Снимка: iStock

Японските домакинства ограничават покупките си, но това засега не спира дискусията за ново повишаване на лихвите. Публикуваните на 10 ноември данни и позиции на централните банкери очертават труден избор: как да бъде овладян ценовият натиск, без допълнително да отслабне потреблението.

Разходите на домакинствата с двама или повече членове са намалели с 6,8% на годишна база през септември след отчитане на инфлацията, показва японската статистическа служба. Средната месечна сума е 289 536 йени. Дори в номинално изражение, преди корекцията за цените, разходите са с 4,5% по-ниски спрямо година по-рано.

Спадът е значително по-дълбок от очакваните 3,1% в анкета на Reuters. Това е десетият пореден месец на годишно понижение и най-силното свиване от септември 2020 г. На месечна база сезонно изгладените разходи намаляват с 2,8%, вместо прогнозираното увеличение с 0,3%.

Част от слабостта има временно обяснение. Представител на статистическото ведомство посочва пред Reuters, че лошото време е ограничило излизанията и покупките. В Токио през всеки ден на септември са били отчетени валежи - за първи път в историята на наблюденията.

Това е причина едномесечният резултат да се разглежда предпазливо. Покупка, отложена заради времето, може да бъде направена по-късно. Продължителната поредица от годишни спадове обаче поставя по-широк въпрос за устойчивостта на вътрешното търсене.

Данните за доходите правят картината още по-нееднозначна. В същото проучване номиналните доходи на работещите домакинства с двама или повече членове нарастват с 3,4% спрямо година по-рано. След корекция с индекса на потребителските цени без условния наем за собствено жилище увеличението е 0,9%.

Следователно подобрението на покупателната способност не се превръща автоматично в повече потребление. Домакинствата могат да отлагат големи покупки или да задържат по-голям резерв, когато са несигурни за бъдещите разходи. Самото проучване не позволява всички тези мотиви да бъдат разграничени, но показва разминаването между доходите и действителните покупки.

На този фон публикуваното също на 10 ноември обобщение на мненията от октомврийското заседание на Японската централна банка разкрива различия за следващите стъпки. Част от ръководството смята, че основният инфлационен натиск вече съответства на целта от 2% и лихвата трябва по-бързо да се приближи до неутрално равнище. Други настояват да бъде оценен натрупаният ефект от досегашните увеличения.

Неутралната лихва е приблизителното равнище, което нито стимулира, нито ограничава икономиката. То не може да бъде наблюдавано пряко. Именно тази несигурност прави темпото на повишенията толкова важно: централната банка може да затегне политиката прекалено бавно и да допусне по-устойчива инфлация, но може и да отслаби търсенето повече от необходимото.

В документа присъстват и различни оценки за заплатите през следващата година. Някои мнения подкрепят очакването за увеличение, съвместимо с устойчиво постигане на инфлационната цел. Други са по-предпазливи относно ускоряването на възнагражденията и пренасянето на сегашното поскъпване към бъдещите заплати.

При заседанието на 29-30 октомври банката остави основната лихва на 1,25%. Икономистите в анкета на Reuters очакват увеличение до 1,5% през декември, но това остава прогноза, а не обявено решение.

За валутния пазар значение ще има как новата информация променя тези очаквания. По-високата очаквана доходност по японските активи може да подкрепи йената, при равни други условия. По-слабите икономически данни могат да действат в обратната посока, ако убедят инвеститорите, че централната банка ще изчака.

За компаниите ефектът също е различен. По-високите лихви увеличават разходите за част от кредитополучателите, докато по-силната йена би могла да облекчи цената на вносните суровини. При износителите валутното поскъпване може да намали стойността на чуждестранните приходи, когато бъдат преизчислени в йени.

Следващото решение ще зависи от това дали слабият септември ще бъде последван от възстановяване на покупките и доколко ценовият натиск ще се задържи. Засега японската икономика изпраща два различни сигнала - домакинствата харчат предпазливо, а част от централните банкери виждат основания да ускорят повишаването на лихвите.

Материалът е с информационен и аналитичен характер и не представлява инвестиционен съвет.