Снимка: iStock

Когато се търсят обяснения за феномена на американските пазари – този почти непрекъснат възход от финансовата криза през 2008 г. до днес – повечето анализатори посочват очевидното. Технологичният бум, растящите печалби на гиганти като Microsoft и Apple, стабилността на маржовете, почти пълното елиминиране на плаващия дълг в балансовите отчети на компаниите от S&P 500. Всичко това е вярно, но може би не е цялата истина. JPMorgan и в частност Майкъл Чембалест – председател на групата по пазарна и инвестиционна стратегия – подчертават един често пренебрегван фактор: динамиката на предлагането и търсенето.

Тази идея изглежда елементарна. Всеки студент в първи курс икономика знае, че когато предлагането на един актив намалява, а търсенето остава стабилно или расте, цената му се покачва. Но колко често тази проста логика се прилага към финансовите пазари? Според Чембалест, много рядко – а именно тя може да обясни устойчивостта на американските акции през последните 15 години.

От 2011 г. насам нетното предлагане на акции в САЩ – измерено в доларова стойност – намалява. Голямата изключение бе пандемичният бум от 2020–2021 г., когато IPO активността рязко нарасна и на пазара се появи ново предлагане. Но тенденцията бързо се върна към предишния курс. Най-големият двигател на това свиване са корпоративните програми за обратно изкупуване на собствени акции. Apple, Microsoft, Meta, Alphabet и десетки други компании изгарят милиарди долари всяко тримесечие, за да намалят броя на акциите в обращение.

Ефектът е двоен. От една страна, всяко обратно изкупуване е директно търсене на пазара – компанията е гарант за собствените си акции. От друга страна, намаляването на броя на акциите увеличава печалбата на акция (EPS), което прави компанията да изглежда по-ефективна и оправдава по-високи оценки. Това е класически пример как финансовата инженерия създава самоподдържащ се механизъм за ръст на цените.

Към това се добавя и постоянният поток капитали от пенсионни и осигурителни планове. Въпреки че като процент от S&P 500 тези вноски са намалели с годините, те все още възлизат на около 1.5 трилиона долара годишно. Тези средства трябва да бъдат инвестирани някъде – и голяма част отиват именно в американски акции. Това е тиха, но постоянна подкрепа, която държи пазара стабилен дори в моменти на трусове.

Историята потвърждава този модел. От 2011 г. насам инвеститорите преживяха множество корекции, но само два истински мечи пазара – COVID-19 срива през март 2020 г. и кризата от 2022 г., която донесе най-лошата година за S&P 500 от 2008 г. насам. И двата случая обаче бяха бързо преодолени. COVID-корекцията приключи за броени месеци, а пазарът се възстанови още до края на лятото на 2020 г. Дори крахът на облигациите и агресивното повишаване на лихвите от Фед през 2022 г. не сломиха трайната тенденция – американските акции отново намериха сили за възход.

Чембалест подчертава, че това не е въпрос на технически анализ или пазарна психология, а на фундаментална икономическа логика. Ако вярваме, че предлагането и търсенето определят цените на стоки и труд, защо да не вярваме, че същото важи и за финансовите активи? Когато броят на наличните акции намалява, а пенсионните фондове и индивидуалните инвеститори продължават да наливат средства, резултатът е устойчив възход.

Тази логика хвърля нова светлина върху дискусията за бъдещето на пазарите. Докато мнозина анализатори се тревожат за инфлацията, геополитиката или дълга, истинският двигател може да се окаже по-прост – компаниите сами създават недостиг на акции, а структурните потоци от пенсионни фондове го усилват.

Но има и другата страна на монетата. Тази динамика работи добре, докато печалбите са стабилни и компаниите могат да финансират обратно изкупуванията си. Ако рецесия намали свободния паричен поток, ако лихвите направят финансирането прекалено скъпо или ако регулатори ограничат buybacks, равновесието може да се наруши. Тогава пазарът ще загуби този структурен буфер.

Тук трябва да се добави и още един нюанс: концентрацията на пазарната капитализация. Големите технологични компании, които генерират огромните buybacks, са също така и най-големите компоненти на индексите. Това означава, че те определят посоката на целия пазар. Ако една или две от тях спрат изкупуванията или изпитат сериозен натиск върху печалбите, ефектът върху S&P 500 може да е огромен.

За инвеститорите изводът е ясен: възходът на пазара не е само резултат от „иновации“ и „сила на американската икономика“, а и от изкуствено създадена динамика на ограничено предлагане и стабилно търсене. Това не го прави по-малко реален, но го прави по-рисков, защото е зависим от корпоративни и структурни политики.

Покачването на американските акции през последните 15 години е история не само за печалби и растеж, но и за дисциплинирано управление на предлагането. Buybacks и пенсионни потоци се оказаха тайната сила, която превърна американския пазар в най-устойчивия в света. За инвеститорите това е напомняне, че зад графиките и новините често стои проста икономическа истина – когато предлагането намалява, цените растат. Но както всяка система, и тази може да се обърне, ако условията се променят. Истинският въпрос за следващото десетилетие е дали този модел ще продължи да действа или ще се изчерпи, отваряйки пътя за нова ера на пазарна динамика.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.