Снимка: Istock

Ако има тема, която днес приковава вниманието на глобалните пазари, то това е дебатът дали Федералният резерв ще предприеме стандартното, вече почти сигурно понижение на лихвите с 25 базисни пункта, или ще изненада с двойно по-агресивно действие – намаление с половин процент.

След слабите данни за пазара на труда през август, които показаха ръст на безработицата до 4.3% и нетно създаване на едва 22 хиляди работни места, Standard Chartered вдигна летвата и прогнозира именно този „catch-up cut“ от 50 б.п., сравним със случилото се миналата година по същото време. Банката аргументира тезата си с това, че само за шест седмици трудовият пазар се е изместил от „солиден“ към „мек“, което изисква решителен отговор от Фед, за да не се задълбочи негативната динамика.

Но пазарът не е толкова единодушен. Morgan Stanley и Deutsche Bank остават по-предпазливи и твърдят, че августовските данни макар и слаби, не оправдават веднага по-дълбоко понижение на лихвите. Техният сценарий е по-умерено темпо – вероятни последователни понижения на заседанията след септември, но не и еднократен 50 б.п. шок. Barclays ревизира своите очаквания към серия от 25 б.п. намаления на всяко от оставащите заседания тази година, докато Macquarie придвижи очаквания си декемврийски cut към октомври. Bank of America също промени тона – вместо „без промяна“ за 2025-а, сега прогнозира 25 б.п. намаление през септември и още едно през декември. В крайна сметка, CME FedWatch Tool сочи, че пазарът дава 90% вероятност за 25 б.п. намаление следващата седмица и едва 10% шанс за двойно по-голямо действие.

Исторически погледнато, Фед не обича да изненадва рязко пазарите без да подготви терена чрез изявленията на председателя си. Джером Пауъл на срещата в Джаксън Хоул вече сигнализира, че намаление е на масата за септември, но в същото време подчерта риска от упорита инфлация. Ако Фед тръгне към 50 б.п., това ще е ясен знак, че приоритет вече не е ценовата стабилност, а овладяване на разклащащия се трудов пазар. В същността си това ще е и признание, че опасността от рецесия надделява над страха от нова вълна инфлация.

От гледна точка на пазарите ефектите биха били многопластови. Държавните облигации ще реагират със силно понижение на доходността, особено по краткия и средния край на кривата. 10-годишните американски облигации вероятно ще пробият ново дъно за годината, което би повлякло надолу и европейските Bund-ове. Доларът би отслабнал, което дава краткосрочно рамо на суровини като златото и петрола, но и на биткойна, който често търгува като „ликвидностен индикатор“. Акциите на пръв поглед биха приветствали облекчението, но тук идва парадоксът – дали по-големият cut е позитив, или е сигнал за по-голям проблем? Историята показва, че когато Фед прибягва до агресивни понижения в условия на рязко влошаване на пазара на труда, това по-често е предвестник на рецесия, а не на нов „златен цикъл“ за биковете.

Инвеститорите, които днес гледат към Nasdaq и S&P 500, трябва да имат едно наум. Индексите вече се намират близо до исторически върхове и са оценени на премия спрямо историческите си средни. Един „ликвидностен подарък“ от 50 б.п. може временно да запали още един импулс нагоре, воден от технологиите и високобета компаниите, но устойчивостта на това рали е съмнителна. По-добре позиционирани могат да се окажат дефанзивни сектори като здравеопазването, стоките от първа необходимост и комуналните услуги, които печелят както от понижената доходност на облигациите, така и от стабилността на кеш-флоу. Европейските акции също биха могли да спечелят чрез по-слаб долар и износен подем, но ЕЦБ остава много по-рестриктивна в тона си, което поставя лимит върху този ефект.

Важен е и аспектът на доверието. Ако Фед покаже, че е готов да жертва инфлационната си цел заради труда, това може да разклати увереността в независимостта на централната банка. Goldman Sachs вече предупреждава, че все по-„политизиран“ Фед ще е структурен риск за пазара на дълга и за долара като резервна валута. BlackRock отбелязва, че 60/40 портфейлите вече не са панацея, когато доходностите по облигациите се управляват политически, а не пазарно. Vanguard съветва, че чувствителността на дългия край на кривата остава критична и инвеститорите трябва да следят терминалната доходност, а не само решението за 25 или 50 б.п.

В този контекст, 50 б.п. cut може да даде кратка еуфория, но и да отвори нови въпроси за дългосрочната стабилност. Рискът е двоен: или Фед ще се окаже принуден да продължи със серия от последващи намаления, което пък ще е сигнал за трайна слабост на икономиката, или ще се окаже, че инфлацията се връща и тогава ще сме свидетели на още по-резки колебания в доверието.

За инвеститорите, които търсят баланс в този пейзаж, подходът трябва да е двупосочен. От една страна, използване на „ликвидностния поп“ за ребалансиране – прибиране на печалби от най-рисковите експозиции и ротация към по-устойчиви value и качествени компании. От друга – поддържане на буфер чрез злато и държавни облигации със средна продължителност, които могат да действат като спасителен пояс, ако пазарът прецени, че Фед е загубил контрола.

Така, дебатът за 25 срещу 50 б.п. не е просто технически. Той е лакмус за посоката на американската икономика през следващата година и за това дали централната банка може да балансира между две противоречащи си цели – ценова стабилност и пълна заетост. Именно тук се крие и голямата дилема за инвеститорите: дали да вярват, че Фед ще изиграе ролята на спасител, или да се готвят за това, че по-големият cut е само началото на по-дълбок проблем.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.