Сега

Добрич се утвърди като световен шампион по загуба на вода. Добрич подобри собствения си антирекорд и се утвърди като световен шампион по загуби на вода във ВиК мрежата. В центъра на града течовете в земята достигат 92%, показва разчет на самия ВиК оператор. Според главния инженер на водния оператор в града инженер Павел Павлов мрежата в централната градска част е заприличала на сито. "Това са толкова много големи и критични загуби, че колкото и вода да се налива в тази част, тя се излива, преди да стигне до потребителите. Практиката е такава. Като се затвори и като се отстрани една авария, налягането се вдига и избива на друго място", коментира той пред БНР вчера. В същото време жителите на града плащат рекордно висока за страната ни цена за кубик вода.

Причината за разхищението е добре позната - тръбите и водопроводите са поставени в периода 1954-1975 г. и отдавна са изгнили, а това води до всекидневни аварии. Според анализ на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие Добрич и близкият до него Разград влизат в челото на световната класация по загуба на вода в мрежата - над 70 и дори над 80%. Нещо повече, според този доклад само в 7 от 28 областни града у нас загубите на вода са под 50% и ВиК дружествата масово не успяват да се справят с течовете въпреки исканията си за увеличение на цените. Така страната ни продължава да е лидер по разхищения, особено на фона на други европейски страни и градове, където те са сведени до едва около 8%. Данните бяха изнесени в стенограма на КЕВР след едно от разширените обсъждания на ситуацията във ВиК сектора и настояванията за сериозни увеличения на цените през следващите няколко години. В Добрич ситуацията видимо се оказва далеч по-драматична от най-мрачните данни на експертите.

Цената на водата в Добрич обаче остава една от най-високите в цялата страна. През януари тя беше за пореден път повишена и достигна 3.28 лв. за кубик с ДДС, което изкара на улицата стотици недоволни граждани. "Плащаме най-скъпата вода в България, а чешмите ни сухи! Налягане няма и улиците ни са разбити. Едни и същи аварии с години", възмутиха се организаторите на протеста и поискаха оставката на ВиК оператора. От управата на дружеството контрираха, че зад атаките на дружеството стоят лица, "които с години са водили дружеството към декапитализация и са допринесли за натрупаните десетки милиони задължения". Кои са те, така и не стана ясно. Авариите обаче продължиха, като периодично без вода остават освен жителите на града също и множество обществени и здравни заведения. Заради финансовия си крах от дружеството поискаха през януари президентът Румен Радев да опрости дълговете им в размер на над 7 млн. лв. Мотивите, представени в молбата, са тежкото икономическо състояние на дружеството и невъзможността да намери изход от финансовата криза.

В края на април Добрич отново бе без вода за период от няколко дни. В началото на миналия месец голяма авария на магистрален водопровод пак остави града на сухо. Най-драматично бе положението в местната болница. "Вечер ни я пускат по малко, колкото да си напълним резервоара, но затрудненията, които изпитваме, са големи", призна директорът на лечебното заведение д-р Трифон Йорданов. Той изрази опасения, че може да има и жалби от пациентите. "Трагедия направо. Не е за говорене", допълни д-р Йорданов. След смяната на тръбата новият водопровод предизвика повишаване на налягането в цялата преносна система, което доведе до още повече пробиви. В резултат Комисията за енергийно и водно регулиране се самосезира и започна проверка по случая. "Съгласно общите условия на дружеството, нарушеното водоподаване накърнява правата на потребителите за качество на предоставяните водни услуги и е предпоставка за възникване на социални и здравни рискове", изтъкнаха от регулатора. Резултати от проверката все още няма.

Съмнения

Проблемите на жителите на Добрич в най-добрия случай ще продължат до края на есента. Тогава трябва да приключи подмяната на водопроводите по проекта за обновяването на водния цикъл в града, който се финансира от програма "Околна среда". Проектът струва почти 115 млн. лева. До март обаче по него бяха изградени едва около 600 метра водопроводи, което поставя под съмнение изпълнението му в срок.

България ще въведе напълно електронни обществени поръчки чак през 2021 г. България ще може да се похвали с цялостно провеждане на обществените поръчки по електронен път евентуално в началото на 2021 г. Така страната ни няма да спази дадения от Еврокомисията срок за всички страни членки да въведат до 18 октомври тази година централизирани електронни платформи, чрез които да се провеждат всички етапи на обществените поръчки - от обявяването на търговете, през оценката на офертите, до сключването на договорите с избраните изпълнители и разплащането с тях.

Това става ясно от публикувания за обществено обсъждане проект за промяна в Закона за обществените поръчки. Основна част от новите текстове са свързани именно с регламентиране на електронизацията на процеса и новите задължения на възложителите. Модулите на електронната платформа е планирано да заработят поетапно в следващите три години. Така страната ни за пореден път отлага във времето електронното провеждане на обществените поръчки, въпреки че от години на мярката се гледа като на важно условие за ограничаване до минимум на корупционните практики при харченето на държавни пари и на пари от еврофондовете.

Електронната система за провеждане на обществените поръчки у нас трябваше да е факт още на 1 юли 2017 г. Агенцията за обществени поръчки стартира процедурата за избор на изпълнител през 2016 г., но тя бе обжалвана пред КЗК още при подаването на офертите. През март 2017 г. конкурсът бе обявен наново, а заради забавената процедура Народното събрание удължи срока за въвеждане и използване на електронната платформа до 18 октомври 2018 г., каквито са и дадените от ЕС крайни срокове. Още тогава имаше опасения, че и този срок ще бъде недостатъчен. Критиците се оказаха прави, след като едва в началото на тази година бе избран изпълнител - обединение с водещ партньор държавната фирма "Информационно обслужване", което предложи да изработи и внедри системата за срок от 36 месеца срещу 4.8 млн. лв. без ДДС.

Всъщност от октомври 2018 г. ще се електронизира само малка част от етапите на провеждане на обществени поръчки. Според новия законопроект към тази дата трябва да бъде възможно чрез централизираната платформа да се публикуват решенията, обявленията и документациите за обществените поръчки. Електронно ще може да се правят запитвания и разяснения, както и подаване на заявления за участие и оферти.

Едни от най-важните етапи, където са и най-големите проблеми - подборът на кандидатите, оценяването на офертите и възлагането на поръчките, ще се случат поетапно през 2019 и 2020 г. Така в пълната си функционалност електронната платформа трябва да заработи в началото на 2021 г. За април 2019 г. пък е планирано въвеждането на електронното фактуриране и разплащане. Първоначално възложителите от централните държавни ведомства ще започнат да приемат и обработват електронни фактури при разплащанията по договорите, докато за областните управители и кметовете този срок е април 2020 г. Детайлните правила за използването на платформата ще бъдат тепърва разписвани в правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки.

Изключения

Все пак се допускат и редица изключения сред обществените поръчки, които предвиждат да не се използва централизираната електронна платформа. Такива са документите, съдържащи класифицирана информация, когато ще се прилага Законът за защита на класифицираната информация. Ако офертите имат много специализиран характер, процедурата също може да не бъде изцяло онлайн. Тогава може да се използват специфични инструменти или формати от файлове, поддържани от приложения, които не са общодостъпни. Допуска се министерства и държавни ведомства да използват и свои платформи, но те трябва да отговарят на точно определени изисквания за свързаност с националната платформа.

Капитал

Депутатите ще търсят варианти за облагане на ваканционните имоти. Парламентът ще търси варианти да се обложат апартаментите в курортите, отдавани под наем на туристи от техните собственици, но това няма да се случи по предложения от вицепремиера Валери Симеонов начин - чрез допълнителен имотен данък за жилище в курорт. Това стана ясно от изказване на председателя на парламентарната бюджетна комисия Менда Стоянова в четвъртък.

Ден по-рано комисията прие на първо четене предложенията за промени в Закона за местните данъци и такси, с които се въвежда новия данък, но със заявка за сериозни корекции между двете четения.

Нов данък за жилища в курорти

В края на май вицепремиерът Валери Симеонов лансира идея да се въведе нов данък за апартаменти и вили в туристически райони. Така за всеки имот в 140 национални и местни курорта, който не е основно жилище на притежателя му, ще се дължи между 0.2 и 0.7% от данъчната оценка като допълнително облагане. Според Симеонов голяма част от въпросните апартаменти се отдават под наем на туристи, но тези приходи не се декларират и това е механизъм за борба с този сив сектор.

Същевременно обаче в четвъртък председателят на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова съобщи, че одобрява идеята на Симеонов по принцип, но предложението ще бъде преработено. "От доста време се търси някакво решение за обхващане на сектора. Сегашното законодателство изисква да бъдат облагани с данък общ доход приходите от наем на апартаменти и къщи за гости, които не са регистрирани по закона за туризма", коментира тя, допълвайки обаче, че "там нещата се укриват и практически няма облагане".

Според Стоянова трябва да се търси някаква друга база на облагане. Причината е, че въвеждането на данък за имот в курорт би означавало двойно облагане за едно и също нещо, което противоречи на конституцията. Собствениците на ваканционни имоти плащат имотен данък както всички останали и те се определят от общинските съвети по места.

По време на заседанието на бюджетната комисия Йордан Цонев от ДПС поиска законопроектът да бъде оттеглен и преработен със същия аргумент. "Неплащането на един данък не може да бъде избегнато с въвеждането на нов данък. Така внесен, законопроектът не може да бъде коригиран между първо и второ четене", каза той. Според Георги Търновалийски от БСП големият проблем е, че не е ясно какъв е този данък. "Казахте, че ще замества курортната такса, но ако е такъв, мястото му не е в Закона за местните данъци и такси".

Съмнения и дали може да се определи кое е "второ" жилище

Друг текст от предложението в законопроекта също се оказа проблемен. Според проекта на "Обединените патриоти" новият данък ще се дължи само в случаите, когато въпросният имот не е основно жилище на притежателя му. Според депутати от бюджетната комисия обаче това на практика не може да се провери, тъй като базите данни на общините нямат връзка по между си.

"Във всички общини има база данни за жилищата там, но много хора имат имоти в други общини. Сега например, ако кметът на Чепеларе иска да провери дали дадено лице има друго жилище примерно в Несебър, не може да влезе в базата данни на Несебър", каза Дора Янкова от БСП.

Колегата й Румен Гечев предложи първо да се направят разчети за този данък, както и дали не може да се повиши ставката за второ и трето жилище в курортите като за тези, които се регистрират като наемодатели, се предвиди облекчение. Така според него хората ще имат стимул да декларират, че отдават жилището си под наем и да плащат данък общ доход върху прихода от тази дейност.

"БГ радио" и още шест радиостанции се продадоха за 5.4 млн. евро. През 2005-2007 г. българският радиопазар изживяваше своя минибум. Тогава, привлечени от прогнозите за рекламен растеж, в сектора влязоха чуждестранни инвеститори като скандинавската SBS Group, американската Emmis и ирландската Communicorp. И донесоха със себе си силна конкуренция и качествено програмно съдържание.

Към днешна дата тези инвестиции, както много други отпреди кризата, изглеждат като провал от нереализирани очаквания. Свитият рекламен пазар така и не се възстанови, като в електронните медии той е почти изцяло узурпиран от телевизиите. Затова идва и закономерната новина - един от последните двама големи международни играчи, който стоеше зад най-влиятелната българска радиогрупа, напуска пазара. Това е ирландската Communicorp Group, която допреди дни притежаваше радиостанциите "БГ радио", "Нова", Energy, "Радио 1", "Радио 1 Рок", "Вероника" и радио и телевизия City. Сега тя ги продава на видима загуба - за 5.4 млн. евро, на българските мениджъри, движили радиата от създаването на група. Така единствен международен собственик на радиобизнес в България към момента остава собственикът на bTV - американската Central European Media Enterprises (СМЕ). Тяхната bTV Radio включва пет станции - N-JOY, Z-Rock, Jazz FM, bTV Radio и Classic FM, но на пазара отдавна се коментира и желанието на CME да търси купувач за целия си български бизнес, което потенциално може да остави радиопазара без никакво чуждо участие. Основен конкурент на Communicorp на българския пазар и втори по дял от аудиторията е групата BSS Media, в която влизат радиостанциите "Веселина", "Витоша", Magic FM, радио и телевизия The Voice. За нея на пазара се смята, че е контролирана от депутата от ДПС Делян Пеевски

Нови, но познати собственици

Новият собственик на радиостанциите от групата на Communicorp е българският мениджмънт на групата. За целта на придобиването им през март на пазара е регистрирана нова компания - "Фреш медиа България" АД, която преди дни придоби 100% от дяловете в българските дружества на ирландската медийна компания. Макар това още да не е отразено в Търговския регистър, новите собственици потвърдиха сделката пред "Капитал". Досегашният управляващ директор на "Communicorp България" Николай Янчовичин вече е съсобственик в новорегистрираното дружество "Фреш медиа България", придобиващо българския бизнес на Communicorp. Той бе генерален мениджър за местния пазар на бившата ирландска, а вече главен изпълнителен директор на новата българска медийна група. Негови партньори в новоучередената компанията са Атанас Генов, досега управител на Communicorp за България (той също запазва позицията си - бел. ред.), и Христин Стрижлев. Третият съдружник е свързан с радиопазара в България от 1994 г. - бил е изпълнителен директор на радиостанциите "Фреш" и "Мила голд", член на УС на БНР. В момента Стрижлев преподава в УНСС и е член на борда на директорите на "Про нюз", компанията, издател на "24 часа", "168 часа" и други печатни медии.

Главният изпълнителен директор на Communicorp Media Адриан Серле коментира, че групата е удовлетворена да продаде бизнеса си в България именно на местния мениджърски екип, защото години наред те са поддържали и развивали лидерската позиция на медийната група. "Communicorp реши да продаде бизнеса си в България независимо от доброто му представяне през последните години, за да се съсредоточи върху основните радио- и цифрови възможности, които компанията има в Обединеното кралство и Ирландия", каза Серле.

Главният изпълнителен директор на "Фреш медиа България" Николай Янчовичин върна комплиментите, като благодари на Communicorp за инвестициите и подкрепата на радиобизнеса в България през последните 13 години. "Беше важен опит да се работи и да се учи от някои от най-добрите експерти в европейското радио", каза той. Янчовичин уточни, че през март ирландският им собственик ги е уведомил, че иска да продаде бизнеса си в България. Тогава той и съдружниците им поискали да им дадат два месеца, за да се опитат те да открият финансиране и да придобият радиостанциите. "Имаме емоционална връзка с радиостанциите, отговорност към екипите. От 1999 г. сме създали този бизнес и това ни мотивира да ги придобием и да продължим да ги развиваме", обясни Атанас Генов. Съдружниците обаче си дават сметка за рисковете предвид размера на инвестицията, обнадеждени са, че ще успеят да я покрият, защото си дават сметка, че през последните три години компанията има ръст на печалбата от 4%. "Вярваме, че и тази година ще имаме ръст", допълни Христин Стрижлев. По думите му цената на сделката е разумна предвид факта, че в нея освен радиостанциите влиза и сградата на ул. "Рикардо Вакарини" 6, в която те се помещават.

Сделката е класически leveraged buy-out. За целите на придобиването "Фреш медиа България" е водила разговори с няколко банки и като крайно е изтеглила кредит от Първа инвестиционна банка в размер на 5.4 млн. евро. Лихвеният процент е плаващ, като обаче е определен минимум от 6%, което означава, че само текущото обслужване на заема ще струва над 320 хил. евро годишно, а новата компания ще трябва да изплаща и главницата. Като обезпечение по кредита са заложени десетте дружества, в които са разпределени честотите на седемте радиостанции и телевизията в групата.

Възходът и оттеглянето на Communicorp

Ирландската Communicorp стъпи на българския пазар през 2004 г., като придоби радио бизнеса на Metromedia International Inc. (MII) в България срещу 14.25 млн. долара. В България MII бе едноличен собственик на "Метрорадио" ЕООД (фирмата - носител на лицензите за "БГ радио") и притежаваше 75% от капитала на "Радио ТНН" ООД. Чрез сложни комбинации през 2003 г. "Метрорадио" освен покупката на ТНН взе под наем и софийската честота на радио "Контакт" и започна да развива веригата "Радио 1", а в началото на 2004 г. стартира третият й проект - "Радио Нова". През 2006 г. ирландската компания управлява четири радиостанции в България - "БГ радио", "Радио 1", Energy, "Радио Нова". През същата година придоби радиостанциите "Ретро" и спортното "Гонг", така портфолиото и вече включваше 6 медии. През 2007 г. Communicorp придоби и музикалните телевизия и радио City. Това осигури лидерска позиция на пазара на ирландската радиогрупа, което тя поддържа и до днес.

От 2012 до 2016 г. постепенно ирландската радиогрупа се изтегля от пазара в Източна Европа. Тя притежаваше и станции в Унгария, Украйна, Чехия, Естония и Латвия. Българския си бизнес продава последен и се съсредоточава върху пазара в Ирландия и Обединеното кралство (там притежава 8 радиостанции и е на четвърто място като група - бел. ред.).

Рисковете на малкия пазар

Според последния доклад на Българската асоциация на комуникационните агенции (БАКА) радиото в България привлича 18.6 млн. лв. рекламни приходи през изминалата година, което е ръст от 1%, а покачването на цените се оценява на 2%. Сред най-големите рекламодатели тук са ритейл индустрията, фармацевтичните компании, продукти за обзавеждане и храни, а делът от медиа микса е 6%. В глобален план вложенията в радио през 2017 г. намаляват. Според медиа директорите на две компании, с които "Капитал" разговаря, оптимистичната прогноза за радиопазара в България като рекламни приходи на годишна база е между 10 и 12 млн. евро. Радиостанциите от групата на "Фреш медиа България" са водещи и като дял от аудиторията (виж графиката), и като дял от рекламния пазар. Според представители на рекламните агенции в групата могат да влизат между 4 и 5 млн. евро приход от реклама. През рекламния мониторинг е по-трудно да се преценят реалните рекламни инвестиции, защото в случая с "Фреш медиа България" (доскоро Communicorp) 40% от приходите идват от договори през медиа агенции и 60% от директни договаряния, които не се отчитат от мониторинга.

От години радиогрупите нямат решение на проблема с липсата на ефективен метод за измерване на аудиторията, което сериозно намалява шансовете им за привличане на рекламни инвестиции. Това е особено вярно на фона на кризата и на конкурентните цени и отстъпки, които телевизиите предлагат през последните години. Въпреки това като част от общото оживление тази година има тенденция цените да се повишават. Освен това също както и при телевизионния пазар и радиопазарът разчита на две метрики. Една част от сектора се измерва според мониторинговите доклади на ГАРБ, а друга част работи с Nielsen Admosphere. И по двете метрики "Фреш медиа България" имат лидерска позиция и собствениците са решени да не я изпускат.

Новият-стар мениджърски екип прави заявка да развива групата в дигитална среда и да създава ново програмно съдържание. Ако се следи тенденцията на развитите европейски медийни пазари, радиото като медиа се развива във възходяща посока и е сред предпочитаните от модерната младежка градска аудитория и от активните бизнесмени, които все по-често потребяват информация, докато са в движение. Предимството на радиото е, че може да се слуша фоново, без да пречи на основната дейност. От това дали и доколко тази тенденция ще се пренесе и тук ще зависи доколко новата българска радиогрупа ще успее монетизира лидерската си позиция и да изплати инвестицията.

Стандарт

НАП отчете 887 млн. лева повече за 2017-а. Националната агенция по приходите отчете ръст в събраните задължения през 2017 година, заяви директорът на НАП Розалия Димитрова.

Димитрова отчете, че годишният план е преизпълнен с 887 милиона лева. От агенцията обявиха, че за последните 3 години НАП отчита ръст на събраните вземания в размер на 5 милиарда лева. Общите събрани приходи през 2017 година са 19 млрд. лева или с 1,5 млрд. повече от 2018 година.

Като успешна практика директорът на НАП отчита въвеждането на т.нар. меки мерки към длъжниците - телефонни разговори, изпращане на електронни съобщения. Изпратени са съобщения през 2017 г. на над 410 000 лица, в резултат на което техният дълг е драстично намалял.

От НАП отчитат още, че са проверени 64 лица, които са търгували с трети страни. Направени са проверки на 400 лица за данъчни измами, посетени са 170 адреса. 882 големи дружества са проверени. Като предстоящи мерки НАП смята да започне електронни ревизии, да оптимизира фискалния контрол.

Fibank обяви активи за 8,9 млрд. лева. В "София Хотел Балкан" вчера се проведе редовно Общо събрание на акционерите на Fibank (Първа инвестиционна банка). На събранието присъстваха Неделчо Неделчев - Главен изпълнителен директор (CEO) на банката, Светозар Попов - Главен директор Риск (CRO), Севдалина Василева - Главен директор ритейл (CRBO), Чавдар Златев - Главен директор Корпоративно банкиране (CCBO) и Живко Тодоров - Главен финансов директор (CFO), съобщиха от банката.

Ръководството на Fibank представи пред присъстващите акционери доклад за дейността и финансовите резултати на банката за 2017 г. Общият размер на активите на Първа инвестиционна банка възлиза на 8,9 млрд. лв. Нетният доход от такси и комисиони нараства с 10,8% спрямо предходната година. За 2017 г. нетните приходи от търговски операции отчитат ръст от 10%.

ПИБ увеличава пазарните си позиции в банкирането на дребно и кредитирането на МСП, като се повишава и тежестта им в кредитния й портфейл. Балансовият собствен капитал на Първа инвестиционна банка също се увеличава с 10,6%. Базовият собствен капитал от първи ред (CET1) запазва темповете си на нарастване и достига 12,87%. Ръст се регистрира и по отношение на капитала от първи ред до 15,87% и общата капиталова база до 15.89%. Акционерите гласуваха реализираната нетна печалба от 92 млн. лв. за 2017 г. да бъде капитализирана, което допълнително ще увеличи капиталовата позиция на банката и ще осигури база за допълнителен растеж. С това решение капиталовите показатели се очаква да надминат 13,5% за базов собствен капитал от първи ред и 16,5% за обща капиталова база на консолидирана основа.

Общото събрание на акционерите на банката избра „БДО България" ООД и „МАЗАРС" ООД за одиторски дружества за 2018 г. Досегашният директор на „Вътрешен одит" - Ралица Богоева, вече заема позицията Главен директор Информационни технологии и операции. Позицията директор на дирекция „Вътрешен одит" ще бъде заета от Пламен Димитров, който притежава над 15 години професионален опит.

Монитор

Пробутват в кръчмите БГ цаца на гръцки цени. Порция пържена цаца по родното Черноморие още в началото на летния сезон подгони гръцките цени, показа проверка на „Монитор". В ресторантите по крайбрежната алея Дамбата в Балчик порция пържен сафрид се предлага за 10 лева, което е с 2 лева по-скъпо от миналото лято по това време.

Пържената цаца вече скочила с 1.50 лв. и сега се продава за 6.50 лв. В съседна Гърция в обикновено заведение пържена порция дребна риба може да се намери и за 3-4 евро, твърдят запознати. По- хубавите риби там са по 15 евро за килограм. В кръчмите по родното море порция пържен калкан върви почти за същите пари - 28 лв.

В по-елитните ресторанти във Варна и на Златни пясъци дребната трицона пък изобщо отсъства от менюто, както е било и в други години. Порция калкан обаче може да се поръча по 26 -30 лева, колкото е килограм от деликатесната риба на борсата. Чернокопът е 10-12 лева, но в повече от случаите липсва в менюто. Капанчетата предлагат рибена чорба за 2,50 до 4,50 лв., а порция сафрид е на миналогодишните цени от 8-10 лв. Кръчмарите обаче се оплакват, че клиентите рядко го поръчват, защото е турски или гръцки. Сега пък от новия улов цената му трябва да скочи двойно, което също е притеснително.

Газ от Турция тръгва през България до дни. ледващата седмица изгражданият интерконектор за пренос на газ от Турция през България ще бъде открит. За газовата връзка с Гърция се провеждат в момента търговете за тръбите и се очаква инфраструктурното съоръжение да заработи до края на тази година. Това съобщи при откриването на първия Икономически форум в Пловдив министър - председателят Бойко Борисов. Той уточни, че газ от Азербайджан за България е договорен при срещата му с президента Илхан Алиев.

„Президентът Алиев каза: „Колкото искаш, толкова". Вече имаме магистрала да докараме азерски газ до Пловдив. Ще имаме газ от Гърция, Турция, от Азербейджан. С румънската връзка работим. И ако може с ЕК да намерим вариант как да работи газовият хъб „Балкан", за да може да пуснем транзитно газ и част от него да се търгува, ще е добре. Президентът Путин каза - разбери се с тях", обясни на аудиторията при откриването премиерът.

Борисов се възмути и от искания от БСП вот на недоверие към правителството му. По думите му износът на страната ни с иновативни технологии и машиностроене е над 5,7%. Завод след завод никнат в страната. „Като карате по Цариградско шосе от София и влизате в Пловдив, все едно трафикът е един и същ. Тракия отесня. Това се дължи на хилядите нови работни места, за които не ни стигат работници и за стабилния от няколко години 3,9-4% брутен вътрешен продукт. Неслучайно всички кредитни агенции дават изключително добра перспектива в своите доклади. Само преди няколко седмици излязоха новите проучвания, в които се казва, че за България е със стабилна икономическа перспектива. 10% плосък данък, 20% ДДС - идеално за инвеститорите. И това ще продължи, докато ние управляваме", каза той. По думите му безработицата е 6%, а в големите градове, като София и Пловдив е буквално нулева. Не работят само тези, които не искат. Външният ни дълг в момента е 25%, като до края на годината ще го смъкнат с 1%. От София може бързо и лесно да се стигне по магистрали и европейски коридори до балканските и европейски столици и големи градове.

„Което дава по-големи перспективи за влизане в чакалнята на еврозоната. Не се управлява лесно при този див популизъм и в света, а и в България. Какво бизнесът повече би желал? Аз не си представям", заяви Бойко Борисов. Според него правителството влага много усилия и за добросъседските отношения между балканските държави. Той похвали Гърция и Македония за проявената воля. На 4 юли в Солун ще е срещата на балканските премиери на Румъния, Сърбия, Гърция и България, а на следващия ден започва форматът 16 плюс 1 с китайския премиер в София. На срещите ще бъдат обсъдени проектите за свързаността на балканските пристанища с ж.п. линиите, чрез Дунавската стратегия.

Притокът на икономически мигранти към Европа трябва да бъде спрян на 100%, повтори тезата си и в Пловдив Борисов. Тези хора, които бягат от войната, трябва да бъдат настанявани в центрове и впоследствие да бъдат връщани в държавите си. За да бъдат подкрепени България, Гърция, Италия и Испания, от ЕС може да купят още кораби, да назначат още граничари и митничари, за да бъде спрян притокът на мигранти. Споразумението с Турция трябва да важи, бе категоричен премиерът. „Само преди година и половина - две България беше под страхотен натиск от мигранти. С президента Ердоган се разбрахме и от година и половина - две ние имаме нулев миграционен натиск. Струваше ми много усилия. Личен гарант съм за това с президента Ердоган. С вродената ми скромност, мога да кажа, че това се дължи на мен", каза Борисов, като припомни бунтовете на бежанците в лагерите в София и Харманли.

„Излизат и казват - това правителство е вредно за България. Чакайте, не ви ли е странно, че дойде ли БСП на власт, всички фондове спират. Те разбира се казват, че това е заради работата на ГЕРБ, но като дойде ГЕРБ на власт, фондовете тръгват. Но България и Гърция имат повече пари от предишния програмен период. Кажете едно благодаря. С кое сме вредни? Че сме докарали повече пари? Че сме отсекли мигрантската вълна единствени в Европа? Единствени!", се ядоса премиерът на искания вот на недоверие от страна на БСП.

На форума присъстваха: министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС г-жа Лиляна Павлова, министърът на енергетиката г-жа Теменужка Петкова, г-н Иван Кръстев, председател на Центъра за либерални стратегии, г-жа Лариса Манастирли, директор за България на Европейската банка за възстановяване и развитие.

Някои от международни лектори, потвърдили участие, са: г-н Аруп Банерджи, регионален директор на Световната банка за страните от ЕС, лорд Франсис Мод, бивш министър на търговията и инвестициите и член на Камарата на лордоветена Великобритания, г-жа Софи Маклафлин, представител на екипа на френския президент Макрон, г-н Джордж Провопулос, председател на Юробанк България, г-жа Анна Дамаску, председател на Борда на „Прозрачност без граници", г-жа Ана Диамантопулу, председател на DIKTIO - „Мрежа за реформа в Гърция и Европа" и бивш еврокомисар на Гърция.

Контрабандата на цигари намаляла в пъти

Контрабандата на цигари без бандерол е намаляла в пъти, откакто ГЕРБ е на власт и е вече под 6% за последното тримесечие. Когато Борисов 3 идва на власт, контрабандата на цигари е била 34%, а приходите в бюджета са били намалели със 120 милиона лева. Влизането на новите технологии в КАТ и Митниците пък са довели до отлив на служители. „И губим кандидати за работа. 30% са вакантните места в КАТ, откакто въведохме камерите и таблетите, няма желаещи за катаджии. 20% митничари е недокомплектът, 30% за военослужещи", обясни министър- председателят. Именно заради няколкото милиарда лева повече събрани в бюджета са дадени повече пари на БАН, на пенсионерите, учителите и тъмничарите, както се изрази премиерът, за служителите на Съдебната охрана.