Снимка: Istock

Европейският сезон на отчетите обикновено се чете през клишето „стойност, дивиденти, цикъл“. Q1 2026 показва по-различна структура. Континентът не е пазар на единен ръст, а пазар на ускорители и на места, където печалбеният двигател започва да губи компресия.

В САЩ всяко тримесечие ражда безкрайни класации „fastest growers“. Европа почти никога не получава собствена карта на ускорението. В режим, в който средните оценки за STOXX Europe 600 стоят в диапазона 13–15 пъти печалбата, истинската новина не е „Европа е евтина“, а къде растежът е реален и къде започва разпадът на очакванията.

Когато ограничим анализа до системно важни за Европа компании, най-чистият сигнал идва там, където приходите и печалбата се движат в синхрон, без шум от базови ефекти.

SAAB B отчита 32.8% ръст на продажбите за тримесечието и 77.7% ръст на EPS. Това поставя европейската отбранителна индустрия в режим на структурно търсене, а не на еднократен цикъл.

UCB показва 24.9% ръст на продажбите и 130.2% ръст на EPS. При големите фарма компании рядко виждаме едновременно силна топ линия и експлозивна печалба. Тук импулсът е двустранен и показва продуктова сила, а не счетоводна динамика.

Prosus регистрира 22.3% ръст на продажбите и 95% ръст на EPS. При холдингова структура подобни скокове изискват внимателен прочит, защото инвестиционната математика може да изкривява печалбата. Но динамиката е факт и поставя дигиталната експозиция на Европа в нов контекст.

Airbus стои на границата на „ускорителите“ с 13.6% ръст на продажбите и 13.7% ръст на EPS. Това не е експлозивен темп, но в дуополна индустрия умерен и устойчив ръст често означава повече от шумните проценти в по-малки компании.

Втората европейска история е по-тиха и по-важна. Това е печалбено ускорение без впечатляващ ръст на приходите. Европа не е пазар на хиперскалируеми топ линии, а на маржова дисциплина.

SAP показва 3.3% ръст на продажбите за тримесечието, но 15% ръст на EPS и 134.5% ръст на TTM база. Това е сигнал за структурна трансформация в печалбата, а не за цикличен скок в търсенето.

ASML отчита 4.9% ръст на продажбите и 7.2% ръст на EPS за тримесечието, докато на TTM база продажбите растат с 15.6%, а EPS с 28.5%. Краткият цикъл се нормализира, дългият остава стабилен. Именно този тип асиметрия често се изпуска в повърхностните класации.

Тук е важно да изрежем една илюзия. Екстремни проценти от порядъка на 1,595% или 9,010% ръст в EPS почти винаги означават ниска база, еднократен ефект или преход от загуба към печалба. Това не е устойчив earnings regime. Европа има достатъчно реални сигнали, за да не разчита на статистически фойерверки.

Огледалната страна на Q1 2026 е също толкова показателна. Европа често се възприема като стабилен пазар. Истинският риск обаче е бавната ерозия, която в един момент се превръща в репрайсинг.

Ако има сектор, който в момента носи печалбената тежест на континента, това са банките.

Deutsche Bank отчита 7.7% ръст на приходите и 399% ръст на EPS. Societe Generale показва 55.4% ръст на EPS на TTM база. ING достига 28.3%, KBC 25.5%, BNP Paribas 7.6%. Това не са изолирани случаи. Това е режим.

Европейските банки се оказаха бенефициенти на високите реални лихви. Нетният лихвен марж остава повишен, кредитните загуби са контролируеми, капиталовите буфери са стабилни. За разлика от предходното десетилетие, този път лихвеният цикъл работи в тяхна полза.

Това е фундаментално различно от американската динамика, където растежът се движи от технологични екосистеми. В Европа печалбеният импулс идва от финансовата архитектура.

Банките не изглеждат експлозивно като проценти. Те изглеждат устойчиво. А устойчивостта в среда на по-висока цена на капитала започва да има премия.

Докато банките печелят от лихвения режим, фармацията расте независимо от него.

UCB показва 24.9% ръст на приходите и 130.2% ръст на EPS. Sanofi отчита 44.1% ръст на EPS на TTM база. Това не е цикличен скок. Това е продуктова сила и маржова стабилност.

Фармацията има три характеристики, които Европа рядко комбинира в един сектор: високи маржове, глобална експозиция и относително ниска капиталова интензивност.

Тук растежът не зависи от краткосрочни макро импулси. Той се движи от иновации, патенти и демография.

В среда, в която индустрията и автомобилите усещат натиск, фармацията остава един от малкото сектори с чисто структурен импулс.

Kering отчита -15.9% спад в продажбите и -46.1% спад в EPS за тримесечието. Това вече не е шум, а режим. Когато спадът засяга едновременно приходите и печалбата, пазарът започва да цени структурен проблем.

RWE показва -32.4% спад в продажбите и -25.9% спад в EPS. Енергията, възприемана като защитен сектор, бързо се превръща в източник на цикличен натиск, когато базата и цените работят в обратна посока.

Автосекторът демонстрира компресия на печалбата на TTM база. Mercedes-Benz отчита -38.9% EPS TTM, Volkswagen -44.4%. Това е комбинация от маржова чувствителност, електрификационен натиск и капиталова интензивност в среда на по-високи реални лихви.

STMicroelectronics показва -89% спад в EPS TTM. Това е класически подпис на полупроводников цикъл надолу. Nokia с -48.5% EPS TTM добавя още един мотив: старите технологични истории в Европа се наказват не с внезапен срив, а с дълга ерозия на очакванията.

Психологията на този сезон е ясна. Европа не плаща щедро за мечти, но и не прощава разочарование при компании, считани за стабилни. Това е различен режим от американския, където мултипълът често се държи от наратив.

В Европа мултипълът се държи от доверие. А доверието се губи бавно и се връща още по-бавно.

Исторически подобни периоди изглеждат „скучни“ отвън, но вътрешно бележат смяна на режима. Победителите се оказват не най-шумните, а най-системните. Губещите не са най-евтините, а онези, при които фундаментът започва да се разпада.

Картата на Q1 2026 показва континент на дисперсия. Отбраната и част от фармата ускоряват. Корпоративният софтуер променя маржовата си структура. Индустриалните цикли се пренареждат. Луксът и автомобилите губят инерция.

Пазарът не е в режим на колективна еуфория или паника. Той е в режим на селекция.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.