Снимка: Istock

Връзката между Вашингтон и Пекин отново влиза в режим на турбуленция – и то не само икономическа. Доналд Тръмп, който се готви за нова битка за Белия дом, отправи остри думи към китайския лидер Си Дзинпин, определяйки го като „много труден за сключване на сделка“ и „неподатлив в преговори“. Това не е просто част от предизборен арсенал. Коментарите отразяват дълбокото разочарование на Тръмп от това, което нарича провал на Пекин да спази ангажиментите си по предходното търговско споразумение между двете икономики.

Темата за митата отново е в дневния ред на американската политика. След като Върховният съд се подготвя да разгледа дали президентът има право еднолично да въвежда високи мита в отговор на предполагаеми заплахи за националната сигурност – инструмент, който Тръмп използва обилно в предишния си мандат – на дневен ред е въпросът не дали, а кога ще има нова ескалация в търговската война между САЩ и Китай. През 2018 и 2019 г. тези мита отключиха вериги от ответни мерки, разклащайки не само пазарите, но и глобалните вериги на доставка – особено в чувствителни сектори като полупроводници, селскостопански стоки и високотехнологичен експорт.

Въпреки официалната реторика, Тръмп не пропусна да добави и лична нотка, казвайки, че "винаги е харесвал" китайския лидер. Комбинацията от рязка критика и моментни проблясъци на симпатия не е нова за неговия стил – но този път посланието изглежда насочено към подготвяне на общественото мнение за евентуална нова търговска конфронтация.

От китайска страна, отговорът дойде под формата на дипломатическа обтекаемост – с призив за взаимно уважение, сътрудничество и равнопоставен диалог. Но паралелно с това, Пекин вече налага контрамерки – например, повишавайки тарифите върху американско говеждо и пренасочвайки веригите на доставка към Австралия. Това не е просто икономически отговор, а сигнал, че Китай е подготвен за дълга и изтощителна търговска битка, в която няма да разчита на американския пазар като основен източник.

Междувременно вътрешнополитическите механизми в САЩ тепърва ще дадат отговор дали президентът има право да действа еднолично в подобни ситуации. Висшите съдебни инстанции ще трябва да решат дали разширената интерпретация на Закона за търговията от 1962 г., върху която Тръмп се позовава, не надвишава конституционните правомощия на изпълнителната власт.

Този нов етап от американско-китайските отношения идва в момент на ключова геоикономическа трансформация. Светът е разделен между все по-автономни блокове на влияние – а икономиките са принудени да преосмислят дългогодишната си зависимост от глобализацията. Очакванията, че Китай и САЩ могат да сключат „разумно“ търговско споразумение, изглеждат все по-нереалистични – особено ако политиката започне отново да доминира над икономическата логика.

За инвеститорите това означава едно: волатилността около технологичните гиганти, доставчиците на суровини и компаниите със значителна експозиция към китайския или американския пазар ще се засили. И ако в предходния цикъл от търговската война капиталът се пренасочваше от китайски ADR-и към индийски или тайвански акции, то в новия кръг може да видим изместване към още по-децентрализирани пазари и нови стратегически съюзи – включително в сферата на редкоземните метали, полупроводниците и изкуствения интелект.

С други думи – когато лидерите заговорят на езика на конфликта, пазарите превключват на езика на хеджирането. А инвеститорите, които успеят да интерпретират тези сигнали навреме, имат шанс не само да се предпазят, но и да се позиционират навреме преди следващата геополитическа вълна.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.