Снимка: Istock

Доходността по американските 10-годишни облигации е един от най-важните барометри за състоянието на световната икономика и финансовите пазари. В началото на тази година тя беше близо до 5%, движена от очакванията за силен растеж и нова вълна от „Тръмпфлация“ – комбинация от стимули, протекционистки мерки и ускорена инфлация. Днес обаче доходността вече се върти около 4%, а движението надолу подсказва, че пазарите започват да гледат на американската икономика през друга призма – на забавяне, слабост на пазара на труда и нарастваща вероятност Фед да бъде принуден да намалява лихвите, не по избор, а по необходимост. Именно затова рязкото понижение на 10-годишната доходност може да бъде интерпретирано като индикатор за рецесия.

Исторически, 10-годишните облигации често са били предвестник на проблеми. Когато доходността пада рязко, това означава, че търсенето на сигурни активи расте. Инвеститорите купуват държавен дълг не защото очакват висока доходност, а защото търсят защита и смятат, че икономиката ще се охлади. Така беше в края на 2006 и началото на 2007, когато инверсията на кривата на доходността предшества финансовата криза. Така беше и през 2019, когато спадът на 10-годишната доходност подсказа за наближаващия шок от пандемията, макар малцина да си представяха точната му форма. Днес историята се повтаря: от очаквания за ускорен растеж в началото на годината вече говорим за забавяне и нужда от монетарна подкрепа.

Има два начина да се чете това движение. Първият е оптимистичен – ако Фед намали лихвите превантивно, той може да удължи цикъла на растеж, да подкрепи корпоративните печалби и да осигури по-ниска цена на капитала. В този сценарий понижената доходност е добра новина за акциите, защото настоящата стойност на бъдещите им печалби расте. Вторият прочит обаче е по-песимистичен – ако Фед сваля лихвите, защото е принуден от влошаваща се заетост, нисък растеж и риск от рецесия, тогава акциите ще изпитат болка. Пазарът започва да се пита дали това ще е избор или необходимост. Разликата е фундаментална и ще определи посоката на капиталовите пазари в следващите месеци.

Не е случайно, че доходността по 10-годишните облигации се понижава въпреки че инфлацията остава лепкава. Пазарите казват: „Инфлацията е проблем, но растежът е по-голям проблем.“ Последните данни за трудовия пазар показват, че икономиката е добавила едва 22 хиляди нови работни места за месец – най-слабият резултат от години, а безработицата е стигнала 4.3%, най-високото ниво от почти четири години. Това е сигнал, че трудовата динамика се пречупва и че политиката на Фед вече тежи сериозно върху реалната икономика. В този контекст доходността не пада защото инфлацията е победена, а защото пазарът започва да цени слабост и рецесионен риск.

В допълнение се появяват и опасения за независимостта на Фед. Реториката на президента Тръмп и неговите атаки срещу централната банка се възприемат като дестабилизиращ фактор, който може да подкопае доверието в дългосрочната устойчивост на американската парична политика. Това е още една причина инвеститорите да се прехвърлят към 10-годишните облигации – те търсят сигурност в самия инструмент, но същевременно изразяват съмнения за посоката на институционалната рамка.

Банк ъф Америка вече коригира прогнозата си – очаква доходността по 10-годишните книжа да завърши годината на 4%, спрямо предишна прогноза от 4.25%. Това може да изглежда като дребна промяна, но в света на облигациите десети от процента са огромно движение, отразяващо фундаментална смяна в нагласите. Ако в началото на годината консенсусът беше, че ще видим „Тръмпфлация“ и ръст на доходностите, днес вече говорим за обрат – слаб растеж и натиск надолу.

Разликата между 2-годишната и 10-годишната доходност остава ключов индикатор. Обичайно 2-годишната, като по-чувствителна към лихвите, се движи първа. Но фактът, че и тя падна до около 3.5%, показва, че пазарите вече не вярват във високи лихви за дълго. Инверсията на кривата може да е на път да се затвори, но не защото икономиката е силна, а защото и краткият, и дългият край падат заедно. Това е класически сигнал за рецесия, а не за здравословен цикъл.

Историята е изпълнена с такива предупреждения. През 2000 г. доходността падна рязко преди пукането на технологичния балон. През 2007 г. видяхме същото преди глобалната финансова криза. Пазарите често подценяват тези сигнали, защото са фокусирани върху краткосрочни печалби на акции. Но дългосрочните облигации са по-добър оракул – те показват къде ще бъде икономиката след една-две години.

В момента пазарите на акции и облигации изпращат различни послания. Индексите са при рекордни нива, задвижвани от надеждите за понижения на лихвите и силата на технологичния сектор. Облигациите обаче казват: „Растежът се изчерпва, пазете се.“ Тази дивергенция не може да продължи безкрайно. Или икономиката ще изненада с нов ръст и доходностите ще се стабилизират по-високо, или ще влезем в рецесия и акциите ще трябва да наваксат реалността с болезнена корекция.

Кое е по-вероятно? Слабият пазар на труда и спадът на 10-годишните доходности сочат към второто. Не е изключено Фед да се опита да смекчи удара чрез агресивни понижения, но както историята ни учи, когато централната банка намалява лихвите насред влошаваща се заетост, ефектът често е твърде закъснял. В този смисъл днешното движение в облигациите е повече от техническо – то е диагноза за забавяща се икономика.

В моя стил заключението е, че инвеститорите трябва да гледат отвъд краткосрочната еуфория на борсата. Падането на доходността по 10-годишните облигации е предупреждение. Може да се окаже, че то предхожда рецесия, както толкова пъти в миналото. Историята рядко се повтаря, но често се римува. И ако днес облигациите говорят, по-разумно е да ги чуем, отколкото да ги игнорираме.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.