Снимка: iStock

Меките суровини навлизат в 2026 г. в огледален режим спрямо златото и среброто. Докато благородните метали се движат от страх, ликвидност и монетарна паника, захарта, какаото и портокаловият сок се сриват под тежестта на собственото си изобилие. Това не е просто ценова корекция. Това е класически цикъл на пренастройване след рекордни цени, които предизвикаха рекордно предлагане и последващо унищожаване на търсенето.

Захарта е най-чистият пример за този обрат. При глобално производство от 189.2 млн. метрични тона за сезон 2025/26 и потребление от 184.1 млн., пазарът преминава към излишък от 5.1 млн. тона след три години на дефицит. Крайните запаси достигат 54.8 млн. тона, а stocks-to-use ratio скача до близо 30% от 24% година по-рано. Това е структурна промяна в баланса. При подобни нива пазарът вече не ценообразува риск, а физическо пренасищане. Исторически подобна конфигурация кореспондира с цени под 14 цента за паунд и твърд таван при всеки опит за възстановяване.

Динамиката при предлагането е почти агресивна. Бразилия увеличава производството с 12% на годишна база, Индия с 8%, а премахването на индийските ограничения за износ връща 7.5 млн. тона на световния пазар. При петрол около 70 долара рафинериите в Бразилия насочват рекордните 51.5% от тръстиката към производство на захар вместо етанол. Това е типичен цикличен отговор на високите цени от предходната година. Пазарът стимулира фермерите, фермерите отговарят с обем, а обемът унищожава цената.

Какаото преминава през още по-драматичен преход. След катастрофалния дефицит от приблизително 450 хил. тона през 2024/25, настоящият сезон отчита излишък от 285 хил. тона. Производството достига 5.25 млн. тона, подпомогнато от 22% ръст в Западна Африка. Най-силният сигнал обаче идва от търсенето. Grindings спадат с 9.5% на годишна база до 4.68 млн. тона. Това е чисто доказателство за demand destruction. Индустрията реагира на рекордните цени с намалени грамажи, по-високи крайни цени и заместващи рецепти. Stocks-to-grindings ratio скача до 38% от 29%. Пазарът преминава от паника за недостиг към реалност, в която складовете се пълнят по-бързо, отколкото потребителите купуват шоколад.

Портокаловият сок следва сходна логика. След като болестите по насажденията в Бразилия и Флорида изстреляха цените до екстремуми, реалната икономика отвърна с отказ от потребление. Глобалните крайни запаси нарастват с 12% до 168 хил. тона, докато потреблението спада с 14% на годишна база. При ръст на цените на дребно от 38% през последната година, потребителите в ЕС и САЩ масово мигрират към алтернативи. Пазарът не се срина заради нов шок в предлагането. Той се срина, защото цената уби търсенето.

Общият макро слой подсилва този сигнал. FAO Food Price Index е надолу с 6.8% на годишна база, а Bloomberg Agriculture Index губи над 14%. Приносът на храните към инфлацията в САЩ и еврозоната пада до 0.4 процентни пункта спрямо 1.8 пункта през 2024 г. Това вече не е секторна история. Това е дефлационен импулс. Докато златото се купува като застраховка срещу фискален и геополитически риск, селскостопанският комплекс изпраща обратното послание към Федералния резерв и ЕЦБ. Хранителната инфлация, която беше ключов политически проблем, започва да изчезва от статистиката.

Този цикъл следва класическа аграрна логика. Рекордните цени през 2023 и 2024 г. стимулираха максимално засаждане, инвестиции в добив и технологична оптимизация. Сега рекордните добиви натискат цените. Ако мечият тренд продължи и маржовете на фермерите се компресират, следващият етап ще бъде намаляване на посевните площи и по-ниски инвестиции. Това неизбежно ще стегне предлагането в следващите сезони. Пазарите на меки суровини не се движат линейно. Те се люлеят между екстремуми.

В момента сме в фазата на капитулация при предлагането и унищожаване на търсенето. Това не означава, че дъното е вече тук. При захарта stocks-to-use близо до 30% оставя пространство за допълнителен натиск. При какаото ключовият въпрос е дали grindings ще стабилизират или ще продължат да падат. При портокаловия сок възстановяването на потреблението ще зависи от това колко бързо крайните цени се нормализират.

По-широкият извод е, че цикълът на суровините отново доказва своята жестокост. Дефицитът не е вечен. Излишъкът не е постоянен. Когато цените станат твърде високи, пазарът намира начин да увеличи предлагането или да намали търсенето. В момента меките суровини са в дефлационна фаза, която контрастира рязко с монетарната еуфория при благородните метали. Ако този тренд при храните и енергията се запази през втората половина на 2026 г., реалните лихвени проценти ще изглеждат все по-рестриктивни, а централните банки ще бъдат принудени да ускорят цикъла на намаления.

Следващият обрат обаче вече се подготвя в рамките на самия мечи пазар. Когато фермерите започнат да намаляват площите, а инвестициите в добив се свият, балансът отново ще се затегне. Историята на аграрните пазари показва, че най-добрите възможности се появяват именно когато консенсусът е убеден, че болката няма край. В момента сме близо до тази фаза. Въпросът не е дали цикълът ще се обърне, а колко дълбока трябва да стане капитулацията, преди да го направи.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.