Сега

МВР е шампион по незаконно следене на интернет трафика. МВР е рекордьор по незаконен достъп до данни за интернет трафика на гражданите, става ясно от годишния доклад на парламентарната комисия за контрол на службите. Въпреки решението на Конституционния съд и промяната в Закона за електронните съобщения преди три години продължава незаконната практика държавни органи да искат справки от мобилните оператори и интернет доставчиците, без преди това да е дадено разрешение от съда.

През миналата година МВР е осъществило незаконен достъп до трафични данни 33 пъти. Това е информацията, която мобилните оператори съхраняват за проведените разговори и изпратени съобщения, тяхната продължителност, мястото, от което са проведени, абоната, с когото е говорено. Особеност тук е, че с осигуряването на достъп до един потребител се следи огромно количество трафик на неограничен брой хора.

Общият брой на нарушенията е 36. Освен от МВР, комуникацията на гражданите е следена незаконно и от окръжните прокуратури във Велико Търново и Габрово, както и от НАП.

Най-много са незаконните искания от столичната полиция - 13. На второ място е търновската полиция с 8 искания, плюс още 3 от местния БОП. 5 са направени от районните управления на МВР в Ямбол, по едно искане има от Пловдив, Ботевград, сектор БОП в Благоевград и централата на същата служба в София.

Всъщност нарушенията са много повече, но самата комисия ги разделя в категории. При сумирането им броят им скача до 111.

Парламентарната комисия се е натъкнала и на случаи, в които службите са поискали трафични данни от доставчиците, но те са им били отказани. Броят им обаче не е посочен. Има дори случаи, в които службите са поискали данни, като са посочили като основание граждански и административни дела. Аргументите им са абсурдни, тъй като и СРС-та, и трафичните данни се дават само при разследване на престъпления.

Установено е още, отново без да се посочва конкретен брой, че са искани данни за бъдещи дати. Сред другите нарушения са: че в искането липсват данни за извършено тежко нарушение, търсените данни вече не се съхраняват, тъй като са изтекли 6 месеца, както и случаи, в които искането не е оформено по съответния начин.

Комисията е установила, че в 12 случая съдилищата са дали разрешение за достъп до трафични данни във връзка с граждански дела. Сред другите им нарушения са: разрешение за достъп при липса на тежко престъпление (3 случая), разрешение за бъдещ период (1 случай), по административни дела (1 брой), извън шестмесечния период за съхранение (19 разрешения).

За пореден път парламентарната комисия констатира едни и същи нарушения, става ясно от доклада. И в отчета за работата на службите през 2016 г. са отправени препоръки, които никой не си е направил труда да изпълни. Сред тях са: по-ефективен контрол върху работата на прокуратурата и службите по тази линия, въвеждане на единна практика в МВР за начина, по който се изготвят искания. Освен това в съдилищата и прокуратурите липсва единна практика при даването на разрешения, когато става дума за един и същи доставчик, както и при изпращането им до отделните фирми.

ЕРП-тата започват извънреден отчет на тока. Две от енергийните дружества - ЧЕЗ и ЕВН, започват извънреден отчет на електромерите заради новите цени, които се очакват от 1 юли. От третата компания - "Енерго -Про" обясниха, че новите цени почти съвпадат с периода на стандартното им отчитане и извънредно засичане на уредите най-вероятно няма да се наложи. Компанията обаче ще даде възможност на клиентите си, ако решат, сами да засекат електромерите си и после да подадат показанията в ЕРП-то.

Решението за новите цени на тока се очаква да стане ясно в неделя след закрито заседание на Комисията за енергийно и водно регулиране. По предварителни данни електрическата енергия ще поскъпне с под 5%, но финалните разчети още не са готови.

Вчера от ЧЕЗ съобщиха, че ще ангажират допълнително 328 служители. Всички отчетници ще работят с удължено работно време, както и в почивния ден на 1 юли - неделя, добавиха от чешката компания. Поради физическата невъзможност всички електромери да бъдат отчетени в един и същи ден, месечните сметки на клиентите ще бъдат преизчислени към датата на въвеждане на новите цени.

Клиентите ще имат възможност и сами да отчетат показанията на електромерите си на 30 юни. Самоотчитането е по желание и не отменя извършването на месечен отчет от страна на дружеството, добавиха от ЧЕЗ. Клиентите, които искат да се възползват от тази възможност, трябва да направят своя отчет на 30 юни 2018 г. и да подадат данните към компанията между 1 и 5 юли. Фактурите през юли ще съдържат информация за консумираната електроенергия за два отчетни периода - по стари и по нови цени. На сходен принцип ще се проведе отчетът и на другите две ЕРП-та - ЕВН, което обслужва Югоизточна България, и "Енерго -Про", което "държи" Североизтока.

Капитал

Правителството официално размрази АЕЦ "Белене". Мораториумът за изграждане на ядрена централа на площадка "Белене" отпадна. Това стана, след като Министерският съвет отмени свое Решение №250 от 2012 г., с което на времето беше спряно строителството на атомната централа. Точно преди 20 дни - на 7 юни, Народното събрание даде мандат на правителството за преговори с потенциални инвеститори в АЕЦ "Белене", но за фактическото размразяване на проекта беше необходимо кабинетът да отмени старото и да приеме ново.

В дългата история на спорния проект, прекратяван два пъти официално, общите разходи, които държавата е направила дотук, се изчисляват на над 4 млрд. лв. Решенията на Министерския съвет и преди това на парламента дават зелена светлина за нови харчове по него. Прогнозите сочат, че довършването на централата ще струва поне 20 млрд. лв.

Какво следва

С днешният акт на властта се възлага на министъра на енергетиката Теменужка Петкова да възобнови действията по търсене на възможности за изграждане на АЕЦ "Белене". До 31 октомври следва да е разработена процедурата за избор на стратегически инвеститор и да са предложени съответните модели и възможности за структурирането на проекта.

Очаква се министър Петкова да организира, координира и контролира провеждането на преговори с потенциални инвеститори и производители на оборудване. Като такива се спрягат имената на Китайската национална ядрена корпорация (CNNC), на "Фраматом" (бившата Areva) и на руската "Росатом". Според изказване на вицепремиера Томислав Дончев имало и четвърти кандидат, но името му засега се пази в тайна. Очаква се първите официални разговори с представители на CNNC да се проведат по време на срещата 16+1 между правителствените ръководители на Китай и страните от Централна и Източна Европа, която ще се проведе на 6-8 юли в София.

Пазарно или не съвсем

Според правителственото решение реализацията на АЕЦ "Белене" трябва да се случи съвместно със стратегически инвеститор, на пазарен принцип - без договори за задължително изкупуване на енергията, без преференциални цени, без договори за разлика, без корпоративни гаранции или други непазарни механизми за гарантиране на инвестицията. В решението е записано още, че за проекта няма да се предоставя държавна гаранция. Същите дефиниции бяха включени и в решението на Народното събрание от 7 юни.

В действителност обаче въпросът дали държавата ще плаща за изграждането на АЕЦ "Белене" и дали ще изкупува преференциално тока от централата ще бъде решен, след като министър Петкова проведе разговорите с потенциалните инвеститори. Ако нито един от тях не приеме поставените сега условия за изцяло пазарен принцип, управляващите или ще трябва да прекратят отново проекта, или да си променят позицията и да допуснат някакви държавни гаранции.

Соченият засега като най-сериозен кандидат - Китайската държавна ядрена компания, вече обяви, че очаква да получи някаква държавна подкрепа, в случай че се включи като инвеститор в строителството на АЕЦ "Белене". От "Росатом" също заявиха, че няма вариант да се построи ядрена централа без гаранции от държавата за възстановяването на инвестицията.

"Алфа Рисърч": Българите оценяват европредседателството като успех. Всеки пети българин смята, че България се е справила много добре със задълженията си по време на европредседателството, още почти две трети - по-скоро добре, докато негативните мнения са общо 13%. При това положителните оценки за подготвеността на страната за председателството и нейното представяне се увеличават през юни спрямо декември м.г. в навечерието на председателството. Всеки десети по-скоро скептичен или колебаещ се през декември гражданин за подготвеността на страната е променил през юни оценката си към положителна.

Това са част от изводите от двете национални представителни проучвания на "Алфа Рисърч", проведени през декември 2017 и юни 2018 г., които сравняват очакванията преди и оценките след края на председателството. Възложител на изследването е Министерството за българското председателство на Лиляна Павлова, а финалното допитване е проведено в периода 18 - 24 юни чрез 1014 интервюта по домовете.

Изследването бе представено в сряда по време на дискусия за резултатите от българското председателство на Съвета на ЕС, което е част символичния финал на това мероприятие, последвано от концерт вечерта. Интересното е, че оценката за европредседателството като успех бе потвърдена по един или друг начин и от присъстващите политици и социолози - от възторженото заявление на Татяна Буруджиева, че българското председателство се превърна в историческо за Европа заради приоритета Западни Балкани, през общата оценка за изключително доброто представяне на администрацията, която е показала едно ядро с висок капацитет и експертност, до критичните нотки в изказването на доц. Даниел Смилов, че въпреки безспорните успехи, България пропусна шанса в този период да изчисти негативния си образ в ЕС заради корупцията и нерешената съдебна реформа.

Основните изводи от проучването

Според "Алфа Рисърч" хората дават високи оценки за първото българско ротационно председателство на Съвета на ЕС и намират, че в резултат на него е подобрен имиджът на страната. Основният напредък, който европредседателството бележи, е, че постави европейската перспектива пред Западните Балкани, а далеч по-умерен е напредъкът по останалите приоритети - това е оценката на анкетираните български граждани, която е представителна за обществото. Любопитното е, че тя идва на фона на резултатите от вчерашното заседание на министрите на външните работи на страните членки в рамките на Съвета по общи въпроси в Люксембург, след което стана известно, че вратите на Европейския съюз (ЕС) ще останат затворени за Македония и Албания поне до юни 2019 г.

Тези изводи са дадени на фона на усещане за висока информираност. При втората анкета в края на юни почти всеки втори заявява, че е получил достатъчно информация за българското председателство през тези шест месеца, което е с 10 % повече от резултатите през декември, в навечерието на европредседателството.

Какво постигна България

Изследването сочи пряка връзка между силния информационен акцент върху Западните Балкани и оценките на общественото мнение, че сферата, в която е постигнат най-голям напредък по време на председателството е европейската перспектива за Западните Балкани. Трите сфери, в които българите са получили най-много информация, са, на първо място, интеграцията на Западните Балкани, следвана от приоритетите на българското председателство и културните събития през този период.

Сравнението ясно показва, че от гледна точка на общественото мнение най-силният информационен акцент е поставен върху Западните Балкани и това до голяма степен определя прочита и оценките за цялото председателство, се казва в анализа на "Алфа Рисърч".

Основните ползи за България от ротационното председателство анкетираните виждат в повишен международен престиж и признание, повишена популярност и интерес сред европейските граждани, икономически ефекти от ръста на посетителите. По-сериозна е резервираността на общественото мнение относно цялостните дългосрочни ефекти вътре в страната - промяната в самочувствието на българските граждани и компетентността на българската администрация.

В крайна сметка изводът от изследването е, че умерените очаквания през декември към подготвеността и начина, по който ще се справи страната ни в това първо по рода си предизвикателство, се трансформират в категорично позитивни оценки в неговия край. Мненията подготвена/неподготвена през декември са 47:21, а през юни 60:14.

В отговор на въпрос за един основен приоритет, който да бъде продължен по време на австрийското председателство, се запазва йерархията в значимостта, но позициите на първите три теми силно се сближават: Западни Балкани - 34%, Бъдеще на Европа и младите хора - 29%, Сигурност и стабилност в единна Европа - 27%. Може да се смята, че тези нагласи са своего рода червена лампа от страна на общественото мнение, че ако българските усилия и постоянство по темата Западни Балкани не бъдат продължени, тласъкът и напредъкът могат да бъдат загубени.

Иначе изследването показва, че европредседателството е имало положителен образователен ефект за информираността на българските граждани за ЕС, неговите институции и лидери. Именно от информационната кампания по време на последните 6 месеца 24 % от анкетираните са научили за лидерите на отделните страни, 22% - за най-важните проблеми, по които се работи в ЕС, 21% - за институциите на ЕС и за перспективите на развитие и т.н.

Стандарт

Бисер Петков: Всички служители ще летят само с икономична класа. Социалното министерство ще предложи спешни промени в закона за интеграция на хората с увреждания, с които редът и условията за отпускане на интеграционните добавки да бъдат вкарани в закона, вместо в правилника за прилагането му. Това съобщи ресорният министър Бисер Петков във връзка с решението на Върховния административен съд, че добавките за транспорт и комуникационни услуги са незаконни, защото са с еднакъв размер за всички получатели.

Промените ще бъдат представени утре пред депутатите от социалната комисия в парламента, а целта е да се намери бърза писта за решаване на проблема, така че да не се допусне спиране на изплащането на добавките, обясни министър Петков. Той припомни, че над 500 000 лица с увреждания у нас получават такива добавки, а държавата отделя по 152 милиона лева годишно за изплащането им.

Във връзка с командировката на бившия заместник-министър Росица Димитрова, която подаде оставка заради напрежението около разходите за пътуването, министър Петков съобщи, че е разпоредил промяна във вътрешните правила на министерството, според която всички служители са задължени да използват икономична класа при самолетен полет, независимо от ранга си.

Отлив на руски и турски туристи през май. Отлив на руски и турски отчита статистиката в първия месец от откриването на летния сезон у нас. По данни на НСИ през май посетителите от Русия, дошли за почивка и отдих, са с 13% по-малко спрямо същия месец на 2017 г. Експертите вече предупредиха, че България ще загуби част от ключовите си туристи, които тази година ще преоткрият Турция.

Предишните две години, заради геополитическата ситуация, България привлече значителен брой руски туристи. Благодарение на тях сезонът беше спасен, тъй като имаше загуба на европейски пазари. Сега се очертава обръщане на тази тенденция и туристическият бранш ще разчита на посетители от Германия, Франция, Великобритания, Израел и САЩ.

Турските граждани също предпочитат своите курорти за ваканция. Статистиката отчита спад от 11% на гостите от южната ни съседка. Турция е един от големите пазари за българските туристически услуги. Друг голям пазар, при който се наблюдава отлив, е гръцкият. Там спадът е с 8%.

Добри новини има от Германия (43% ръст), Македония (22%), Сърбия (9%), Израел (30%), САЩ (20%) и Украйна (37%). Тройно нарастване има на швейцарските туристи през май, но като брой остават твърде малко.

Монитор

BG манатарката червива, минахме на румънска. Родната манатарка е червива и с много лошо качество. Затова напоследък фирмите ни предпочитат да внасят от Румъния. Това съобщи пред „Монитор" председателят на Асоциацията на преработвателите на диворастящи гъби и плодове Юлиян Колев.

В момента основно се бере пачи крак, която се изнася предимно за Германия, Швейцария, Австрия, Франция и Холандия. Цените варират между 6-10 лева, а за манатарката, която обаче вече е в минимални количества, около 6-7 лева за килограм.

99% от продукцията е за износ, тъй като в страната ни не се консумират много гъби. „Пазарът е много слаб. За българина не е характерно гъбите да присъстват често в менюто му и купува предимно замразени. Добрата продукция се предлага най вече в добрите ресторанти в столицата", обясни Юлиян Колев.

Търговските гъби у нас са 12 вида, но в горите могат да се намерят над 200. Въпреки благоприятните климатични условия през последните два месеца и дъждовете, производителите признават, че няма голямо количество гъби. Причината е в липсата на берачи.„Има голямо обезлюдяване на селата, особено в планинските масиви-Родопите и Стара планина. Няма работна ръка. Потенциалните гъбари с всяка изминала година намаляват, защото хората търсят постоянна работа. През седмицата количеството гъби са на половина, в събота и неделя има повече, когато хората са по-свободни. Така че въпреки благоприятните условия не сме оптимисти за сезона", каза още Колев.

В ЕС и Западните Балкани 70 евроцента за мегабайт. От следващото лято цената на един мегабайт за цялата територия на ЕС и Западните Балкани ще бъде 0,70 евроцента. Това заяви еврокомисарят по цифровата икономика и общество Мария Габриел.

От падането на роуминга в Европейския съюз (ЕС) мина година, а статистиката е многозначителна. Само трафикът на данни се е увеличил 5 пъти, или над 430%. „Тенденцията не е изненада предвид падането на такава сериозна ценова бариера. Важното е обаче, че ефект има не само за хората, но и за бизнеса и телекомите. Новите хоризонти пред клиентите ги стимулират да потребяват повече, а това пък провокира фирмите да лансират нови услуги и продукти на тази база", каза еврокомисарят в ефира на Нова тв.

Затова сега планът е да се премахнат и солените тарифи между страните от Общността и тези от Западните Балкани. На ЕС му отне над десетилетие да се отърве от роуминга. Идеята е натрупаният опит в този дълъг процес да помогне за придвижването към новата цел само в рамките на три години.

Еврокомисарят призна, че в момента цените на обажданията към някои съседни държави като Сърбия и Македония все още продължават да варират и достигат между 7 и 12 лева на минута. Има разлики от 700%-800% спрямо нормалните разговори, с които сме свикнали в ЕС. От намерение преди четири месеца днес визията за дигитално сближаване между държавите членки и страни като Сърбия и Македония вече напредва видимо. „Затова работихме по пътната карта и тя вече дава резултат", похвали се Габриел.

По думите й още от това лято ще има оферти между оператори и съответните държави. Тя си послужи с конкретен пример с австрийския телеком, който по думите й планира да предостави на потребителите си възможност да платят 1 евро на ден и да получат 200 МВ интернет трафик. Предвидена е и месечна такса от 8,50 евро, срещу която ще могат да се ползват 2GB мобилни данни.

Мария Габриел увери, че вече се придвижва и процесът по намаляването на цените за гласови обаждания и SMS. Там обаче се изисква повече време, тъй като нещата са по-сложни от техническа гледна точка. „Затова решихме да стартираме с данни", изтъкна тя, напомняйки че за хората днес е от много по-голямо значение да са свързани онлайн.

Габриел коментира и предложението си за създаването на програмата „Цифрова Европа": „Идентифицирали сме 5 области, в които няма държава-членка, която да може сама да се справи с предизвикателствата. Искаме да инвестираме в цифровите умения на нашите граждани. Липсват ни в момента 350 хиляди IT-специалисти. Те ще бъдат 500 хиляди през 2020 г. Спешно се нуждаем от хора с цифрови умения", уточни тя.