Снимка: Istock

Теодор Минчев

Златото и борсовите индекси едновременно на рекордни нива е рядко срещана картина в историята на пазарите. По правило тези два актива се движат в различни посоки, тъй като единият е възприеман като убежище в моменти на несигурност, а другият – като отражение на апетита за риск и оптимизма за икономиката. Днес обаче наблюдаваме парадокс – златото чупи връх след връх, достигайки над 3600 долара за унция, а S&P 500 и Nasdaq също са при исторически максимуми. Това поставя въпроса – кое е твърде скъпо: златото или индексите, и какво казва историята, когато и двете категории активи вървят нагоре едновременно.

Историческите данни показват, че подобни паралелни върхове са се случвали много рядко. През края на 70-те години, когато инфлацията в САЩ е двуцифрена, златото скочи четири пъти за пет години, докато индексите се движат повече странично. В началото на 80-те обаче Фед под ръководството на Пол Волкър вдига агресивно лихвите, което прекратява златния суперцикъл, а индексите започват многогодишен ръст.

В годините след 2008 кризата видяхме отново подобен феномен – и златото, и акциите вървяха нагоре, но по различни причини. Златото поскъпваше като защита от агресивното печатане на пари и опасенията за инфлация, докато индексите получиха огромен стимул от количественото облекчаване и рекордно ниските лихви. През 2011 г. златото удари рекорд, докато S&P 500 също беше във възход, но малко след това последва корекция при метала, докато акциите продължиха нагоре. Ситуацията днес напомня именно на този епизод – и двата актива се движат в синхрон, но е вероятно в един момент пътеките им да се разделят.

Корелацията между злато и индекси в дългосрочен план е ниска или дори отрицателна. Това е една от причините златото да се използва като диверсификатор в портфейлите. Когато индексите се сриват, златото често поскъпва. Но в моменти на глобална ликвидност и силен апетит за риск, каквито виждаме сега при очаквания за понижения на лихвите от Фед, двата актива могат временно да се движат нагоре заедно. Причината е, че евтините пари подхранват както активите-убежища, така и рисковите инвестиции. Ако Фед наистина понижи лихвите още на следващото си заседание, както пазарите калкулират, ефектът ще е двоен – доходността по облигациите ще падне, което е позитив за златото, а по-ниската цена на парите ще вдигне очакванията за печалбите на компаниите и ще даде нова енергия на индексите.

Слабият пазар на труда в САЩ подсилва тази логика. Последните данни показват забавяне на заетостта, което пазарите интерпретират като сигнал, че Фед ще трябва да подкрепи икономиката. Това вдигна очакванията за серия от три понижения на лихвите до края на годината. При такъв сценарий инвеститорите се насочват едновременно към злато и акции, но по различни причини. За златото аргументът е, че реалните лихви ще паднат и металът става по-атрактивен. За акциите – че по-ниските лихви ще поддържат по-високи оценки и растеж. Въпросът е дали това е устойчиво или временен парадокс.

Ако се върнем към историята, има важен урок. Когато и двете категории активи са едновременно на върхове, почти винаги след това единият от тях отстъпва. През 2011 г. това беше златото, което след рекорда си от 1900 долара за унция прекара десетилетие в странично движение. През 2020 г. и златото, и индексите достигнаха върхове благодарение на агресивните фискални и парични стимули, но впоследствие акциите преживяха тежка 2022 година, докато златото запази част от стойността си. Днешната ситуация може да повтори някой от тези сценарии – или златото ще спре да расте, ако инфлацията се окаже по-упорита и Фед задържи по-високи реални лихви, или индексите ще коригират, ако икономиката навлезе в рецесия.

Друг интересен аспект е, че златото чупи рекорди при относително силен долар и при индекс на страха VIX, който е на ниски нива. Обичайно подобна комбинация е рядкост. Златото обикновено поскъпва при слаб долар и висока волатилност, но този път основният двигател са централните банки и очакванията за по-ниски лихви. Това е сигнал, че корелацията му с традиционните фактори е нарушена. При индексите пък виждаме ефект от доминацията на няколко мегатехнологични компании, които дърпат S&P 500 и Nasdaq нагоре, независимо от отслабващите икономически данни. И тук корелацията с традиционните цикли изглежда нарушена.

Въпросът кое е по-скъпо – златото или индексите – няма еднозначен отговор, но можем да сравним оценките. Златото се търгува при рекордна цена, но ако отчетем инфлацията от последните десетилетия, реалната му стойност е все още под пика от 1980 г. Индексите обаче са при оценки, които исторически са носили ниска бъдеща доходност – Shiller CAPE е близо до нивата от 2000 г., когато последва тежък спад. Това означава, че в относителен план акциите може да са по-скъпи от златото. В същото време обаче златото няма вътрешен поток на доходност и цената му зависи изцяло от доверието и страха.

За инвеститора най-важното е да осъзнае, че когато и двата актива са на върхове, рискът от разочарование расте. Ако Фед намали лихвите агресивно и икономиката успее да избегне рецесия, може да видим продължаващ синхрон нагоре за известно време. Но ако инфлацията изненада нагоре или пазарът на труда отслабне рязко, вероятно единият от двата ще понесе по-голям удар. Възможно е индексите да коригират, докато златото запази статута си на убежище, или обратното – златото да се изтощи, ако апетитът за риск надделее.

В моя стил изводът е, че това не е момент за крайни залози в едната или другата посока. Златото и индексите едновременно на върхове са предупреждение, че пазарите са в крайна фаза на цикъл, където оптимизмът и страхът съжителстват. В подобна среда най-разумното е инвеститорът да държи и двете – златото като стратегическа застраховка, индексите като двигател на растежа, но и да бъде готов за волатилност и изненади. Историята ясно показва, че след такива моменти идват разделени пътища, и само добре диверсифицираният портфейл може да премине през тях без катастрофални загуби.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.