Сега

Никой не е виновен за 15-те жертви в Горни Лом. Четири години след взрива в завод "Миджур" в Горни Лом, при който загинаха 15 души, Окръжният съд във Видин обяви и четиримата обвиняеми за невинни. Мотивите за решението ще излязат по-късно, но очевидно според съда загиналите сами са виновни за трагичната си участ.

Цехът за утилизация гръмна на 1 октомври 2014 г. Опустошението беше толкова голямо, че загиналите не можеха да бъдат разпознати. Тогавашният здравен министър Мирослав Ненков съобщи, че всичко на мястото на взрива се е изпарило.

Обвиняеми за смъртта на 15-те души бяха бившият собственик на завода Валери Митков и служителката по безопасността на труда Палма Иванова. Митков получи обвинения като проектант на взривилия се цех. Разследващите твърдяха, че той е допуснал пропуски при проектирането, довели до смъртта на работниците. При взрива загина и неговият син. Митков бе обвинен в причиняване на смърт заради немарливо изпълнение на задължения. Същото обвинение имаше и Иванова.

Бившият шеф на служба "Контрол на общоопасните средства" (КОС) в МВР Божидар Василев и някогашният директор на "Международно контролирана търговия и сигурност" в икономическото министерство Ивелина Бахчеванова бяха обвинени в длъжностни престъпления. Според разследващите Бахчеванова е предложила на комисията в икономическото министерство да даде разрешение за вноса на мините, без Митков да е представил всички необходими документи. Бившият шеф на КОС Василев пък е дал разрешение боеприпасите да се унищожават чрез утилизация, въпреки че според закона това трябва да става с взривяване.

Следствието установи, че противопехотните мини, внесени от Гърция, защото никоя друга държава не ги е искала, са били разбивани с медни и дървени чукове, а на работа са приемани хора, без да преминат дори елементарно обучение. Работниците не са работили в отделни бронирани кабини, а в общо помещение. Експертизите по делото стигнаха до извода, че взривът е бил неизбежен и е бил само въпрос на време при тези методи на работа. "Изводите на вещите лица са, че нивото на технологично осигуряване е било занаятчийско, а не професионално и при подобно отношение към техниката на безопасност при работа с боеприпаси инцидентът е бил напълно закономерен, като случайни фактори са били времето и мащабът на материалните щети и броят на човешките жертви", пише в обвинителния акт.

Прокуратурата вече обяви, че ще обжалва оправдателните присъди. Наблюдаващият прокурор Мирослав Костов заяви, че очаква различно решение от апелативния съд в София. "Мисля, че на втора инстанция присъдата няма да остане в този вид", каза той.

Миналата седмица стана ясно, че 4 г. никой не е предприел никакви мерки за останалите на място близо 200 хил. противопехотни мини. Известно време след взрива складовете се охраняваха от МВР. Заради пълната неяснота какво се случва с опасните боеприпаси кметът на близкия град Чупрене Ваньо Костин започна да подава сигнали до различни институции. Той разказа, че от МВР и МО са му отговорили, че частната фирма собственик е задължена да спазва закона. В крайна сметка Върховната административна прокуратура направи проверка, която установи нарушения - липса на въоръжена охрана на складовете и на система за оповестяване и предупреждение при евентуална авария. Още при транспорта на мините до Горни Лом са извършени множество нарушения, установи следствието. Не е известно да са взети мерки след констатациите и опасността от нов взрив е съвсем реална.

Безобразие

"В Националната следствена служба има един учебен филм от 1984 г., който демонстрира как автомобил, в който има 1.5 кг взривно вещество, е извеждан от центъра на Варна до площадка, където е бил взривен - от всички страни с полицейски коли, пожарна и специален влекач. В случая конвой от три тира, във всеки по 21 т мини, е минавал от Кулата до Горни Лом, придружаван само от един частен автомобил и с един бивш полицай, въоръжен с пистолет", даде пример за немарливостта на собственика на фирмата вносител на мините бившият шеф на следствието Евгени Диков.

Парламентът забърка хаос с нивите под аренда. Тазгодишната кампания по отдаване на нивите под аренда е на път да бъде блокирана заради хаос, предизвикан от последните популистки промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) от края на май. Те предвиждат земеделците, които обработват земя под наем и имат договори за над 1 година, да ги представят отново в областните земеделски служби - в писмена форма, с нотариална заверка от двете страни, както и с удостоверяване на съдържанието. Срокът за това бе един месец - и за новите, и за старите договори. Той изтича на 22 юни. Тъй като е невъзможно да бъде спазен, спешно ще бъде гласувано неговото удължаване, чрез промени в преходните и заключителните разпоредби на закона за рибарството и аквакултурите.

Спорните поправки в закона бяха внесени от ГЕРБ и Обединените патриоти по предложение на омбудсмана Мая Манолова и депутати от няколко парламентарни групи. Целта на текстовете бе да се пресекат измамите с ниви, чрез които се кандидатства за евросубсидии. Става въпрос за разпределянето на около 1.5 млрд. лв. за директни плащания за площ. Част от фермерите обявиха, че новите правила ги изправят пред невъзможност да изпълнят изискванията в силно съкратения срок. Под заплахата от протести и с намесата на земеделския министър Румен Порожанов правилата ще бъдат променени.

Фермери твърдят, че изискването за потвърждаване на вече сключени договори важи за почти всички споразумения за наемане на земя. Досега практиката е била те да се сключват само с нотариална заверка на подписите, но не и с едновременна заверка и на съдържанието им. Така фермерите се оказват задължени в рамките на няколко седмици да намерят собствениците на наетите земи и да поискат от тях да подадат новите декларации за потвърждение. Особено за по-големите арендатори това означава да търсят предоговаряне с десетки хора, писа в. "Капитал". Залогът при неизпълнението на новите изисквания обаче е прекалено голям - в случай че не се спази срокът, законът предвижда съответният договор да бъде анулиран в края на стопанската година, т.е. през октомври.

Ако се стигне до такъв развой, обработваните до този момент ниви ще се превърнат в т.нар. бели петна, които по закон се разпределят по служебен път между арендаторите в конкретното землище. Така може да се окаже, че част от земеделците, които не са препотвърдили договорите си, ще останат без субсидии, макар че до този момент са обработвали нивите си. Според различни коментари разпоредбите са били вкарани в закона именно с такава цел - тези "бели петна" да се преразпределят между едрите фермери.

За да предотвратят протестите, още през тази седмица депутатите ще удължат срока за новите договори да края на юли, а и ще отменят изискване за старите договори. Дали и този срок ще е достатъчен не е ясно, тъй като трябва да се издирят всички собственици. Част от тях дори не са в страната и едва ли ще се приберат само за да уредят книжата.

Предистория

През миналата година публичност добиха няколко случая, при които земеделски земи са били преотдадени под наем от фирми, които не са упълномощени от действителните им собственици да ги управляват. Такъв бе случаят във Вълчедръм, където през пролетта на 2017 г. бе направен опит за отнемането на около 18 000 дка земи от собствениците им. Схемата беше спряна, а в Министерството на земеделието са засекли около 80 такива опита за измами, като случаите са стигнали до прокуратурата.

Капитал

Износът, инвестициите и туристите в България леко ще се свият след Brexit. Не се очакват значителни негативни ефекти за икономиката на България от оттеглянето на Великобритания от ЕС през март 2019 г. Това става ясно от думите на зам.-министъра на финансите Маринела Петрова по време на дискусия за въздействието на Brexit, организирана от Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и Българската чийвнинг асоциация (БЧА). Оценката на ведомството взима предвид три сценария за напускането на Великобритания, съставени от Министерството на външните работи, като разглежда ефектите върху туризма, търговията, инвестициите и финансовите услуги.

Малък ефект за търговията

През 2017 г. износът на стоки на България към Великобритания се равнява на близо 1.3 млрд. лв., а вносът - малко над 930 млн. лв. Това поставя страната на 11-о място сред търговските партньори по експорт и чак на 18-о по импорт. Тъй като делът на Великобритания в общата търговия на България е толкова малък, финансовото ведомство не очаква Brexit да повлияе съществено на потока на стоки и услуги.

Косвено обаче ще се усети лек спад в общия износ поради ефекта върху основните търговски партньори на България, като Германия, Италия и Франция. В дългосрочен план също се очаква стокооборотът между страната и Великобритания да се понижи.

Инвестиции и работници

За инвестициите в България също не се очаква ефектът да е съществен, особено предвид че през 2017 г. имаше отлив на капитали към Великобритания. Страната също не е голям инвеститор в България - към края на миналата година британските инвеститори държат активи и пасиви в България на стойност 1.86 млрд. евро, което поставя страната на 8-о място по размер на чуждите вложения.

Липса на ефект се очаква и по отношение на пазара на труда. Според Маринела Петрова във Великобритания работят около 84 хил. българи, от които не се очаква значителна част да се завърнат в България. "Емигрантският поток по-скоро би се насочил към други европейски страни", коментира Петрова.

Рисковете за туризма, банките и бюджета

Посещенията на чужденци от Великобритания в България намаляват от кризата насам, посочва Петрова. Има вероятност спадът да се изостри с напускането на Великобритания, основно заради риска от налагане на визови и други ограничения, които да възпрепятстват свободното движение на хора.

Подобни рискове съществуват и за секторите банки и финанси. Макар че Великобритания няма свои банки на територията на България, възможно е в дългосрочен план да се усети влиянието на европейските регулации, тъй като британски агенти биха се третирали като трети страни. От тази гледна точка вероятно ще има допълнителни ограничения между Великобритания и ЕС във финансовия сектор, счита финансовото ведомство.

По отношение на бюджета на държавата също не се очакват изненади поне до 2020 г., тъй като всички страни членки вече са се ангажирали със съответните си вноски и плащания. След този период обаче може да се очаква финансов недостиг в бюджета на ЕС, който би могъл частично да се запълни с увеличение на номиналните вноски на държавите членки, посочва Петрова. България обаче навярно няма да изпита сериозни затруднения от това повишение, посочва още тя.

Българите във Великобритания

Оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС вълнува особено много европейците, които упражняват правото си да живеят и работят на острова. "За съжаление Brexit може би ще повлияе на тези права", посочва Васил Асенов от българското посолство в Обединеното кралство. Според договорените засега условия в споразумението между ЕС и Великобритания всички права на европейските граждани ще бъдат гарантирани поне до 2020 г., ако са пристигнали преди този срок. Те обаче вероятно ще трябва да кандидатстват за т.нар. статут на уседналост, за да се възползват от правата си и след 2020 г. За него е нужно човек да докаже пред британските власти до края на юни 2021 г., че е пребивавал във Великобритания поне пет години, а ако ги няма - трябва да кандидатства за временен статут.

Това са договорените права в споразумението между Великобритания и ЕС към момента, но проблемът идва в приложението им, което зависи от окончателното споразумение, посочва Асенов. То трябва да бъде постигнато през октомври, за да имат време правителствата да го одобрят и ратифицират до март 2019 г. През есента се очаква Великобритания да представи своето предложение за условията, при които в бъдеще европейските граждани ще могат да пребивават в страната.

Ревизия понижи чуждите инвестиции до 113 млн. евро към април. Преките чуждестранни инвестиции в България достигат 113 млн. евро за периода януари - април тази година, показват последните данни на Българската народна банка (БНБ). Месец по-рано размерът беше по-голям, но ревизия на централната банка е намалила сумата основно заради понижени оценки на размера на дълговите инструменти. За сравнение, през същия период на миналата година чуждестранните вложения достигнаха ниво от 229 млн. евро.

Подобно на 2017 г., основният приток на капитали е под формата на дългови инструменти, а дяловият капитал излиза на минус. Основната причина за отрицателната стойност вероятно е новият Международен стандарт за финансово отчитане 9, който влезе в сила от началото на годината. Той предвижда банките да заделят по-големи провизии, включително и по обслужвани кредити, поради което от началото на годината те отчитат близо половин милиард лева намаление на капитала, което за чуждестранните институции в статистиката се отразява като свиване на дяловите инвестиции.

Основните източници на капитали

Основен източник на чужди инвестиции за българската икономика през първите четири месеца на годината е Холандия с нетни вложения от близо 150 млн. евро. На второ място попада Германия със 120 млн. евро, а на трето - Русия със 117 млн. евро. Тук сумите идват почти изцяло от инвестиции под формата на дългови инструменти, които се асоциират с краткосрочен интерес от страна на инвеститори.

От друга страна, спад на нетните инвестиции от началото на годината е видим от Унгария и Италия, предимно под формата на дялов капитал, който се свързва с дългосрочни интереси в страната. Тук обаче не става въпрос за отлив на капитали. Минусът кореспондира с намалението на капитала на българското поделение на италианската Unicredit и Банка ДСК, която пък е собственост на унгарската кредитна институция OTP Bank.

Къде отиват парите

Според ревизираните тримесечни данни преработващата промишленост е привлякла нетни инвестиции в размер на 101 млн. евро, следвана от търговията (90 млн. евро) и административния сектор (23 млн. евро). Очаквано, от друга страна, "Финанси и застраховане" регистрира минус през първото тримесечие от 207 млн. евро. Имотният сектор, изглежда, губи популярност тази година - докато през периода януари - март на 2017 г. нетните инвестиции бяха над 30 млн. евро, тази година сумата пада до под 1 милион.

Стандарт

Отхвърлиха проектозакона на обмудсмана за личната помощ. Проектозаконът на обудсмана Мая Манолова за личната помощ беше отхвърлен от Националния съвет за интеграция на хората с увреждания.

С проекта се предлагаше всички хора с увреждания с над 90 на сто намалена трудоспособност да получават право на личен асистент. Манолова каза, че в момента по асистентски програми се подпомагат 14 000 души, а с промяната на закона от това ще се възползват всички 77 000. Манолова каза, че за 14 000, който са в най-тежко положение, ще получават асистент по 8 часа на ден, други по 4 часа, ще има асистенти по 2 часа. Конкретната потребност на всеки човек ще се оценява, каза Манолова в представянето на проекта си. Тя добави, че в момента тази услуга се предлага като проектна дейност, а трябва да се превърне в държавна дейност, критериите трябва да бъдат еднакви за всички общини.

Представител на Министерството на финансите каза, че не подкрепят закон само за тази социална услуга, от която ще се възползват само част от хората с увреждания, а подкрепят цялостна реформа в сектора.

Димитър Манолов, президент на КТ "Подкрепа", каза, че не иска да става президент и законът не върши работа на никого.

Манолова уточни, че за приемането на този закон настояват протестиращи майки от времето на третия им национален протест, а сега тече седмият такъв.

Ако този законопроект беше припознат от националния съвет, аз бих се ангажирал в представянето му пред Министерския съвет, каза министърът на труда и социалната политика Бисер Петков. Той предложи проектът на Манолова да бъде припознат от работната група, която изготвя проект за закон за социалните услуги, а финансирането да бъде уредено в закона за хората с увреждания. В работната група участват и представители на протестиращите майки на деца с увреждания. С предложението му се съгласиха останалите членове на съвета.

Подписахме договор за енергийно сътрудничество с Турция. Енергийните регулатори на България и Турция подписаха споразумение за двустранно сътрудничество, съобщиха от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/.

Документът създава институционалната правна рамка за обмяна на добри практики между КЕВР и Регулаторния орган за енергийния пазар в Турция /EMRA/ и е насочен към повишаване качеството на регулаторната дейност. Споразумението предвижда двата органа да обменят информация за регулаторните политики при спазване на националните законови рамки и изисквания. EMRA и КЕВР ще развиват административния си капацитет чрез участие в специфични обучителни дейности - конференции, семинари и работни срещи.

Председателят на КЕВР Иван Иванов е изтъкнал, че след посещението на делегация на КЕВР в Турция през 2017 г. между двата енергийни регулатора са установени много добри взаимоотношения. Според него подписаното споразумение за сътрудничество създава добра основа за конкретни резултати от дейността на смесените работни групи, които двата регулатора предстои да формират в области от взаимен интерес - електроенергетика и природен газ. Заявено е било, че след официалното откриване на газопровода ТАНАП и предстоящото завършване на Южния газов коридор за страните от Балканите се създават нови перспективи за доставки на природен газ и за повишаване на енергийната сигурност на региона. Според Иванов откриването на 27.06 т.г. на разширението на транзитния газопровод за Турция в участъка от компресорна станция "Лозенец" до очистно съоръжение "Недялско" има важно значение, защото създава възможност за реверсивни доставки на природен газ между България и Турция.

Монитор

Деца с дълги коси аут от водните пързалки. Деца с дълги или неприбрани в гумени шапки коси не бива да бъдат допускани да ползват водните и другите атракциони по морето. Това информираха от Комисия за защита потребителите (КЗП). От там уточниха, че при неспазване на това изискване има повишен риск от нараняване на децата.

Въпросните ограничения са записани в правилата за ползване на подобни съоръжения. Друго изискване, което трябва да се спазва при атракционите, включително и надуваемите замъци, станали много популярни напоследък, е да не се надвишава капацитетът им, защото по този начин се увеличават значително рисковете за безопасността на малчуганите. Наскоро, най-вероятно поради подобно надвишаване на капацитета, на водна пързалка в морски курорт в съседна Турция загина българско дете.

От КЗП припомнят, че при отиване на такъв атракцион родителите трябва първо да гледат дали има табела с имената и координатите на стопанина на съоръжението. Така те ще могат при необходимост да търсят съдействието му или при констатирани нередности да сигнализират. На табелата трябва да е изписано също и максималният брой ползватели, а също така и минималната и максималната възраст, ограничения за ръст и тегло. Наличието на други условия извън първите две също трябва да бъдат ясно изписани, като например за връзки по облеклата, предполагащи опасност да се закачат някъде по атракциона. Или пък по връзките да имат разни украшения, които при подскачане на децата да ги ударят в очите, обясниха за „Монитор" от КЗП.

От комисията припомниха, че обект на проверка ще бъде и наличието на ценоразпис на услугите. Отделно ще се прави и одит на документите за пускане на съоръжението в експлоатация. От там уточниха, че през миналия летен сезон на подобни атракциони не са били открити нарушения.

Очаква се засилените проверки да започнат, когато по морето се появят повече туристи, а заедно с тях и атракционите, които в немалко от случаите са подвижни обекти и все още не са се появили на обичайните си места в курортите.

От днес сиренето в мандрите само от мляко. Производителите на мляко и млечни продукти и производителите, които разфасоват и преопаковат мляко и млечни продукти, не могат да произвеждат, разфасоват и преопаковат имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко, в един и същи обект, регистриран по Закона за храните.

Това е записано в обнародвана днес в Държавен вестник Наредба за допълнение на Наредба №1 за хигиената на храните на Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) и Министерството на здравеопазването, съобщиха от ресорното ведомство.

В едномесечен срок от влизане в сила на наредбата производителите на мляко и млечни продукти и производителите, които разфасоват и преопаковат мляко и млечни продукти, привеждат дейността си в съответствие с изискванията. Посочените изисквания се прилагат за продукти, произведени на територията на България.

МЗХГ предприе редица инициативи и мерки, имащи за цел от една страна да повишат търсенето на сурово мляко чрез стимулиране употребата му при производството на млечни продукти, а от друга - да засилят търсенето на пазара и потребителския интерес към различните видове млечни продукти. Това включва и усъвършенстване на законодателството за т.нар. "имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко", се посочва още в съобщението.

Наредбата за допълнение на Наредба за хигиената на храните заедно с актуализирания проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти представляват пакет документи, съдържащи взаимно допълващи се мерки, насочени както към производството, така и към наименованията, етикетирането и предлагането на пазара на млечни и имитиращи продукти, посочват от аграрното министерство.