Снимка: iStock

Майкъл Бъри, инвеститорът, станал известен с ранния си залог срещу американския жилищен пазар преди финансовата криза от 2008 г., отново отправи едно от най-мрачните предупреждения на Wall Street. Според него фондовият пазар вече се намира в първата фаза на потенциален срив - период, който той определя като „отричане“.

Бъри сравнява сегашната ситуация с 2000 и 2008 г. и твърди, че при предишните два големи пазарни балона тази фаза е продължила приблизително между шест и девет месеца. Това би поставило следващия критичен период някъде през първата половина на 2027 г., макар самият инвеститор да не дава конкретна прогноза нито за размера на евентуален спад, нито за точния момент, в който би започнал.

Предупреждението идва в необичаен момент. S&P 500 достигна нов исторически връх над 7800 пункта, а Nasdaq също се движи около рекордни стойности. От началото на годината американският пазар е нагоре с двуцифрен процент, като основна част от ръста отново идва от компаниите, свързани с изкуствения интелект.

Именно там Бъри вижда най-големия риск.

През последните месеци той увеличава мечите си позиции срещу някои от най-популярните AI компании и заменя част от директните къси позиции с пут опции върху Nvidia, Palantir и Micron. Този подход ограничава предварително потенциалната загуба, но позволява значително по-голяма печалба, ако акциите се понижат силно преди изтичането на опциите.

Основната му теза е, че пазарът подценява колко взаимосвързана е цялата AI инвестиционна система. Големите облачни компании купуват чипове, изграждат центрове за данни, подписват дългосрочни договори за електроенергия и поемат огромни бъдещи финансови ангажименти. Производителите на чипове от своя страна зависят именно от тези компании за значителна част от растежа си.

Докато капиталовите разходи продължават да се увеличават, системата изглежда изключително силна. Проблемът според Бъри би се появил, ако някоя от големите компании реши, че очакваната възвръщаемост от новите центрове за данни вече не оправдава следващото увеличение на инвестициите.

Тогава забавянето може да премине по цялата верига - по-малко поръчки за графични процесори, по-слабо търсене на памет, по-малко нови центрове за данни и натиск върху компаниите, които са се финансирали с очакването AI разходите да продължават да растат практически без прекъсване.

Бъри обръща внимание и на бъдещите финансови ангажименти на големите технологични компании. По негови оценки хипермащабните облачни оператори имат около 3 трлн. долара договорни задължения и ангажименти, които все още не се виждат изцяло като дълг в балансите им, тъй като част от тях се признават счетоводно едва при доставянето на оборудването или започването на договорите.

Това не означава, че компаниите са скрили задълженията си или че счетоводството е неправилно. Аргументът на Бъри е по-скоро, че инвеститорите гледат текущите баланси, без винаги да оценяват пълния размер на бъдещия капитал, който вече е обещан.

Друг спорен момент е скоростта, с която AI оборудването остарява. Центърът за данни може да бъде проектиран да работи десетилетия, но най-скъпият хардуер вътре в него се обновява много по-бързо. Ако ново поколение процесори направи сегашните машини икономически неконкурентоспособни само след няколко години, компаниите могат да бъдат принудени да инвестират отново значително по-рано от първоначалните си планове.

Това би превърнало AI в бизнес с много по-високи постоянни капиталови разходи, отколкото настоящите оценки предполагат.

Именно тук обаче тезата на Бъри среща сериозна опозиция. Стив Айсман, друг инвеститор, станал известен със залозите си срещу ипотечния пазар преди 2008 г., смята, че подобно сравнение подценява реалното търсене. Според него, ако компании като OpenAI и Anthropic продължават да растат бързо, големите облачни оператори ще могат да използват дори по-старите поколения чипове и промяната в срока на тяхната амортизация няма да бъде решаваща.

Това е важна разлика между настоящия AI цикъл и класически спекулативен балон. Nvidia, Microsoft, Alphabet, Amazon, Meta и Micron не са компании без приходи и бизнес модели. Те генерират десетки милиарди долари печалби и в много случаи търсенето на продуктите им реално надвишава предлагането.

Въпросът следователно не е дали AI е истинска технология или дали ще има икономическо приложение. По-същественият въпрос е дали цените на активите вече предполагат толкова силно бъдещо развитие, че дори малко разочарование може да бъде достатъчно за сериозна корекция.

Именно това се случи и при интернет бума. Интернет не се оказа измама. Напротив - промени световната икономика много повече, отколкото инвеститорите през 2000 г. вероятно са си представяли. Но това не попречи на Nasdaq да загуби близо 80% от стойността си, защото инвеститорите бяха платили прекалено високи цени за бъдещето.

Бъри вижда и още един предупредителен сигнал - кредитния пазар. Според него напрежението вече се появява при част от облигациите, заемите и цената на застраховките срещу фалит, докато инвеститорите в акции до голяма степен продължават да игнорират тези движения.

Това се случва в момент, когато доходността по 10-годишните американски държавни облигации е над 5%, а корпоративното финансиране поскъпва. Ако компаниите трябва едновременно да финансират огромни AI инвестиции и да плащат значително по-висока цена за капитала, възвръщаемостта на новите проекти става все по-важна.

Все пак историята на самия Бъри е причина предупрежденията му да бъдат приемани внимателно, а не като сигурна прогноза. След успешния му залог срещу жилищния пазар той многократно е предупреждавал за тежки спадове, като често е бил прекалено ранен или пазарът е продължавал да расте значително след прогнозите му.

Това обаче не прави аргументите му без значение. През 2006 и 2007 г. той също изглеждаше преждевременно песимистичен, докато пазарите продължаваха нагоре. Голямата му печалба дойде именно защото беше готов да остане на противоположната страна достатъчно дълго.

Днес неговата теза отново се сблъсква с почти идеалната противоположност - рекордни индекси, рекордни корпоративни печалби, огромно търсене на AI инфраструктура и инвеститори, които продължават да купуват при почти всяка корекция.

Дали това е началото на нова финансова криза или просто поредното прекалено ранно предупреждение на Майкъл Бъри, тепърва ще стане ясно. Но един от най-интересните въпроси пред пазара вече е поставен: какво ще се случи, ако AI инвестициите не се сринат, а просто спрат да растат толкова бързо, колкото Wall Street очаква?

Понякога за обръщането на един пазар не е необходима катастрофа. Достатъчно е реалността да се окаже малко по-слаба от очакванията, които вече са включени в цената.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.