Обувките поскъпнаха с 8,9% само за месец, но облеклото и обувките като група струват едва с 0,3% повече, отколкото преди година. При транспорта картината е обратната - цените са без промяна спрямо септември, но остават с 26,2% над нивото от миналия октомври. Двете сравнения показват защо най-видимите промени по етикетите през месеца могат да се различават от разходите, които най-силно са натежали на бюджета за цяла година.
Годишната инфлация в България се ускори от 5,7% през септември до 6% през октомври, показват окончателните данни на Националния статистически институт. Спрямо предходния месец потребителските цени са се повишили с 1,2%, след като през септември намаляха с 0,2%.
Кое поскъпна най-много през октомври
Облеклото и обувките са начело с месечен ръст от 7,4%. След тях са развлеченията, спортът и културата със 7% и образователните услуги с 2,5%. При развлеченията октомврийското увеличение идва след спад от 10,2% през септември. Дори след този ръст цените в групата остават с около 4% под августовското си равнище.
Храните и безалкохолните напитки поскъпват средно с 0,6% за месеца, но движението при отделните продукти се различава чувствително. Доматите са с 10,3% по-скъпи, пиперът - с 8,8%, а картофите - с 3,6%. В същото време цените на кореноплодните зеленчуци намаляват със 7,3%, на лука - с 5,8%, а на ябълките - с 2,8%. Цените в групата на хляба, хлебните и сладкарските изделия като цяло остават без промяна.
Това има значение за сметката в магазина. Храните и безалкохолните напитки заемат близо 30% от теглото в националния индекс, а облеклото и обувките - около 4%. Затова при изчисляването на инфлацията всяка промяна се отчита според дела на съответната стока или услуга в разходите. В личния бюджет ефектът зависи от това какво действително купува домакинството и колко често.

Кои разходи тежат повече спрямо миналата година
На годишна база транспортът отчита най-голямо поскъпване сред основните групи. След него са услугите на ресторанти и хотели с 9,8%, образованието с 9,2% и развлеченията, спортът и културата с 9,1%. Групата, която включва жилищните разходи, водата, електроенергията, газа и другите горива, е поскъпнала с 5,6%. При храните и безалкохолните напитки годишният ръст е 2%.
Разликите се виждат и в малката кошница на НСИ. Тя обхваща 100 стоки и услуги от първа необходимост, подбрани според разходите на 20% от домакинствата с най-ниски доходи. През октомври цената ѝ е нараснала с 0,7% спрямо септември и с 2,4% спрямо година по-рано. По-ниският темп отразява състава на тази кошница. За семейство, което вече отделя голяма част от дохода си за основни нужди, дори по-малко увеличение може да остави осезаемо по-малко пари за останалите разходи.
При сравнение с еврозоната се използва хармонизираният индекс. По него годишната инфлация в България през октомври е 5,9% спрямо 4% за еврозоната по предварителната оценка на Евростат. Разликата е 1,9 процентни пункта при една и съща методика за сравнение.
Погледът пет години назад дава друг мащаб на промяната. От октомври 2021 г. до октомври 2026 г. потребителските цени в България са се повишили общо с 41,5% по националния индекс. Изразено в една и съща валута, кошница, която тогава условно е струвала 100 евро, сега би струвала около 141,50 евро. Дори ако годишната инфлация се забави през следващите месеци, тя ще се измерва спрямо вече по-високото равнище на цените.
| 0.910001 | |
| 1.200410 | |
| 1.083070 |