Сега

Чуждите инвеститори вече се изтеглят от България. Въпреки стабилните си макроикономически показатели и непрекъснатите хвалби на правителството за бизнес средата у нас не само че няма прилив на чужди инвестиции в България, но се наблюдава и отлив. Чужди инвеститори са изтеглили 161 млн. евро от капиталовложенията си през първите четири месеца на годината, показва статистиката на БНБ. Това е една от причините за срива на преките чужди инвестиции в периода януари-април с близо 50% в сравнение със същия период на миналата година. В българската икономика са влезли 113 млн. евро от чужбина при 229 млн. година преди това.

Най-големи суми под формата на дялов капитал са изтеглили от българския пазар инвеститори от Унгария - 103 млн. евро, и Италия - 43 млн. евро. Този вид инвестиции са показател за дългосрочни планове за бизнес в страната, но през последните две години делът им постоянно намалява.

Данните на БНБ показват още, че задграничният бизнес предпочита да усвоява печалбата от българските си подразделения и да прибира дивиденти, вместо да я реинвестира. За първите четири месеца на годината реинвестираната печалба е едва 19 млн. евро, което е трикратно по-малко от същия период на миналата година.

Нарастват единствено инвестициите под формата на заеми, които компаниите майки зад граница отпускат на българските си предприятия. За периода януари-април този тип вложения са 254.8 млн. евро при 126.4 млн. евро година преди това. Тези заеми обаче трябва да се връщат и от данните на БНБ се вижда, че например инвеститори от Швейцария от началото на годината са си прибрали 98 млн. евро от предоставените кредити.

От началото на годината основен източник на чужди капитали за българската икономика, макар и под формата на кредити, е Холандия, следвана от Русия и Германия. Холандия е инвеститор номер едно за България през последните години, но голяма част от тези вложения в действителност не са холандски - заради либералните данъчни закони страната е използвана от инвеститори от различни страни, включително и от българи, които регистрират компаниите си там.

Инвестициите в недвижими имоти от чуждестранни лица остават на ниски нива - 3.4 млн. евро, при 3.3 млн. евро за януари - април 2017 г. Руснаците продължават да са най-големият вложител в имоти у нас (2.1 млн. евро), следвани от граждани на Казахстан (0.5 млн. евро) и Израел (0.4 млн. евро).

В същото време продължава експанзията на български компании зад граница. През първите четири месеца на годината родни фирми са инвестирали в чужбина 73.3 млн. евро. Това е с 10 млн. евро повече от първите четири месеца на миналата година. През последните две години българските инвестиции в чужбина достигат 300 млн. лв.

Офшорки

На 42.8 млн. евро възлизат преките чуждестранни инвестиции у нас от компании, регистрирани в офшорни зони, сочат данни на икономическото министерство, дадени в отговор на депутатско питане. Това е 4.5% от общия обем на инвестициите през 2017 г. По-голямата част от тези пари са дошли от Обединените арабски емирства (23.8 млн. евро) и Панама (10.4 млн. евро). От икономическото ведомство коментират, че сумата е незначителна и няма въздействие върху развитието на българската икономика.

България изостава в усвояването на еврофондовете. България продължава да изостава в усвояването на еврофондовете и през сегашния програмен период (2014-2020 г.). До края на май по различните оперативни програми от Брюксел са получени малко над 1.3 милиарда евро. Това е под 15 процента от общия бюджет на всички оперативни програми. За текущия програмен период за страната ни са предвидени общо около 8.8 милиарда евро.

Получените средства от Еврокомисията (ЕК) на основание изпратени заявления за плащане към 31 май са в размер на 884 млн. евро, а общата сума на получените средства като предварително финансиране е около 468 млн. евро.Това става ясно от отчет, публикуван на сайта на Министерството на финансите (МФ), сочи анализ на Инвестор.бг. Общо платените средства по програмите (национално и европейско финансиране) са в размер на 1.84 млрд. евро - 1.56 млрд. евро от ЕК и 271 млн. евро от България. Очаква се в началото на идната година ЕК да направи оценка на междинните резултати, както и на напредъка на проектите и сертифицираните средства.

Въпреки опита от предходния програмен период (2007-2013 г.), когато в последните години ударно и често непрозрачно се разпределяха средства, за да не бъдат загубени, и сега повечето програми напредват бавно. Обжалвания на търговете също забавят проектите.

Една от рисковите програми е "Транспорт и транспортна инфраструктура". Нейният бюджет е 1.89 милиарда евро, но до момента са платени 419 милиона евро. От тях 356 милиона са дошли от Брюксел, а 63 милиона евро са от национално финансиране. Според данни на транспортното министерство вече са договорени 86.8% от средствата, или 1.540 млрд. евро, но сроковете за реализирането на програмата остават притеснителни. Платените от ЕК заявени публични разходи до момента са 285 млн. евро.

Като рискови в транспорта се определят проектите за линията София-Волуяк и Костенец-Септември на стойност 227 млн. евро, като по второто направление вече 11 месеца тече процедура по обжалване.

Плащанията по програма "Околна среда" изостават още повече, пресмята Инвестор. От отчета на МФ става ясно, че платените до края на май средства са 127 млн. евро. 19 млн. евро са национално финансиране, а 108 млн. евро са платени от ЕК. Общият бюджет на програмата обаче надхвърля 1.77 млрд. евро, а срокът също изтича през 2020 г. Проблемът с тази програма е, че проектите по нея са огромни, а процедурите по стартиране на обществени поръчки за изграждане на водни цикли и пречиствателни станции са изключително тромави. Именно за водния сектор са предвидени най-много пари. Досега са подписани 24 договора за 946 млн. лв. 17 проекта са инфраструктурни на стойност 836 млн. лв., а безвъзмездната помощ по тях е 620 млн. лв.

По програма "Наука и образование за интелигентен растеж" засега са изплатени 94 млн. евро към края на май. Общият бюджет на програмата е 701 млн. евро.

Капитал

БЕХ емитира облигации за 400 млн. евро, с които ще плати стар дълг. Българският енергиен холдинг (БЕХ) пласира трета емисия облигации - за 400 млн. евро, която ще бъде листната на Ирландската фондова борса (Euronext Dubrin). Годишният лихвен процент е 3.5%, става ясно от съобщение на държавното дружество.

С новата емисия ще се рефинансират еврооблигациите, емитирани през 2013 г., чийто падеж е през ноември тази година.

Новата емисия

В началото на седмицата БЕХ и консултантите му започнаха срещи с инвеститори в Лондон, Виена, Мюнхен и Франкфурт. Моментът бе избран да е достатъчно преди падежа на старата емисия, преди лятната ваканция и докато лихвите все още са ниски.

От съобщение на компанията в петък стана ясно, че е избрано емисията да бъде листвана на Ирландската фондова борса. Имаше обявено намерение и за листване на БФБ - София.

Новата емисия е с годишен лихвен процент от 3.5%. "Постигнатите лихвени нива са най-ниските, откакто дружеството участва на международните финансови пазари", се казва в официалното съобщение. Еврооблигациите са със срок от 7 години, което е и най-дългият матуритет, който е постиган до момента.

Покриване на стара емисия

Новата емисия облигации цели да рефинансира друга, която е емитирана през 2013 г. и е с падеж през ноември тази година. Става въпрос за облигационен заем за 500 млн. евро, емитиран при доходност 4.25%. "Български енергиен холдинг" има и втора емисия, пласирана през 2016 г., която е за 550 млн. евро при доходност 4.875%. Нейният падеж е през 2021 г. При наемането на консултанта - Citigroup Global Markets, с комениджър ПФБК беше обявено, че договорът е за рефинансиране и на двете емисии.

От дружеството съобщиха и че холдингът е приел и оферти за изкупуване на 16.6 млн. евро по старата емисия също с цел оптимизиране на разходите. Разликата до 500 млн. евро вероятно ще бъде покрита от наличните свободни средства на БЕХ.

През миналата година БЕХ отчете 118.8 млн. лв. нетна печалба и ръст от 38.67% на печалбата на ниво EBITDA. Ръстът на активите бе от 1.4%, или с 241.8 млн. лв. до 17.4 млрд. лв. Консолидираните приходи на холдинга, обединяващ държавните енергийни фирми, са 6.5 млрд. лв.

През месеца агенция Moody's потвърди кредитния рейтинг на държавното дружество на Ba1 със стабилна перспектива. Оценката на Fitch е BB със стабилна перспектива.

Застраховките "Автокаско" и за имущество ще поскъпват с 5% заради градушките. Застраховките "Каско" и имуществените застраховки срещу пожар, наводнения и кражби ще поскъпнат с поне 5%, ако бъде приет законопроектът за превенция срещу неблагоприятните събития в земеделието. Според текста, предложен от земеделското министерство, застрахователите и техните клиенти - граждани и компании, ще трябва да финансират с част от доброволните си застраховки борбата с градушките в земеделието. На застрахователите се пада да внасят 0.8% от премийния приход от автокаско, пожар и природни бедствия и щети по имуществото, за да подпомагат държавно предприятие, което от своя страна да се бори с градушките и наводненията и да обезщетява земеделските стопани. Самите фермери пък може и да не сключват застраховки за обработваемите площи, каквато е нормалната практика в останалите европейски страни.

Според изчисленията на застрахователите, ако проектът бъде приет, това ще доведе до увеличаване на цената на застрахователните полици с поне 5%, тъй като внезапната такса ще трябва да бъде компенсирана по някакъв начин, който да покрие техническите резерви на дружествата, брокерските комисионни и презастрахователните договори. Логично, ако косвеният данък върху застраховките бъде наложен, това ще доведе до поскъпване на застраховките всяка последваща година и ще се отрази върху мотивацията на клиентите да сключват полици, част от които се харчи за друго. През миналата година премийният приход по автокаско е 566 млн. лв., а от застраховките срещу пожари и щети по имуществото е общо 267 млн. лв.

Общественото обсъждане по законопроекта приключи и според становището на Асоциацията на българските застрахователи предложените мерки са неефективни, социално несправедливи и ощетяват добросъвестните потребители на застрахователни услуги.

Криворазбрана солидарност

Законопроектът предвижда държавно предприятие да се бори с градушките, като финансирането му ще идва от държавния бюджет, от вноски от земеделските стопани (по 0.50 лв. на декар) и от вноски от 0.8% от прихода от продажба на всички застраховки от класове "Сухопътни превозни средства (без релсови превозни средства)", "Пожар и природни бедствия" и "Други щети на имущество". В случая става въпрос за най-масовите доброволни застраховки - автокаско и за домашно имущество.

Опитът на застрахователите до момента показва, че големите земеделски производители не застраховат земеделските си култури заради малката вероятност цялата площ да бъде увредена от природни бедствия и съответно да претърпят големи загуби. На практика се получава така, че, от една страна, застрахователите ще финансират превенция за големи земеделски производители, които принципно не сключват застраховки, а от друга страна - източник на финансиране биха били застраховани лица, които нямат отношение и не са облагодетелствани от законопроекта.

Застрахователните компании са против

Според становището на Асоциацията на българските застрахователи този подход е изцяло неоправдан и създава неравнопоставеност между потребителите на застрахователни услуги. "На практика застрахованите лица ще финансират мероприятия по превенция, основно насочени към земеделски стопани, включително и незастрахованите, със средства от премиите по доброволни застраховки, които нямат нищо общо със сектора на земеделието, а често и без дори да имат включен риск от градушка", се казва в становището им.

Според документа проектозаконът противоречи на принципите на социална справедливост и обществен интерес и трябва да бъде изцяло преработен.

Застрахователите предупреждават, че ако той се приеме в сегашния вид, цената на най-масовите застраховки ще се повиши. "Финансовият модел за обезпечаване на мерките е несправедлив и неприемлив, не предлага справедливо разпределение на тежестта между всички заинтересовани страни и нарушава принципите на защита правата на потребителите", се казва в становището на застрахователите.

Асоциацита предлага законопроектът да бъде променен така, че да включва задължително застраховане на земеделските площи, за които се получават държавни и евросубсидии. Освен това те смятат, че трябва да се създаде пул за селскостопанско застраховане, който да поеме разходите по превенция на градушки и наводнения.

Стандарт

Борисов: България доказа, че като страна на първа линия може да се справи с бежанския натиск. България доказа, че като страна на първа линия може да се справи с бежанския натиск. Това каза пред журналисти в Брюксел премиерът Бойко Борисов преди началото на работната среща по въпросите на миграцията и предоставяне на убежище. Министър-председателят посочи, че добрите резултати, които страната ни отчита с опазването на външната граница на ЕС се дължат както на добрата работа на гранична полиция и ФРОНТЕКС, така и на споразумението с Турция.

Борисов подчерта, че както страните в ЕС, така и държавите от Западните Балкани трябва да бъдат защитени. Той припомни позицията на България, която ще изложи и на срещата - незабавно затваряне на външните граници на ЕС и задължителното преминаване през граничните пунктове, релокацията на вече влезли в територията на ЕС мигранти и активна работа на споразуменията с трети страни.

Българският премиер заяви, че страната ни показва как успешно може да бъде защитена външната ни граница и да се справи с миграционната вълна. Той ще настоява като председателстващ Съвета на ЕС да бъде намерено съгласие между всички държави-членки по темата с миграцията.

Министър-председателят посочи, че България, като страна на първа линия, заедно с Гърция, Италия, Испания не може да се съгласи с позицията за връщане на вече намиращите се в Европа мигранти в държавите на първа регистрация. Това би утежнило ситуацията в тези страни чрез прехвърлянето им на двойни отговорности - по опазване на граници и грижи за бежанците на тяхна територия.

Дончо Атанасов: В близките дни ще има още един вход на обхода на Ахелой откъм Слънчев бряг. С обхода на Ахелой в кратки срокове успяхме да дадем на България, на южното Черноморие, на този край да дадем прекрасен проект и успяхме да им дадем нещо, което чакаха 40 години. Не беше възможно да работим и да осигурим втори вход на Ахелой от Слънчев бряг без директно трасе. Реализирали сме два изхода и един вход, в близките дни ще има още един вход откъм Слънчев бряг.

Това заяви председателят на Агенция „Пътна инфраструктура" инж. Дончо Атанасов в телефонна връзка със студиото на предаването „Беновска пита" по Канал 3.

Най-активно се работи по магистрала „Хемус", работим и по отсечката Видин- Руженци- Монтана, работим и по най-важния път Русе-Велико Търново, работим и по-най-тежкия участък в Кресненското дефиле. До края на годината трябва стартираме търгове за 250 километра магистрали.

Монитор

Катастрофите ни струват над милиард годишно. Загубите от катастрофите у нас възлизат на над 1 млрд. лева годишно. Това сочат част от данните в доклад на вътрешния министър Валентин Радев до Министерския съвет, с който „Монитор" разполага. В документа се посочва, че само изплатените пари по „каско" и задължителната застраховка „Гражданска отговорност" възлизат на около 700 млн. лева за последната отчетна година. Допълнено е и че това са само част от направените разходи във връзка с вече състояли се катастрофи.

Проверка на „Монитор" показва, че останалите пари възлизат на близо 400 млн. лева. Те са основно изплатени за обезщетения за загинали и пострадали както и за подобряване на пътната инфраструктура, за превенция и за закупуване на нова техника за служителите на Пътна полиция, с която да се предотвратяват инцидентите. Така сумата набъбва на над 1 млрд. лева годишно.

Само за сравнение в САЩ загубите от катастрофите се изчисляват на 1,2 млрд. долара годишно, където населението е над 320 млн. души.

Данните от доклада показват още, че през 2017 година в страната са регистрирани 6888 тежки пътнотранспортни произшествия, при които са загинали 682 и са ранени 8680, от които 6737 леко и 1943 тежко.

„За първи път след тригодишен ръст на жертвите на пътнотранспортните произшествия през 2017 година тази тенденция бе преустановена и се постигна намаление по всички показатели, на тежките пътнотранспортните произшествия с 516, на убитите с 26 и на ранените с 694", посочва пък една от положителните точки в документа.

Един от изводите в доклада посочва, че смъртността по нашите пътища е една от най-високите сред държавите - членки на ЕС. 95 убити на 1 милион жители за 2017 г. при средно ниво за Европейския съюз - 49, а в някои страни членки и под 30 загинали. Това не е случайно. Тези големи разлики са отражение на различията в основните фактори, определящи безопасността на движението - поведението на участниците в движението, нивото на безопасност на пътната инфраструктура, пасивната и активна безопасност на автомобилния парк, качеството на доболничната и специализираната медицинска помощ.

Автобуси и тирове задръстват столицата. втобуси и камиони ще блокират центъра на София и „Цариградско шосе". Шествие на рейсове ще премине от храм-паметника „Св. Александър Невски" до Централна автобусна гара, докато над 50 тежки камиона ще останат на най-натоварената столична пътна артерия.

Законопроект за нова браншова организация раздели превозвачите на две. Основно автобусни компании излизат по улиците. Причина за предизвиканото недоволство на протестиращите шофьори е внесеният в парламента законопроект за Българска автомобилна камара, който я упълномощава да издава лицензи. Друго ограничение, което законопроектът предвижда, е да се взима лицензът на превозвач, който не е работил 30 дни.

По информация на организаторите пунктовете за среща са два. На храм-паметника „Св. Александър Невски" ще се съберат между 50 и 70 автобуса, а на бул. „Цариградско шосе" ще са разположени останалите автобуси и камиони. Протестиращите ще се намират откъм страната на хотел „Плиска" между 4-ти и 7-и км и ще се движат в посока от околовръстното към центъра. От 7-и километър назад ще бъдат разположени камионите, които няма да вземат част от шествието, а ще завъртят на 4-ти км под моста и ще продължат към жк „Горубляне".

В 11:00 часа се очаква събралите се автобуси да потеглят от храм-паметника и да преминат през бул. "Цар Освободител" и бул. "Мария Луиза" до Централна автогара София, където ще се разпръснат и шествието ще приключи.