Снимка: Istock

Пазарът изглежда спокоен на повърхността, но вътрешната му структура започва да се пропуква. S&P 500 се движи само на около 0.8% под върха си от края на октомври и приключи седмицата малко по-ниско, въпреки лекото повишение в петък. Nasdaq Composite обаче регистрира пета поредна седмица на спад – най-дългата серия от 2022 г. насам – и не е отбелязвал нов рекорд от края на октомври. Това разминаване между индексната фасада и вътрешната динамика е първият сигнал, че режимът се променя.

Техническият фокус върху нивото 7,000 при S&P 500 се превърна в психологическа бариера. Липсата на две последователни затваряния над тази зона поддържа пазара в продължителна консолидация след силното рали от април насам. Консолидацията сама по себе си е нормална фаза след агресивно поскъпване, но продължителността ѝ увеличава пространството за противоположни интерпретации – за едни това е акумулация, за други оформяне на връх. Посоката е неясна, но напрежението е реално.

Истинският тест обаче идва от „Magnificent Seven“. ETF-ът Roundhill Magnificent Seven (MAGS) затвори при $61.15 и се задържа малко над 200-дневната си средна – класически ориентир за дългосрочния тренд. Проблемът не е в самото ниво, а в зависимостта на пазара от няколко мегакап акции. Когато компании като Apple, Microsoft, Amazon, Nvidia и Tesla започнат да губят импулс едновременно, индексната стабилност става математически уязвима. Ако през 2023 и 2024 г. AI наративът „вдигаше всички лодки“, днес той поддържа само част от тях. Концентрацията на капитал, която преди беше източник на сила, сега се превръща в структурен риск.

Паралелно с това защитните сектори дават различен сигнал. Потребителските стоки от първа необходимост са поскъпнали с 17% за пет седмици – движение, което исторически е наблюдавано само няколко пъти от 1990 г., включително през април 2000 г. и април 2020 г. Подобни епизоди обикновено съвпадат с рязко покачване на несигурността или пречупване на цикъла. Когато капиталът се насочва към стабилни дивидентни компании и утилити акции, това не е просто ротация, а изместване на психологическия режим от растеж към защита.

VIX завърши над 20, което показва повишено хеджиране на опционния пазар. Нивото не е паническо, но е достатъчно високо, за да сигнализира, че участниците плащат за защита. Това се вписва в по-широката картина на нарастваща дисперсия. По време на текущия отчетен сезон 15 компании от S&P 500 са регистрирали движения от 15% или повече в деня на резултатите – най-високият дял поне от 2012 г. насам. Когато реакциите на отчетите стават толкова крайни, това означава, че пазарът губи консенсус. Несигурността не е в цифрите, а в интерпретацията им.

Интересен парадокс се вижда в advance-decline линията, която достигна рекорд. Повече акции се покачват, но индексът остава под върха си от 6,978.60, достигнат на 27 януари. Това е класически момент на промяна в пазарния „комплекситет“. Разширяващото се участие обикновено е здравословен сигнал, но когато не се материализира в нови индексни върхове, това означава, че тежестта на най-големите компании дърпа общия резултат надолу. Пазарът преминава от концентрационен към по-фрагментиран режим.

Към това се добавя и историческият модел на средносрочните изборни години. Данните от 1950 г. насам показват, че именно midterm годините носят най-слабите средни резултати за Dow, S&P 500 и Nasdaq. 2018 и 2022 г. завършиха със спадове за основните индекси. Политическият цикъл не е причината сам по себе си, но създава среда на фискална несигурност и повишена реторика, която влияе върху капитала. Историята не се повтаря механично, но поведенческите модели имат инерция.

Макро рамката подсилва този комплекс от сигнали. След период на агресивно монетарно затягане, пазарът вече не търгува експанзия, а устойчивост. Ликвидността не се разширява с предишната скорост, а реалните лихви остават фактор. При такъв фон концентрираните оценки стават по-чувствителни към разочарование. Пазарът не се срива, но става по-избирателен. Това е фаза, в която грешките се наказват по-рязко.

Исторически аналог може да се намери в 2000 г., когато първоначално имаше разширяване на участието, докато технологичните гиганти започнаха да губят импулс. Разликата днес е, че балансите на водещите компании са по-здрави, но оценъчната чувствителност остава. Подобно на 2022 г., и сега виждаме комбинация от повишена волатилност и ротация към защита – сигнал за пренастройване, не задължително за колапс.

Историята тук не е, че индексите падат, а че вътрешната архитектура на пазара се променя. Концентрацията отслабва, дисперсията расте, защитата се купува, а политическият цикъл добавя слой несигурност. Това е класическа фаза на структурно ребалансиране след период на доминирана от мегакап растеж експанзия.

Пазарът рядко се пречупва внезапно след рекордни върхове. По-често той ерозира отвътре, докато увереността постепенно се разрежда. В момента виждаме именно такава ерозия – не катастрофа, а смяна на психологическия режим. И когато режимът се сменя, най-големият риск не е волатилността, а погрешната интерпретация на това, което тя означава.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.