Гинка Върбакова, мажоритарният собственик на Инерком България. Снимка: БГНЕС

Георги Вулов

С окончателно решение от днес, 19 юли,  Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) забрани придобиването на бизнеса на ЧЕЗ в България от Инерком България на Гинка Върбакова. Всяка от двете страни има 14-дневен срок, за да обжалва решението на регулатора през Върховния административен съд (ВАС), а за трети лица, след вписване на решението в (публичния) регистър на КЗК.

С това се слага край на сагата за покупката на активите на чешката енергийна компания, която снабдява с електроенергия Западна България.

Как реагира борсата

Час след новината акциите на ЧЕЗ Разпределение България поевтиняха и към 13.45 часа загубата е със 11.29% при изтъргувани 64 350 акции, като последната регистрирана е за 220.00 лева за акция. Книжата на другото публично дружество - ЧЕЗ Електро България, също се понижиха, но с 11.21%, при изтъргувани 40 000 акции, като последната сделка е за 19 000 лева за акция.

Към 15.30 часа книжата на ЧЕЗ Разпределение възстановиха част от загубите, като спадът е с 7.26% при изтъргувани акции за 86 540 лева на последна цена от 230 лева за брой. При ЧЕЗ Електро няма промяна.

Аргументите на регулатора

От обосновката за решението на КЗК пише, че кандидатът за купувач е посочил в искането си до комисията, че няма вероятност след сделката да придобие господстващо положение на пазара. В хода на производството регулаторът е изискал становища и информация от Министерство на енергетиката, Комисия за енергийно и водно регулиране, "Електроенергиен системен оператор" ЕАД и от основни конкуренти на участниците в концентрацията.

В процеса на проучване КЗК е установила, че сделката поражда хоризонтални и вертикални ефекти на пазарите. Вертикалните са свързани с припокриване между дейностите на участниците в концентрацията на пазара на производство и доставка на едро на електрическа енергия от фотоволтаични централи. Затова и регулаторът е категоричен, че има опасност сделката да доведе до установяване или засилване на господстващото положение на обединената група предвид вертикално интегрираната придобивана група ЧЕЗ България, която разполага със стабилен финансов ресурс и опит в електроенергийния сектор.

Разположените надолу по веригата на пазарите на разпределение на електрическа енергия, на снабдяване/доставка на електрическа енергия, на търговията с електрическа енергия и на свързаните с търговията услуги по координиране на балансиращи групи, пораждат вертикален ефект на пазарите. От друга страна антомонополният орган смята, че при наличието на съществени вертикални ефекти ще доведе до значително предимство на участниците в концентрацията пред техните конкуренти, което от своя би възпрепятствало ефективната конкуренция на анализираните пазари.

В крайна сметка, наличието на хоризонтални и вертикални ефекти върху пазарите за снабдяване и търговия с електроенергия са сред основните мотиви на КЗК откаже да допусне изпълнението на сделката.

Не бива да се забравя, че със стъпването си на българския енергиен пазар през 2004 година чешката компания обхваща най-голямата група потребители на електроенергия в България - близо 3 млн. души.

Какво включва сделката

Договорът между „Инерком България" ЕAД и ЧЕЗ Груп предвижда едноличен контрол върху „ЧЕЗ България" ЕАД, „ЧЕЗ Трейд България" ЕАД, ФЕПО и „Бара Груп" ЕООД, и едноличен контрол, притежавайки 67% от капитала в „ЧЕЗ Разпределение България" АД (съответно непряк контрол върху „ЧЕЗ ИКТ" ЕАД) и в „ЧЕЗ Електро България" АД, тъй като двете дружества са публични и техни акции се търугват на БФБ. „Инерком България" ЕAД ще бъде задължен по силата на чл. 149 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) в срок до 14 дни след осъществяване на планираната концентрация да отправи търгово предложение до миноритарните акционери в тези две дружества за придобиването на всички акции в тях, при което в резултат на приемането на търговото предложение от някои или всички миноритарни акционери е възможно Инерком да придобие до 100 % от капитала на „ЧЕЗ Разпределение България" АД (съответно върху дъщерното му дружество „ЧЕЗ Информационни и комуникационни технологии България" ЕАД) и да придобие до 100% от капитала на „ЧЕЗ Електро България" АД.

Какво се случи след огласяване на сделка

Веднага след като стана обществено достояние че ЧЕЗ Груп е избрала за купувач "Инерком България" - фирма със загуба от 11 000 лева през 2016 г., още на другия ден, на 19 декември 2017 г., се появиха въпроси дали регистрираната в Пазарджик фирма с бизнес със фотоволтаици с мажоритарен собственик Гинка Върбакова, има финансови възможности да плати сделката. Последва оставка на министърът на енергетиката Теменужка Петкова, заради познанството й с Върбакова. Първоначално премиерът прие оставката, след това реши да промени решението си и до оставка не се стигна.

Следващият етап от сагата бе свързан с намеренията на държавата да се включи в сделката, за което най-много настояваше опозиционната БСП. След среща в парламента между представители на правителството, на политическите партии в Народното събрание и на самата Гинка Върбакова, се стигна до решение тя да преговаря с ЧЕЗ Груп в Прага за включване на държавата в сделката. Впоследствие правителството се отказа, защото получи предупреждение от Европейската комисия, че следи внимателно сделката за неправомерно държавна помощ. Това стана ясно по време на посещението на По време на посещението в България на зам.-председателят на Европейската комисия Марош Шефчович, който уточни, че Комисията следи, но не може да се намесва и да вземе отношение по нея, тъй като това е сделка между две частни компании.

Идеята за национализация

И в този момент се появи безумната идея на левицата да започне процедура за обратно изкупуване на активите на ЧЕЗ от държавата, т.е национализация, след като инвеститорът е заявил намерението си да напусне държавата. По този начин ще бъде защитен интересът на потребителите, аргументираха се от левицата.

По искане на Парламентарната група на БСП бе създадена временна анкетна комисия, която да анализира сделката с активите на ЧЕЗ. Нейната работа приключи на практика без решение, а с препоръки правителството да анализира процеса на приватизация в енергийния сектор. И в мотивите за решението на комисията, ръководена от социалиста Желю Бойчев, отново бе посочен предишният аргумент на ПСП за национализацията, защото „така ще бъде да бъде защитен интересът на потребителите".

В отговор министър Теменужка Петкова каза тогава, че енергийната сигурност не е застрашена, дружествата в сектора работят при ясни условия, а Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) изпълнява своята роля и ги контролира.

В процеса, когато се изясняваше дали ще участва или няма да участва държавата в сделката, по повод финансовите възможности на купувача, се получи разминаване между няколко български банки. По информация на чешката страна, три банки са декларирали, че ще отпуснат кредити, ако се финализира сделката, но впоследствие се оказа, че няма такава реална подкрепа, а само писма за намерения. Това стана, след като Гинка Върбакова подписа през февруари предварителен договор за покупката, като в него е записано, че има 7-месечен срок да плати цената, която и до този момент не е публично известна (според чешки медии става въпрос за 340 млн. евро).

Каква е ролята на енергийния регулатор

Стигна се и до промяна на Закона за енергетиката, която задържи Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) да се намесва с оценка на сделки в енергетиката, когато се продават над 20% от капитала, и пак с аргумента за защита на националната сигурност и обществения ред.

Към този законодателен акт се пристъпи след нови скандали и обвинения, че КЕВР е „проспала" сделката. От регулатора се защитиха, като неговият председател Иван Иванов каза, че Комисята няма правомощия и не може да я разреши или спре. КЕВР можела да се намеси само при разпореждане с държавни активи, но в случая се продавали частни акциите на ЧЕЗ в дружествата му в България. Едва, когато сделката приключи, Комисията може да направи проверки дали са спазени лицензите от отделните дружества.

Така в цялата сага около придобиването на българските активи на ЧЕЗ Груп, освен политическите спорове, лъснаха и законови дупки, които на практика не позволяват на държавните регулаторни органи да се намесват своевременно. Решението на КЗК всъщност идва в момент, когато страстите са уталожени, а забраната връща всичко на изходна позиция - неизяснени интереси на държавата и фирмите от енергийния сектор към сделката. ЧЕЗ Груп със сигурност няма да се откаже да търси купувач и да напусне България. А и няма да се откаже да предяви иск за „стотици милиони евро" към България пред арбитражен съд. Основание за жалбата е „невъзможността за защита на инвестициите". До това решение се е стигнало след "множество действия на българските власти", които са в ущърб на компаниите на ЧЕЗ в страната, аргументираха се преди година от чешката компания.

Първите реакции

Депутати са на различни мнения, както и през целия период на сагата ЧЕЗ. Управляващите одобряват решението на КЗК - това доказвало, че има независим антимонополен регулаторен орган. Според депутата от „Обединените патриоти" Искрен Веселинов, ще се помогне законодателно и на другия независим регулатор - КЕВР. Готови били част от правилата, на база на които енергийният регулатор да се меси в такъв тип сделки. Бъдещата законова промяна позволявала на Комисията да иска информация от МВР и ДАНС.

В кулоарите на парламента Крум Зарков от БСП каза, че КЗК е потвърдила съмненията, че сделката не отговаря на законите. Той призова правителството ясно да заяви, че има интерес да участва в закупуването на акции от ЧЕЗ.

Купувачът е изненадан от решението на КЗК. В разпространено до медиите съобщение се казва, че Инерком България внимателно ще анализира мотивите за решението на регулатора и в следващите дни ще обяви както становището си във връзка със забраната, така и последващите действия, които компанията ще предприеме.

Още по темата:

Източникът за финансиране на сделка за ЧЕЗ остана неизвестен и за депутатите

Да се произнася ли КЕВР по сделки с енергийни дружества скара депутатите

Парламентът удължи срока на временната комисия за бизнеса на ЧЕЗ в България

Горанов: Държавата няма да участва в сделката за активите на ЧЕЗ в България