Снимка: iStock

2026 г. се оказа годината, в която много от зависимостите, приемани от инвеститорите за даденост, започнаха да се разпадат. Изкуственият интелект продължи да привлича стотици милиарди долари инвестиции, но заедно с тях започнаха да растат и въпросите дали бъдещите печалби ще оправдаят огромните разходи за центрове за данни, чипове и енергийна инфраструктура. Американските акции останаха скъпи спрямо голяма част от останалия свят, но технологичните компании продължиха да привличат капитала. Златото затвърди ролята си на един от големите печеливши от несигурността, Bitcoin все повече се доближава до традиционната финансова система, а облигациите, които отново предлагат значима доходност, вече не изглеждат като безусловно сигурната част от портфейла.

Зад всички тези процеси стои един по-голям въпрос: навлизат ли световните пазари в нов инвестиционен режим и къде ще бъдат най-интересните възможности през 2027 г.?

Купи билет за събитието от ТУК!

Именно това ще бъде темата на втория голям панел на инвестиционния форум „Силата на инвестициите“, който ще се проведе на 13 октомври 2026 г. в хотел InterContinental Sofia. Форумът, организиран от Infostock.bg, събира 16 представители на капиталовите пазари, публичния бизнес, управляващите дружества и финансовата индустрия, а голямата тема на тазгодишното издание е къде ще бъде капиталът през следващата година.

Вторият панел започва в 11:10 ч. и носи заглавието „Новият инвестиционен режим: къде са възможностите на глобалните пазари през 2027 г.?“ Разговорът няма да бъде ограничен до това дали индексите ще бъдат по-високо или по-ниско след дванадесет месеца. По-важният въпрос е дали средата, в която инвестирахме през последните години, вече не се променя фундаментално.

Естествената отправна точка е изкуственият интелект. AI вече не е просто технологична история. Той се превърна в една от най-големите инвестиционни програми в съвременната икономика. Производители на чипове, облачни компании, центрове за данни, електроенергийна инфраструктура и цели индустриални вериги се пренареждат около очакването, че потреблението на изчислителна мощност ще продължи да расте с огромна скорост.

Това обаче постепенно измества въпроса от „Колко голям ще бъде AI?“ към далеч по-трудния „Колко от инвестираните пари ще произведат достатъчна възвръщаемост?“. Една технология може да промени света и въпреки това част от инвестициите в нея да се окажат направени на прекалено висока цена. Историята е пълна с подобни примери. Железниците променят икономиката. Интернет променя икономиката. И в двата случая това не означава, че всеки инвеститор, платил всяка цена в най-горещата фаза на инвестиционния цикъл, е спечелил.

Точно затова един от централните въпроси в панела ще бъде дали огромните печалби и капиталови разходи около изкуствения интелект оправдават сегашните оценки, или пазарът вече е включил прекалено голяма част от бъдещето в днешните цени. Алтернативата също е напълно възможна: да се намираме все още в началото на многогодишна технологична трансформация и днешните огромни инвестиции да изглеждат далеч по-малки след пет или десет години.

Оттук идва и следващият голям избор за глобалния инвеститор: САЩ или Европа?

Американският пазар има нещо, което трудно може да бъде пренебрегнато: концентрация на най-печелившите технологични компании в света, огромен капиталов пазар и компании с мащаб, който Европа рядко успява да произведе. Срещу това стоят значително по-високи оценки. Европейските пазари от години изглеждат по-евтини, но евтиното не е достатъчна инвестиционна теза. За да има истинска ротация на капитала, Европа трябва да предложи не само по-ниски множители, а достатъчно растеж, подобрение на производителността и компании, способни да превърнат тази отстъпка в по-висока възвръщаемост.

Затова спорът САЩ срещу Европа през 2027 г. няма да бъде просто спор кое е по-евтино. Той ще бъде спор между качество и цена, растеж и оценка, установени победители и потенциал за преоценка. Именно огромната разлика между оценките на двата пазара прави този избор все по-интересен.

Но може би най-интересната възможност изобщо няма да бъде нито в САЩ, нито в Европа. Китай, Индия и останалите развиващи се икономики отново поставят инвеститорите пред класическия избор между по-висок потенциал и по-висок риск. Китай предлага мащаб, технологичен капацитет и оценки, които при много компании са далеч под американските, но срещу това стоят политическият риск, търговското противопоставяне и съмненията около структурния растеж на икономиката. Индия представлява почти обратния случай: силна дългосрочна история за растеж, демография и капиталови инвестиции, но и оценки, които вече отразяват значителна част от този оптимизъм.

И над всички тези пазари постепенно се издига проблем, който дълго време беше приеман почти като техническа подробност: държавният дълг.

Големите бюджетни дефицити и нарастващите разходи за обслужването на задълженията могат да се окажат един от най-важните фактори за следващия инвестиционен цикъл. Ако правителствата трябва да емитират все повече облигации, за да финансират дефицитите си, пазарът постепенно ще изисква по-висока цена за капитала. А когато безрисковата доходност остане структурно по-висока, това променя оценката на почти всичко останало: акции, недвижими имоти, частен капитал и дори инвестициите в нови технологии.

Тук се появява и въпросът дали светът не навлиза в по-дълъг период на постепенно обезценяване на парите. Не непременно чрез неконтролируема инфлация, а чрез комбинация от високи дългове, бюджетни дефицити и политическа трудност тези задължения да бъдат ограничени. Ако подобна теза се окаже вярна, част от движението при златото и Bitcoin започва да изглежда не просто като спекулация, а като реакция на промяна в начина, по който инвеститорите мислят за съхраняването на стойност. Именно връзката между дълга, валутите, златото и дигиталните активи ще бъде една от важните теми в дискусията.

Златото вече поставя интересна дилема. След силното му поскъпване очевидният въпрос е дали защитният актив не е станал прекалено скъп. Но зад цената стоят и структурни процеси, включително поведението на централните банки и търсенето на резервни активи извън традиционната доларова система. Ако това е трайна промяна, историческите оценки на златото може да се окажат по-малко полезни, отколкото изглеждат.

Bitcoin поставя още по-труден въпрос. Дигиталният актив постепенно се интегрира в традиционната финансова система, но продължава да има волатилността на рискова инвестиция. Може ли с времето да започне да изпълнява част от ролята, която златото има от хилядолетия, или връзката е по-скоро удобна инвестиционна история? Отговорът вероятно няма да бъде намерен в една година, но 2027 г. може да даде важни сигнали дали институционализацията на Bitcoin действително променя поведението му.

Дори традиционно най-скучната част от портфейла вече не е скучна. Облигациите отново предлагат доходност, но последните години показаха, че доходността и сигурността не са едно и също. Ако инфлацията остане по-висока от тази през десетилетието след глобалната финансова криза и дългосрочните лихви се задържат високи, класическият модел на балансиран портфейл от акции и облигации може да работи различно от това, с което инвеститорите свикнаха.

Същото се отнася и за долара. Огромният американски капиталов пазар, дълбочината на пазара на държавни облигации и ролята на долара в международната търговия продължават да му дават уникално предимство. Но фискалната политика и нарастващият държавен дълг неизбежно поставят въпроса дали тази доминация може постепенно да бъде ерозирана. Проблемът е, че засега очевидна пълноценна алтернатива няма.

Именно в такава среда може да се появят и големите изненади на 2027 г. След години, през които почти цялото внимание беше насочено към технологиите, следващата силна капиталова вълна може да бъде в индустрията, енергетиката, отбраната, суровините, здравеопазването или финансовия сектор. Историята на пазарите показва, че най-добрите възможности често се появяват там, където инвеститорите все още не гледат. Затова вторият панел няма да търси просто „следващата Nvidia“, а ще постави по-широкия въпрос кои сектори и активи могат да се възползват от новия икономически режим.

Дискусията ще бъде модерирана от Георги Минев, главен редактор на Money.bg, а в нея ще участват доц. д-р Валентина Григорова-Генчева, директор „Злато и нумизматика“ в Първа инвестиционна банка, Александър Буюкли, управител на Freedom24 България, Красимир Йорданов, портфолио мениджър в „Скай управление на активи“ АД, и Борислав Петров, основател на Investograf.bg. Това дава възможност един и същ инвестиционен режим да бъде разгледан през различни перспективи: традиционните капиталови пазари, управлението на портфейли, международните акции, златото и глобалните макроикономически процеси.

Форумът „Силата на инвестициите“ ще се проведе на 13 октомври 2026 г. в хотел InterContinental Sofia, пл. „Народно събрание“ 4. Регистрацията започва в 8:30 ч., официалното откриване е в 9:15 ч., а панелът за международните пазари започва в 11:10 ч. и ще продължи 75 минути.

Следобед програмата продължава със специалния двучасов мастър клас „Инвеститорът срещу машината“, воден от Теодор Минчев, главен редактор и сертифициран финансов консултант на Infostock.bg. Между 14:30 и 16:30 ч. участниците ще видят на живо как инвестиционната AI система Alex анализира компании, проверява инвестиционни тези, атакува собствените си заключения, анализира портфейли и търси скритите рискове в тях.

„Силата на инвестициите“ се организира от Infostock.bg. Основен партньор на форума е „Конкорд Асет Мениджмънт“, партньори са UniCredit Bulbank, Freedom24 и Fibank, а медийни партньори са News.bg, Money.bg и Webcafe.

На 13 октомври разговорът няма да бъде за това кой индекс ще поскъпне с няколко процента повече през следващите дванадесет месеца. Залогът е по-голям. След десетилетие на евтини пари, технологична доминация и сравнително предвидими зависимости между основните класове активи инвеститорите трябва отново да си зададат фундаменталния въпрос: ако правилата на играта се променят, къде ще отиде капиталът?

Отговорът може да се окаже една от най-важните инвестиционни теми на 2027 г.