Снимка: Istock

Франция е страна, която винаги е била възприемана като стабилна котва на еврозоната, но последните събития показват, че и най-големите икономики на Европа могат да попаднат под натиска на политическа нестабилност и пазарни съмнения. Колапсът на правителството на Франсоа Байру доведе до парадоксална ситуация: френските 10-годишни облигации вече се търгуват при доходности, сравними с тези на Италия, която от десетилетия е символ на фискални рискове и политически хаос. Когато инвеститорите започнат да слагат знак за равенство между Франция и Италия по отношение на риска, това е сигнал, че доверието в институциите и политическата стабилност на Париж е подкопано.

Данните са категорични – доходността по 10-годишните книжа на Франция достигна 3.49%, само на косъм от италианските 3.51%, докато Германия остава далеч назад със своите 2.44%. Това съотношение е необичайно, защото Франция има по-нисък дълг спрямо БВП – около 114% срещу 138% за Италия. В нормални условия пазарите би трябвало да дисконтироват по-нисък риск за Париж, но този път факторът, който тежи, е политиката. Гласуването в парламента с 364 на 194 гласа срещу правителството ясно показа пукнатините в управляващата коалиция. Вместо очакваните 210 гласа в подкрепа на Байру, част от съюзниците се отдръпнаха, а това е индикатор за разпад на вътрешната дисциплина.

Сега президентът Еманюел Макрон е изправен пред тежката задача да номинира нов министър-председател, който да оцелее при вот на недоверие. Анализаторите на UBS прогнозират, че това ще се случи в рамките на десет дни, но дори и да има ново лице, доверието на пазарите няма да се възстанови мигновено. Следващият тест ще бъде през октомври, когато трябва да се представи новият финансов законопроект. Там може да се реши съдбата на френската стабилност, защото именно бюджетната политика е лакмусът за инвеститорите. Ако има ясна стратегия, може да последва отдъхване, но ако не – волатилността ще се засили.

Историята ни е учила, че финансовите кризи често се подхранват от така наречения doom loop – високи доходности увеличават разходите за обслужване на дълга, което пък вдига дефицита и съответно отново доходностите. Засега повечето анализатори смятат, че Франция няма да попадне в този капан, защото има почти балансиран текущ акаунт и силна икономическа база. Но самият факт, че такъв сценарий вече се обсъжда, е тревожен. Holger Schmieding от Berenberg подчерта, че пълноценна финансова криза е малко вероятна, но не и изключена.

Deutsche Bank също е на мнение, че ситуацията е по-скоро удар върху растежа, отколкото фатален удар върху икономиката. Те изчисляват, че несигурността ще свали с около 0.3 процентни пункта растежа на БВП. Това не е катастрофа, но е сигнал, че икономиката ще буксува. От друга страна, анализаторите отбелязват, че Франция вече се е научила да функционира в среда на висока несигурност – предишни шокове са били по-опасни, а сега ударите са по-слаби. Това е иронична, но важна констатация: инвеститорите вече приемат нестабилността като новото нормално.

Пазарното поведение ясно показва, че политиката може да тежи повече от икономиката. Френските показатели за дълг и дефицит не са драматично по-лоши от предходни години, но загубата на доверие в правителството веднага се трансформира в по-висока цена на финансиране. В дългосрочен план това може да принуди Макрон да смекчи и без това непопулярните пенсионни реформи, за да запази обществената подкрепа. Това ще означава отстъпление от политики, които са ключови за стабилизирането на бюджета, което пък може да увеличи още повече несигурността.

Въпросът е какво следва. Ако новото правителство успее да прокара бюджет, който да убеди пазарите, че Франция няма да поеме по италианския път на фискална безотговорност, доходностите може да се стабилизират. Но ако институционалната криза се задълбочи, сравнението с Италия може да стане трайно, а това би било опасен прецедент. Френската икономика е твърде голяма, за да бъде игнорирана, и евентуална ескалация би създала напрежение в целия Европейски съюз.

От гледна точка на инвеститорите, ситуацията поставя трудни дилеми. Да държиш френски дълг днес означава да приемеш по-висока премия за риск, което на теория би трябвало да носи по-висока доходност. Но зад тази доходност стои политическа нестабилност, която трудно се калкулира в модели и симулации. В същото време германските книжа остават сигурното убежище, но с цената на много по-ниска възвръщаемост. Балансът между риск и сигурност отново е в ръцете на инвеститорите, които този път трябва да преценяват не само макроикономически показатели, но и вътрешнополитически процеси.

Заключението в този момент е, че Франция и Италия се оказаха в една и съща графа в очите на пазарите – не заради числата, а заради политиката. Това е предупреждение, че доверието се гради трудно, но се губи за дни. За Макрон и за следващия премиер предстои ключова битка – не само да убедят парламента, но и да върнат увереността на инвеститорите, че Франция остава стабилна опора на еврозоната. Ако това не се случи, Европа може да се окаже във вихъра на нова дългова драма, този път не в Рим, а в Париж.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.