Снимка: iStock

Американският облигационен пазар отново се превърна в основния източник на напрежение за Wall Street, след като доходността по 10-годишните държавни облигации на САЩ достигна 5,34% - най-високото си равнище от 2002 г. Покачването върна опасенията, че високите лихви могат да останат част от финансовата среда значително по-дълго от очакваното.

Разпродажбите засегнаха и най-дългосрочния американски дълг. Доходността по 30-годишните облигации достигна около 5,7%, също най-високото равнище от 24 години, докато двугодишните книжа се задържаха около 4,8%.

Движението идва само ден след като S&P 500 и Nasdaq достигнаха нови исторически върхове. В сряда обаче основните американски индекси отстъпиха, като S&P 500 се понижи с около 0,2%, Nasdaq загуби приблизително 0,3%, а Dow Jones беше надолу с около 0,6%.

Особено слабо се представиха по-малките компании, като Russell 2000 загуби повече от 1%. Това не е случайно - малките компании обикновено са по-зависими от банково и облигационно финансиране и следователно усещат по-силно увеличаването на цената на капитала.

Основният катализатор за новото движение при облигациите отново беше петролът. Brent премина за кратко над 100 долара за барел, а в рамките на сесията достигна около 101,70 долара. Пазарите продължават да оценяват рисковете за доставките, свързани с войната с Иран, атаките на хутите срещу Саудитска Арабия и ограниченията върху част от транспортните маршрути в Близкия изток.

По-високият петрол директно увеличава опасенията за инфлацията. Ако енергийните цени останат високи, Федералният резерв може да бъде принуден да държи лихвите високи по-дълго или дори да предприеме допълнителни увеличения.

Фед вече повиши основната си лихва през септември за първи път от 2023 г. Публикуваните протоколи от заседанието показаха, че централните банкери не са били напълно единодушни относно мотивите. Част от тях са разглеждали увеличението като защита срещу пренасянето на високите енергийни цени към останалата инфлация, докато други са виждали необходимост от ограничаване на по-широкото търсене в икономиката.

Пазарът засега не очаква ново увеличение още през октомври като основен сценарий. Вероятността се оценява на около 19%, значително под нивата от предходната седмица. Това обаче не успява да успокои дългосрочния облигационен пазар.

Причината е, че Федералният резерв вече не е единственият фактор, който определя доходността.

Съединените щати трябва да финансират огромен бюджетен дефицит, което означава постоянно предлагане на нов държавен дълг. Само в сряда Министерството на финансите трябваше да пласира още 39 млрд. долара 10-годишни книжа. От предишния подобен аукцион доходността по тях се е увеличила с повече от 40 базисни пункта.

В същото време частният сектор също започва да поглъща огромни количества капитал. Инвестиционният бум около изкуствения интелект вече се финансира не само с паричните резерви на технологичните компании, но все повече и чрез облигации и банкови кредити.

Един от най-интересните примери е SpaceX, която според информация на пазара търси около 40 млрд. долара финансиране за покупка на чипове на Nvidia. Планът включва приблизително 10 млрд. долара банкови заеми и около 30 млрд. долара инвестиционен дълг.

Подобни емисии създават нов вид конкуренция за капитала. Инвеститор, който разполага с милиард долара, вече може да избира между американски държавни облигации с доходност над 5%, корпоративен дълг на някои от най-силните технологични компании в света или по-рискови облигации с още по-висока доходност.

Колкото повече частни компании излизат на пазара за финансиране, толкова по-висока цена може да се наложи да плащат и правителствата, за да привлекат същите инвеститори.

Това е процесът, който постепенно започва да тревожи Wall Street. Огромният AI инвестиционен цикъл е положителен за икономическия растеж, но едновременно с това може да държи дългосрочните лихви високи, защото технологичните компании се конкурират с държавата за ограничен капитал.

Ефектът вече достига реалната икономика. Средната лихва по 30-годишните американски ипотеки се изкачи над 7% и достигна най-високите си равнища от близо три години. Акциите на компаниите, свързани с жилищното строителство, реагираха с понижения, тъй като по-скъпите ипотечни кредити директно ограничават достъпността на жилищата.

При корпоративния сектор механизмът е подобен. Компания, която трябва да рефинансира стар дълг, издаден при лихва от 3%, вече може да се изправи пред цена от 6%, 7% или повече. За фирми с високи маржове това е неприятно, но управляемо. За силно задлъжнелите компании може постепенно да се превърне в проблем за платежоспособността.

Засега фондовият пазар остава изненадващо устойчив. Корпоративните печалби продължават да растат, а изкуственият интелект поддържа интереса към технологичните акции. Именно затова S&P 500 и Nasdaq успяват да се задържат близо до рекордите въпреки доходност по държавните облигации, невиждана от повече от две десетилетия.

Истинският тест може да дойде, ако доходността продължи към 5,5%. Именно около това равнище все повече анализатори очакват инвеститорите да започнат сериозно да преоценяват дали високите оценки на акциите все още са оправдани.

При доходност от над 5% облигациите вече не са пасивната и почти бездоходна алтернатива от предишното десетилетие. Те отново са реален конкурент на фондовия пазар.

Точно затова движението на 10-годишната доходност може да се окаже по-важно за Wall Street от следващия отчет на Nvidia или поредния рекорд на Nasdaq.

На пазара постепенно се връща нещо, което почти беше забравено през годините на евтините пари - цената на капитала отново има значение.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.