Снимка: iStock

Нарастващите нива на държавния дълг се превръщат в точка на натиск за големите икономики, а инвеститорите в облигации са насочили вниманието си към тези, които не правят достатъчно, за да подобрят финансите си.

Решението на Moody's да отнеме на Съединените щати последния им троен А кредитен рейтинг миналия месец и слабото търсене на японски търгове насочват вниманието към две от най-големите икономики в света.

Дълговата криза може да не е базовият сценарий, но започват да бият предупредителни камбани. Ето един поглед към това кой е в светлината на прожекторите за пазарите и защо:

1/ САЩ

Съединените щати се изстреляха начело в списъка с тревожни фактори след рязкото разпродажба на облигации през април. Към опасенията се добавя и законопроектът за данъци и разходи на президента Доналд Тръмп, който може да добави приблизително 3,3 трилиона долара към дълга до 2034 г., според безпартийния мозъчен тръст „Комитет за отговорен федерален бюджет“.

Решението на Moody's е пореден удар, докато главният изпълнителен директор на JP Morgan Джейми Даймън предупреждава за „пукнатина на пазара на облигации“, отчасти поради прекомерно харчене.

Статутът на резервна валута номер 1 в света предлага на САЩ известна защита, а министърът на финансите Скот Бесент казва, че страната никога няма да обяви фалит.

Инвеститорите смятат, че властите ще предотвратят покачването на доходността по 10-годишните облигации, бенчмаркът за разходите по заеми за компании и потребители, твърде много над 4,5%.

Банковата индустрия е оптимистична, че американските регулатори скоро биха могли да преразгледат коефициента на допълнително ливъридж, потенциално намалявайки паричните резерви, които банките трябва да държат, и насърчавайки ги да играят по-голяма роля в посредничеството на пазара на държавни ценни книжа.

2/ Япония

В продължение на години Япония беше учебникарски пример за това как пазарите могат да се отърват от огромна купчина дългове. Сега това се променя.

Държавният дълг на Япония, който е повече от два пъти по-голям от този на икономиката ѝ, е най-големият сред развитите икономики.

Доходността по дългосрочните облигации достигна рекордни върхове през май, след като продажба на 20-годишни облигации, довела до най-лошия резултат от аукциона от 2012 г. насам, хвърли съмнение върху търсенето. Тридесетгодишните разходи по заеми скочиха с 60 базисни пункта (б.п.) през последните три месеца, дори по-бързо, отколкото в САЩ.

Виновникът: намаляващото търсене на дългосрочни книжа от традиционни купувачи като животозастрахователи и пенсионни фондове в момент, когато облигационните активи на Японската банка, която държи приблизително половината от пазара, паднаха за първи път от 16 години.

Междувременно премиерът Шигеру Ишиба е изправен пред натиск за големи разходи и намаляване на данъците. Политиците вече обмислят намаляване на продажбите на свръхдълги облигации, което временно успокоява пазарните опасения.

И все пак, друг слаб аукцион миналата седмица предполага, че те може да са по-дълбоко вкоренени.

„Слабите японски аукциони са симптом, че нещо се случва отвътре“, каза главният пазарен стратег на Nordea Ян фон Герих.

3/ Великобритания

В Европа Великобритания, с дълг близо 100% от БВП, остава уязвима към глобални разпродажби на облигации, дори когато набляга на фискалната дисциплина.

Многогодишният преглед на разходите на финансовия министър Рейчъл Рийвс следващата седмица може да бъде следващото изпитание за единствената икономика от Г-7 с 30-годишни разходи по заеми над 5%.

Правителството изглежда е готово да харчи повече за отбрана и здравеопазване, наред с други неща, каза стратегът на Rabobank Джейн Фоли, дори когато обещава да не увеличава данъците и да поддържа разходите ограничени.

МВФ призова Рийвс да се придържа към плановете за по-ниски публични заеми.

По-ранното прекратяване на активните продажби на облигации на Банката на Англия потенциално би подкрепило пазара на златни облигации, каза Сам Линтън-Браун, глобален ръководител на макростратегията в BNP Paribas.

4/ Франция

Натискът на френския пазар на облигации, породен миналата година от опасенията, че политическата нестабилност ще възпрепятства усилията за затягане на коланите, намаля.

Рисковата премия, която инвеститорите изискват за задържане на френския дълг над германския, е намаляла до около 66 базисни пункта от 90 базисни пункта през ноември.

Освен това инвеститорите са позиционирали очакванията за спад в рисковите премии в еврозоната, подпомогнати от очакванията, че европейските страни ще засилят сплотеността си в области като отбраната.

Въпреки това е необходимо предпазливост. Премиерът Франсоа Байру планира да обяви четиригодишна пътна карта за намаляване на дефицита през юли, което би могло да създаде условия за бюджетна война в парламента.

„Франция не е постигнала никакво подобрение по отношение на дълга от кризата с COVID“, каза Елиезер Бен Зимра, мениджър на фондове с фиксиран доход от Carmignac.

5/ Италия

Италия е надолу в списъка с тревожни фактори благодарение на повишената политическа и икономическа стабилност и подобрената кредитоспособност.

Бюджетният дефицит спадна до 3,4% от БВП през 2024 г. от 7,2% през 2023 г. и се прогнозира да падне до 2,9% през 2026 г., което съответства на прогнозите за Германия, отбеляза Кенет Брукс, ръководител на корпоративните изследвания FX и лихвени проценти в Societe Generale.

„Това беше нечувано преди много години.“

Брукс каза, че макар Италия все още да има предизвикателна дългосрочна динамика на дълга, относително по-добри резултати в сравнение със страни като Франция и диверсификация във финансовия сектор.