Икономическият растеж, забавящ се заради застаряването на населението, може да бъде поддържан само с повишаване на производителността. Застаряването на населението е проблем, обхващащ икономиките с общ съвкупен дял от 78% от световния БВП /64% от БВП по паритет на покупателната способност/, изчислиха анализаторите на „Морган Стенли".

Световният растеж на трудоспособното население се забавя: през 2016 г. - с 1% срещу 1,6% средно ежегодно за изминалите 20 години. Това води не само до ръст на демографската тежест /броят на пенсионерите и децата спрямо работещите/, но и до застаряването на самата работна сила. Делът на работниците между 55 и 64 години в света от днешните 13% ще нарасне през следващите 10 години до 15% против стабилните 10% в предходните 50 години. А в САЩ, еврозоната, Япония, Китай и Великобритания - най-големите икономики, за които проблемът със застаряването е най-остър - от 17% на 21% през 2030 г. Със застаряването на населението се сблъскват не само развитите, но и развиващите се държави, които могат да се състарят по-бързо, преди още да са забогатели, не изключва банка Ейч Ес Би Си. Например, в Тайланд и Корея трудоспособното население през следващите 35 години ще намалее с една четвърт, а броят на пенсионерите ще се утрои. В Русия през 2030 г. пенсионерите ще бъдат повече, отколкото децата. Забавянето на икономическия растеж ще доведе до намаляване на доходите на населението и на жизнения стандарт, отбелязват от McKinsey.

Бързият икономически растеж през втората половина на ХХ век почиваше на два фактора: увеличаване на дела на трудоспособното население и повишаване на производителността на труда. Сега икономическият растеж може да бъде поддържан единствено за сметка на по-интензивната производителност на труда: дори нейното запазване на предишното ниво /1,8% средно годишно за последните 50 години/ забавя потенциалния световен растеж, според изчисленията на McKinsey, 1,4 пъти - от 3,6% до 2%. За да се компенсира ефектът от застаряването и да се поддържат социалните и дългови ангажименти, средната световна производителност на труда трябва да се ускори 1,8 пъти до 3,3%.

В Япония, първата преминала през точката на демографското пречупване още в началото на 70-те години, спирането на увеличаването на трудоспособното население доведе до забавяне на икономическия растеж с почти три пъти - до 3,4% средно за 1973-1980 г. от 9,3% за периода от 1950 до 1973 г. При това общият принос на факторите за производителността спадна от 5,4% на 0,9%, сравнява „Морган Стенли". Растежът с 1 процентен пункт на дела на работниците над 55 години в еврозоната ще доведе до забавяне на растежа на производителността с 0,75 процентни пункта. В САЩ 10% увеличение на дела на заетите над 60 години ще забави растежа на БВП на глава от населението с 5,5%.

Застаряването на населението ограничава растежа на производителността и заради намаляването на нивото на иновации и по-бавните темпове на разпространение на технологиите, изброява „Морган Стенли". Производителността на работника се променя в течение на неговия живот: натрупва се опит, остаряват знанията, възрастта влияе на физическото и умствено състояние, отбелязват от МВФ, цитирани от „Ведомости". Макар че нещата не стоят така еднозначно: като изясни Стефан Веен от Цюрихския университет, най-чувствителна към възрастта е производителността в сектори като строителството, докато в банковия сектор тя не зависи, а при учени, юристи, лекари с възрастта тя само се увеличава. Затова влиянието на застаряването на работната сила върху икономиката зависи още и от структурата на самата икономика. Колкото по-висок е делът на физическия труд, толкова по-трудно е да се борим с влиянието на застаряването, подчертава Джеймс Померой от Ейч Ес Би Си.

Влиянието на застаряването на населението върху икономиката може да се смекчи с помощта на държавната политика: увеличаването на дела на държавните разходи за изследвания и разработки, стимулирането на преквалификацията, ускоряването на внедряването на технологичните иновации, отбелязват от „Морган Стенли". Помага също така и откритостта на икономиката: расте конкуренцията, по-интензивна става обмяната на най-добрите практики и технологии. Анализът е публикуван от БГНЕС