От ляво надясно: Васил Велев – председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Кирил Домусчиев – председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) и Божидар Данев – председател на Българската стопанска камара (БСК)

Като че ли вече има условия за един тласък на капиталовия пазар. Това обяви в началото на пресконференцията на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) Васил Велев, който е председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).

На срещата с журналистите участваха и председателите на другите три национално представителни работодателски организации, които члеунват в АОБР: Кирил Домусчиев - на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), Божидар Данев - на Българсата стопанска камара (БСК) и Симеон Симеонов - на Българската търговско промишелно палата (БТПП).

Велев подчерта, че има нужда от дълбока реформа на висшето, както и на професионалното образование. Според него, парите на данъкоплатците за образование не се връщат в икономиката. По думите на Велев, професионалното образование се е превърнало в езикови гимназии, а трябва да заеме отново основна роля в подготовката на кадри. Държавни стипендии за определени специалности във висшите училища срещу задължение за професионално развитие в страната, иска още бизнесът. Роботодателите настояват принципът "парите следват ученика" да бъде преразгледан и професионалното образование да получи отново право на живот.

По думите на Велев, е нужна е промяна в политиката на трудовата емиграция и облекчаване на внос на работна ръка - най-вече технически кадри. Трябва да се върви към споразумение с трети страни за внос на работници. Велев даде пример с държави от ЕС, които имат подобни споразумения със страни като Украйна, Молдова и Армения.

„Трябва да е ясно при такъв ръст на БВП, при такава производителност на труда, каква да е минималната работна заплата, а не с мокър пръст да гледаме накъде духа вятърът", заяви Божидар Данев. Той смята за много остарял Кодекса на труда, който е от от 1985 г. и е „брадясало остарял". „Ако искаме да сме в крак с цифровото общество, трябва да направим генерални промени в трудовото законодателство", смята Данев.

Той допълни, че откакто работодателите плащат първите три дни от болничните листове те са нараснали от 7 милиона на 13,5 милиона годишно. По думите на Божидар Данев, класовете за трудов стаж пречат на бизнеса и могат да бъдат служебния кабинет.

„Хубаво е, че в програмите на повечето политически сили не се говори за вдигане на данъчната тежест. Единствено при социалистите се говори за увеличение на 20% на облагането върху доходи над 10 хил. лв., каза председателят на КРИБ Кирил Домусчиев. Според него, работодателите трябва решително да се противопоставят, защото това е така наречената средна класа. Домусчиев нарече идеята популистка в стил „дайте да ударим богатите" и посочи, че истински богатите ще намерят начин през офшорки или по друг път да избегнат такова облагане.

„Една от важните задачи съвместно с новия парламент и ново правителство, каквото и да то, е да изготвим една стратегия за българската енергетика", предложи Домусчиев. За бизнеса е важно да няма пак мегапроекти и големи шлемове, които в крайна сметка трябва ние да платим. „Не ни трябват нови ТЕЦ-ове в „Мариците", не ни трябват нови милиарди, налети в ядрената енергетика", посочи Домусчиев, отново визирайки предизборни обещания на левицата.

„Електронното управление е приоритет, на който бизнесът държи. То трябва да обхваща всички публични дейности, включително здравеопазването и правосъдна система", посочи Цветан Симеонов, председател на БТПП. Според него, колкото и малко да се увеличат данъците, това веднага се отразява на международните класации за икономика.

„Навсякъде в администрацията трябва на мястото на мълчаливия отказ да се въведе принципът на мълчаливото съгласие", призова в заключение Васил Велев.

Ето и приоритетитие на работодателите за 2017 година:

I. Осигуряване на човешки ресурси за икономиката:

1. Образование - бърза и дълбока реформа на професионалното и на висшето образование, вкл. държавни стипендии с ангажимент за последваща реализация и „трансферни права";

2. Трудова миграция - прекратяване на подпомагания от държавата износ на човешки ресурси и облекчаване на вноса, вкл. чрез двустранни правителствени споразумения с трети страни;

3. Ограничаване на административната намеса на пазара на труда и подобряване на трудово-осигурителното законодателство:

Ратифициране на Конвенция 131 на МОТ и приемане на механизъм за определяне на МРЗ;

Законодателни промени за премахването на МОД и „класовете";

Отмяна на временно въведената мярка работодателят да плаща за първите 3 дни болнични;

Реформа в медицинската и трудовата експертиза и прекратяване на злоупотребите с пенсии за инвалидност;

Преглед на режима за извънреден труд, с оглед допускане на по-голяма гъвкавост при полагането му и по-голям брой работни часове в рамките на една година.

II. Подобряване на бизнес средата в България за повишаване на конкурентоспособността на българските производители:

1. Запазване на съществуващия данъчен модел;

2. Предприемане на всички необходими мерки за присъединяване на Република България към валутно - обменния механизъм ERM II едновременно с поемането на ротационното председателство на ЕС през 2018 г.;

3. Приемане на нова енергийна стратегия, ограничаване и ликвидиране на практиките на дотиране и кръстосано субсидиране в енергетиката; ограничаване на злоупотребите и разхищенията, на непазарното изземване на доход чрез такса „задължения към обществото"; либерализация на пазара;

4. Ускоряване въвеждането на електронно управление;

5. Регламентиране на законов механизъм за прилагане на разходо-покривния принцип при определяне на всички държавни такси, прилагане на практика на принципа „замърсителят плаща" (съгласно Директива 2008/98/ЕО);

6. Утвърждаване и прилагане на практика на оценка на въздействие и публично консултиране на проектите на нормативните актове;

7. Въвеждане и спазване на принципа на „мълчаливо съгласие" във всички нормативни актове;

8. Свеждане на регулаторните режими до минимално изискуемите от европейското законодателство;

9. Законодателна инициатива за изменение на ЗУТ с цел облекчаване на строително-инвестиционния процес, особено за по-малките обекти;

10. Ограничаване на т.нар. екологичен рекет срещу бизнеса от страна на псевдо-природозащитни организации, препятстващи инвестиционния процес и растежа в областта на добивната, преработвателната, строителната и туристическата индустрии.

III. Подготовка на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз:

1. Партньорство и прозрачност в подготовката на Българското председателство на Съвета на ЕС - участието на бизнеса в изготвянето на приоритети и програма на Председателството, участие в дейностите съгласно чл. 13, ал. 2, т. 16 на ПМС №114/10.05.2016 г.;

2. Подготовка на международни форуми на работодателите в рамките на Председателството.

IV. Развитие на капиталовия пазар:

1. Усъвършенстване на нормативната уредба ограничаване на свръхрегулациите, опростяване, улесняване и автоматизиране на процедурите;

2. Създаване на условия за финансиране на малкия и средния бизнес чрез капиталовия пазар;

3. Оценка на потенциала и допускане до търговия на регулиран пазар на миноритарни дялове от държавни дружества и набиране на финансов ресурс за реализиране на големи/инфраструктурни проекти чрез капиталовия пазар.