Редакционен коментар на вестник "Файненшъл таймс"

Примирието на границата на Израел със Сирия се спазваше, с изключение на няколко заблудени снаряди, откакто израелската армия установи контрол върху Голанските възвишения през Шестдневната арабско-израелска война през 1973 г.  Залп от 20 ирански ракети, последван от ответен бараж от израелски бомби по ирански позиции в Сирия, промени това миналата седмица и превърна студената война във война, която става обезпокоително гореща.

Няма съмнение, че едностранното решение на президента Доналд Тръмп да анулира иранската ядрена сделка подчертано повиши риска от голям пожар, който не само ще удължи агонията на Сирия, но и ще я разпростре извън границите й.

И Иран, и Израел дадоха предупредителни изстрели.От кулоарите съветникът на Тръмп по националната сигурност Джон Болтън изглежда подтиква различните страни да изстрелят следващия залп. Той отдавна се застъпва за промяна на режима в Иран. С по-завоалиран език в коментар във в. "Вашингтон пост", публикуван миналата седмица, той като че ли предложи Израел да свърши тежката работа. Докато някои смятат, че "влиянието на Израел трябва да бъде удържано", написа той, Тръмп вижда възможност да "впрегне" все по-топлите връзки между САЩ и Израел "за благото на двата народа".

В тази напрегнати времена това звучи като синтезиран призив  към Израел "На оръжие!", подсилен от церемонията за официалното преместване на посолството на САЩ в Ерусалим, и е действие, което налива още масло в религиозния и сектантския огън.

В случай на по-обхватен сблъсък съвсем не е ясно коя, ако въобще има такава, от многото съперничещи сили, втренчени една в друга насред опустошението в Сирия, ще получи надмощие. Ескалация на конфликта между Израел и Иран би била изключително разрушителна и за двете страни.

Израел може и да е в състояние да свали някои от ракетите, изстреляни срещу него от Южен Ливан, който е в ръцете на подкрепяната от Иран Хизбула, и от Сирия, където миналата седмица така уверено обяви, че е поразил "цялата" инфраструктура на Иран.

Далеч по-неясно е, при евентуален пълномащабен конфликт, какво ще породи по-асиметричната проекция на властта на Иран под формата на съюзени милиции из  Леванта. Това влияние току-що беше засилено в избирателните секции в Ливан, където Хизбула постигна големи успехи на изборите на 6 май, а подобен резултат изглежда вероятен и в Ирак, където изборите бяха в събота.

Израел може да е в състояние да причини опустошителни загуби на иранските и подкрепяните от Иран сили в Сирия. Това сериозно ще отслаби и режима на Башар Асад. Но не е ясно кой или какво ще се настани в освободената ниша. Последния път това беше "Ислямска държава".

Воден от чисто себелюбие, Бенямин Нетаняху би могъл мъдро да погледне към историята. Трима от неговите предшественици на премиерския пост бяха изхвърлени в небитието след като въвлякоха Израел във война - най-скоро това беше Ехуд Олмерт след нашествието в Ливан през 2006 г. Разликата този път е в мощта на Иран да отвърне.

Надеждите са, че страхът от предизвикване на неконтролирана верижна реакция  ще възпре двете страни да действат прибързано. В идеалния свят САЩ също биха действали като възпираща сила, удържайки прекалено открития поход на Израел към превантивен удар. За предпочитане е това да се направи в тандем с подновени усилия на САЩ и Русия за гарантиране на примирие в цяла Сирия и за спиране на експанзията на Иран и Хизбула в граници, успокояващи Израел.

В тази ситуация, която е далеч от идеалната, единствената държава с жизнеспособни мостове и към Израел, и към Иран, е Русия. За щастие, президентът Владимир Путин говори и с двете страни. Каквито и да са неговите мотиви, той изглежда по-силният, за да се справи с това. /БТА/