заедно – стана очевидно, че пазарът е навлязъл в онази опасна фаза на „параболично“ движение, където цената расте единствено защото расте, а не поради недостиг на физически метал.

В глобалния макроикономически цикъл това събитие бележи момента, в който очакванията за новата администрация във Вашингтон се сблъскаха с реалността на паричната политика. Номинацията на Кевин Уорш за нов председател на Федералния резерв подейства като катализатор, който внезапно върна силата на долара и проби балона на „анти-доларовата“ търговия. Централните банки, които доскоро бяха основни купувачи на злато, сега наблюдават как пазарната психика се променя от FOMO (страх от пропускане) към чист първичен страх от загуба на капитал. Това е класическо пречупване на тренда, при което инерцията, захранвала ралито, се превръща в неговия най-голям враг, задействайки верижна реакция от маржин колчета и принудителни продажби.

Психологията на тълпата тук е като по учебник: седмици наред инвеститорите в Китай и Европа стояха пред екраните, игнорирайки фундаменталните показатели за сметка на техническия импулс. Пазарите не реагираха на факти, а на собственото си отражение в огледалото на растящите графики. Когато обаче Китай започна да прибира печалбите си в четвъртък вечерта, крехкото равновесие се срина. Този срив поразително напомня на събитията от 1979-1980 г., когато братята Хънт се опитаха да монополизират пазара на сребро, само за да видят как цената се срива под тежестта на регулаторни промени и пазарно изтощение. И в двата случая урокът е един и същ: дори най-твърдите активи могат да се държат като високорискови технологични акции, когато в тях се налее твърде много спекулативен „горещ“ капитал.

Историята тук не е самият факт на срива, а неговото значение за бъдещото разпределение на активите и доверието в „сигурните убежища“. Среброто, което е сравнително малък пазар със снабдяване от едва 98 милиарда долара годишно, не успя да абсорбира огромния обем от опционни сделки, които принудиха дилърите да купуват механично при всяко покачване, създавайки изкуствено изстискване на късите позиции. Сега, когато вълната се отдръпна, виждаме структурните пукнатини: китайските банки вече налагат ограничения върху инвестиционните продукти, свързани със злато, опитвайки се да овладеят социалните рискове от масовите загуби. Пазарът на метали в момента прилича на сцена, в която светлините са изгаснали, а публиката се втурва към изходите, само за да открие, че те са твърде тесни за всички.

Аналитичният поглед напред подсказва, че цикълът на благородните метали навлиза в нов, много по-сложен етап. Инвеститорите ще трябва да решат дали това е просто здравословно прочистване на пазара преди Лунната нова година, или началото на по-дълбок структурен мечи тренд, предизвикан от завръщането на доверието в американската валута. Въпреки че физическото търсене в Азия остава относително стабилно, спекулативната премия беше изтрита брутално, което ще направи пазарните участници много по-предпазливи при следващи опити за агресивно покачване. В крайна сметка, графиката винаги настига психологията, а в този случай тя го направи със скорост, която ще се помни дълго от финансовата история.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.