Сега

КАТ най-после ще санкционира, ако купувач на кола не я пререгистрира. МВР вече ще прекратява регистрациите на коли, чиито собственици не са обявили покупката им. Купувачите имат двумесечен срок от сделката да регистрират автомобилите си в КАТ. В противен случай регистрацията ще се прекратява автоматично. Това може да доведе до сериозни санкции. При последващо спиране за пътна проверка полицаите могат да свалят регистрационните номера на автомобила. Това обаче не е всичко. Според НК шофирането на автомобил, който не е регистриран по надлежния ред, е престъпление. Т.е. срещу такъв шофьор може да започне разследване и в крайна сметка може да бъде наказан със затвор до една година или глоба от 500 до 1000 лв.

Задължението за новия собственик да обяви купения автомобил влезе в сила още в края на миналата година. Досега обаче МВР не го прилагаше заради проблеми със собствените си информационни системи. Те вече са решени, става ясно от съобщението на полицията.

Промяната в Закона за движение по пътищата бе направена, след като се разбра, че в Гърция са започнали разследвания срещу българи, които са продали коли, впоследствие използвани за трафик на бежанци. Преди това продавачите имаха задължение да отпишат старите си коли, а купувачите - да ги пререгистрират. За нередовните обаче нямаше никаква санкция, поради което те можеха без последствия да не изпълнят задължението. Така продавачът продължаваше да се води собственик, тъй като в КАТ реално нямаше нов вписан такъв. Сега, ако купувачът не обяви, че колата е негова, регистрацията се прекратява и не може да се търси отговорност от стария собственик. Той вече няма задължение да отпише колата си, тъй като МВР и Нотариалната камара свързаха информационните си системи и информация за всяка сделка с автомобил, извършена от нотариус, се подава към полицията автоматично.

Дерегистрацията на автомобил обаче не е единствената санкция, която може да понесе купувач на кола, забравил да регистрира покупката си. В Закона за движение по пътищата е записана и глоба от 200 лв. за всеки, който не се обяви за собственик в едномесечен срок от сделката. Това е по-леката санкция, тъй като при нарушение на това задължение може да се стигне само до глоба, но не и до прекратяване на регистрацията и евентуално прокурорско разследване, както е при нарушаването на двумесечния срок.

Въпреки свързаността на информационните системи при регистрацията на продажби, все още има проблем с данъците на колите. По закона МВР трябва да съобщава на общините кой каква кола притежава, за да може местните власти да определят дължимия данък за всеки собственик. Проблемът е, че на много места информация не се подава. Не е известно защо, но вероятно заради стотиците регистрации всеки ден, които няма кой да обработи. Като резултат нови собственици, регистрирали колите си, могат да бъдат глобени от общината заради липса на информация, която те няма задължение да предоставят. В Закона за местните данъци и такси също е записан двумесечен срок за регистрация. Той обаче е само за определени случаи - например, когато автомобилът е придобит по наследство или съсобственост. В тези случаи общината трябва да бъде уведомена с декларация от новия собственик в двумесечен срок. Такова обявяване не се изисква в най-масовия случай - продажба на кола. Но тъй като в общините липсва информация и данъкът не може да се определи, от страх да не понесат някаква санкция, купувачите масово се презастраховат, като сами ходят да декларират в кметството автомобила си, въпреки че нямат такова задължение.

Нови европравила за авторското право могат напълно да променят интернет. Комисията по правни въпроси в ЕП даде зелена светлина на Директива за авторското право в цифровия единен пазар, предложена от ЕК, въпреки че някои от разпоредбите в нея предизвикаха сериозни дебати. Най-спорен е член 13, който според експерти може напълно да промени интернет. Той предвижда всички доставчици на интернет услуги да въведат задължителни филтри за следене, разпознаване и триене на съдържание, което е в разрез с авторските права. Чрез тези филтри в реално време ще сканират всяка информация (видео, аудио, текстове, скрийншоти, и др.), която се качва и споделя в онлайн платформите. Подобна промяна сериозно ще засегне и сайтове като Wikipedia. Противниците на разпоредбата твърдят, че така се създават предпоставки за масова цензура и това ще убие по-малките интернет платформи, тъй като технологията за подобни филтри е скъпа и с нея разполагат само интернет гиганти като Google, Facebook и YouTube.

Около член 11 от директивата също се разгоря дебат. Той предвижда всяка държава - членка на ЕС, да разработи нови правила за авторско право в сферата на разпространението на новини. За да се качи линк към новинарско съдържание, то това трябва да бъде направено по начин, който отговаря на наложените ограничения и на изискванията в законодателствата на всички 28 страни членки, или пък ще трябва да се получи специално разрешение за това.

След одобряването на директивата от правната комисия на ЕП предстои разглеждането й в пленарната зала. Гласуването се очаква през декември 2018 г. или в първата половина на 2019 г.

Капитал

Жизненият стандарт в България е наполовина от средния в Европа и през 2017 г. Жизненият стандарт в България, измерен чрез брутния вътрешен продукт на човек от населението, остава на ниво от 49% спрямо средното за ЕС и през 2017 г. Страната задържа позицията си на дъното в класацията, като съотношението остава непроменено спрямо предходната година. Това не означава, че БВП, измерен през покупателната способност, не е пораснал, но увеличението е колкото и в останалите държави, т.е. недостатъчно за ускорено догонване на жизнения стандарт на средния европеец. Това показват последните данни на статистическата служба Евростат. За сравнение, стъпка над България са Хърватия и Румъния, където жизнените стандарти са съответно на 61% и 63% от средното за съюза.

Според еврокомисаря по въпросите за еврото и социалния диалог Валдис Домбровскис ниските доходи в страната не са пречка пред присъединяването на България към преддверието на еврозоната. "Няма предварителни условия по отношение дохода на глава от населението", коментира Домбровскис в интервю пред БНР. "В България той е равен на този в Литва и Латвия в момента, когато двете страни се присъединяваха към механизма ERM II, така че това не може да е препятствие (..). Бих казал, че основният въпрос, на който трябва да се отговори в тази връзка, е как присъединяването към еврозоната ще засегне българската икономика. Според нашите оценки то ще има положителен ефект и дори ще облекчи приближаването към средните нива на Европейския съюз", допълни той.

Разстоянието между България и ЕС

Показателят, който се асоциира с жизненият стандарт в дадена страна, е БВП на човек от населението по стандарт на покупателната способност. В България нивото е на 49% от средното за ЕС за втора поредна година през 2017 г. Въпреки че заплатите и доходите се повишават с около 10%, потреблението расте, а безработицата пада, страната не успява да поддържа достатъчно висок темп на икономически растеж, за да догонва средноевропейските жизнени стандарти.

Малко по-добри са сравнителните данни за реалното потребление. То е на 55% от средното за Европа през 2017 г., което е с 2 пр. п. над нивото от година по-рано. Най-голямата промяна нагоре е в Румъния - с 6 пр. п. над нивото от 2016 г. (до 68% от БВП), заради административното увеличение на заплатите в публичния сектор и понижението на данъчните ставки.

Според анализ на икономиста от "Отворено общество" Георги Ангелов доходите в България ще достигнат 90% от средното ниво в ЕС до 2042 г., при условие че страната продължи да поддържа сегашния си темп на икономически растеж.

Ниските доходи и еврото

Ниските доходи в страната обаче не са пречка пред присъединяването на България към преддверието на еврозоната - валутния механизъм ERM II. Това става ясно от думите на еврокомисаря по въпросите за еврото и социалния диалог Валдис Домбровскис в интервю пред БНР.

Коментирайки последния доклад за напредъка на страните извън еврозоната, той добави, че страната ни изпълнява всички икономически критерии (с изключение на този за 2 години престой в ERM II, но че страната трябва да направи някои законодателни промени. "Наистина тук има известни проблеми по отношение на независимостта на централната банка. Не бих казал, че това са огромни и основни проблеми, но е явно, че законът за централната банка трябва да се промени", коментира Домбровскис.

Домбровскис потвърди думите на финансовият министър Владислав Горанов, че в рамките на една година България може да се присъедини към чакалнята и банковия съюз. Преди това обаче банките в страната ще трябва да минат през още една оценка на активите, тъй като това е един от критериите за присъединяването ни към банковия съюз.

"Банковият съюз означава, че най-големите банки в страната попадат под директния надзор на единния надзорен механизъм на Европейската централна банка. България е обвързана от общата рамка на банковия съюз, което означава единен надзор, а в случай на проблеми в някои от банките - от единен механизъм за решаването им", уточнява Домбровскис.

Leanplum придоби българския стартъп Connecto.ai. Компанията за мобилен маркетинг Leanplum, която е съоснована от българския предприемач Момчил Кюркчиев, обяви, че е придобила българския стартъп Connecto.ai. Фирмата предлага автоматизирано обслужване на клиенти онлайн чрез чатботове и ще разшири маркетинговите решения на Leanplum. Финансовите параметри на сделката не бяха обявени.

"Новите технологии за взаимодействие в реално време като гласови асистенти и ботове променят маркетинговия сектор от еднопосочни съобщения към двустранни разговори. Смислената връзка между марките и клиентите изисква ангажиране в реално време, през множество канали в различни етапи от потребителското изживяване, като всичко това става по автоматизиран начин. С това придобиване ще укрепим лидерската позиция на Leanplum като платформа за връзка с клиентите в реално време", заяви в официалното съобщение за сделката Момчил Кюркчиев, който е и изпълнителен директор на Leanplum.

Успешни технологии

Connecto.ai е основана от Васил Поповски, Владимир Русев и Радослав Николов и работи от началото на миналата година през дружеството "Кънекто". В края на 2017 г. фирмата получи инвестиция от фонда LAUNCHub Ventures от 650 хил. евро. Компанията беше подкрепена и от Васил Терзиев (съосновател на Telerik) и Тенко Николов и Иво Ценов от Siteground. За кратко време стартъпът успя да развие успешни технологии за онлайн чатове, базирани върху изкуствен интелект чрез ботове. Сред досегашните клиенти на Connecto.ai са Viber, Coca-Cola, Yellow Taxi, BGMenu и британската Radius Payment Solutions. Приходите на "Кънекто" за първата непълна година - 2017 г. са достигнали 115 хил. лв.

"Leanplum и Connecto споделят обща мисия да помагат на компаниите да създават трайни взаимоотношения с контекста, релевантността и влиянието, които клиентите изискват. След като се превърнахме в основен играч в бот екосистемата на Rakuten Viber и си партнираме с компании като Coca-Cola и Visa, сега сме развълнувани от интегрирането на нашите технологии за обработка на естествен език и анализ на настроения във водещата платформа за мобилно ангажиране на Leanplum", заяви Васил Поповски, изпълнителен директор на Connecto.ai.

Увеличаване на екипа

Придобиването ще разшири екипа на Leanplum в България. Компанията от Силициевата долина има разрастващ се офис в София, който с десетината души от Connecto.ai ще достигне 40 служители. Целта е броят им да нарасне до 70 до края на годината. Те ще работят по иновации в областта на изкуствения интелект, машинно самообучение, обработка на естествен език и алгоритми в маркетинговата платформа на Leanplum.

Общо Leanplum има над 200 служители, като освен София и централата си в Сан Франциско има офиси и в Амстердам, Ню Йорк и Сингапур. В края на април компанията привлече финансиране за още 5 млн. долара, които добави към набраните досега 47 млн. долара от инвестиционен рунд D, и общо 98 млн. долара досега. Инвеститори в Leanplum са фондовете Norwest Venture Partners, Canaan Partners, Kleiner Perkins Caufield & Byers, Shasta Ventures и пекинският Waterwood Group.

Сделката е и второто успешно излизане от инвестиция на LAUNCHub Ventures за последните шест месеца. През февруари холандската Takeaway.com купи за 10 млн. евро компанията "Хелоу хънгри", която държи българския лидер на пазара в доставка на храни BGMenu. Фондът имаше дял от около 24% в "Хелоу хънгри". "Тази сделка според нас е много логична и се надяваме силните потенциални синергии за Leanplum да се сбъднат според очакванията. Мога да твърдя, че и екипът на Connecto.ai е много ентусиазиран и мотивиран да работи за успеха на Leanplum", заяви пред "Капитал" Румен Илиев, партньор в LAUNCHub Ventures. Той се надява, че по-силното присъствие на компании от ранга на Leanplum в България ще създаде по-добра бизнес среда чрез трансфер на знание, опит и добри практики от Силициевата долина. "За втори път от началото на годината говорим за придобиване на компания от портфейла на LAUNCHub Ventures и сме щастливи, че сме част от успеха на нашите инвестиции. Надяваме се примери както Connecto.ai и Leanplum да дават кураж и мотивация на хората стартиращи бизнес в България", допълни Илиев.