Снимка: АИКБ

Сивият сектор в българската икономика прогресивно намалява през последните годиини и ако тенденцията се запази, след пет години размерът на сивата икономика ще достигне средноевропейските стойности - около 13%. Това показват данните от ежегодното проучване на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).

Днес работодателската организация представи композитният индекс „Икономика на светло", чрез който Асоциацията измерва светлата част на българската икономика. От него става ясно, че за 2017 година той се е повишил с 3 пункта, до 74.78, а това означава, че сивият сектор заема 25 процента.

Тенденцията към постепенно изсветляване се наблюдава от 2010 г., но със силно подчертани темпове през последните две години, каза професор Стефан Петранов, ръководител на екипа, който разработва индекса.

Най-често срещаните сиви практики остават работата без договори и акцизите от тютюневи изделия, посочи още той. „Има хора, които работят без формални договори или пък с частично формални договори, тоест хора, които получават заплатите си изцяло неофициално или частично неофициално. И акцизът с тютюневите изделия показва, че в недостатъчна степен са събрани акцизите", уточни проф. Петранов.

Повишаването на стойността за изминалата година отразява не само обективни положителни явления и процеси в икономиката, които се отчитат от статистическия под-индекс, но и положителна промяна в оценките на бизнеса и служители за динамиката и дела на неформалната икономика, което се отчита от социологическия под-индекс (макар и в по-малка степен).

Вижте още: Прогнози вещаят над 3.22 лв. за литър бензин А95 и повече от 3.26 лв. за дизела

Анализът на Композитния индекс показва увеличение на стойността и на двата под-индекса. Статистическият индекс отчита ръст от 2.88 на сто, а социологическият - 0.19%. Сред основните причини за положителните тенденции са финансовата и икономическа стабилност в страната, предприетите мерки за подобряване на бизнес средата и ограничаване на „сивата" икономика, увеличаване на обема на износа на България, както и общото намаляване на интензивността на основните стресогенни фактори, които създават негативни психологически нагласи сред бизнеса.

От АИКБ отчитат, че през 2017 г. главните причини, задържащи засилването на положителните тенденции в изменението на  Композитния индекс „Икономика на светло", се дължат на две групи основни фактора. Като вътрешни са посочени липсата на квалифицирана работна ръка, липсата на реформи в ключови сектори като здравеопазване, защита на конкуренцията, правосъдие, вътрешен ред и сигурност, новото рязко административно повишаване на минималната работна заплата и минимални осигурителни доходи, довело до повече „сиви практики" в някои икономически дейности.

Сред основните външни фактори, задържащи положителните тенденции на Композитния индекс са назряващите търговски конфликти от една страна между САЩ и ЕС и от друга страна между Китай и САЩ, продължаващите санкции на ЕС срещу Русия и предприетите контра-санкции, както и очертаващите се тенденции за „Европа на две скорости" и прилаганите двойни стандарти от старите страни-членки на Съюза.

АИКБ изчислява Композитният индекс „Икономика на светло" от 2011 г. От началото на изчисленията до 2013 г. той нараства плавно. За 2014 г. бележи спад от 1,2 пункта, а през 2015 г. нараства с 1,26 до 68,92 пункта и компенсира спада от 2014 г. През 2016 г. индексът нарасна с 2,96 пункта и достигна стойност от 71,88 пункта. За 2017 г. отчетеният ръст от 3.07 пункта е рекорден.

Още по темата:

Сивата икономика е глътнала над 22.6 млрд. лева несъбрани данъци

84% от българите готови да се борят със сивата икономика

Сивата икономика в България е намаляла с близо 3% през 2016 г.