Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) готви предложения за промени в Закона за държавната собственост, с които да се ограничи правото на областните управители еднолично да се разпореждат сами с имоти държавна собственост на стойност над 10 000 лв. Законопроектът с предлаганите изменения бе представен от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова по време на заседание на Консултативния съвет в областта на проектирането, строителството и инвестиционния процес, който проведе редовно заседание в МРРБ.

Министър Павлова подчерта, че целта на предложението е областните управители да могат да сключват сделки с държавни имоти над визираната стойност само след консултация с Агенцията за приватизационен и следприватизационен контрол, както е за всички видове държавна собственост. „По този начин в бъдеще ще се предотвратят сделките по чл. 45 А, както стана със земята под „царските конюшни", отбеляза Павлова. Допълнителните изменения целят да гарантират държавната собственост, а основанията за промяна са както непопулярните разпоредителни действия с държавни имоти, така и нуждата от синхронизацията на Закона за държавните помощи със Закона за държавната собственост. Досега областните управители имаха възможността да продават без търг и контрол държавния дял на имоти в съсобственост, както и при „царските конюшни". Това вече няма да може да е безконтролно. Базовата цена от 10 000 лв. по данъчната оценка на имотите е основна за Агенцията по приватизация, като специализирано звено, което се занимава с разпореждане с държавни имоти и има необходимия капацитет. Това ще е от полза за областните управители, за да не допускат грешки при осъществяването на сделки. Промените предвиждат и премахване на възможността собственика на земята да изкупи без търг сградите, когато са в режим на съсобственост.

Консултативния съвет в областта на проектирането, строителството и инвестиционния процес към министъра на регионалното развитие и благоустройството разгледа предложения за промени в Закона за устройството на територията, Закона за устройството и застрояването на Столична община, Закона за регионалното развитие и Наредбата за условията, реда и сроковете за изготвяне, съгласуване, приемане, актуализиране и изпълнение на концепцията и схемите за пространствено развитие.

Промените в Закона за устройството на територията предвиждат облекчаване на срокове, отпадане на процедури и разписване на по-ясни правила, съгласно плана за действие на Министерския съвет по привеждане на законите в съответствие с изискванията за облекчаване на гражданите и бизнеса. С предложенията се цели въвеждането на срокове за изпълнение на някои процедури, където са липсвали, като например срок за съобщаване на изготвени подробни устройствени планове. На много места има случаи на забавяния на обявяванията без мотиви и аргументи, затова се цели ускоряване на процеса. Въвежда се и срок на действие на издадените разрешения за Общи устройствени планове и техни изменения, защото в много случаи има злоупотреби с прекомерно забавяне до окончателното им приемане. Другият пакет мерки цели облекчаване на изискванията за ОВОС, както и премахване на изискването на процедури за смяна на предназначението за някои видове имоти от 4 и 5 категория, което в момента е пречка за гражданите. Намаляват се и сроковете за издаване на разрешение на строеж за по-ниска категория строежи, които се издават от кметовете. Категориите също се променят, като се предлага тези от 1 до 3 да се обединят и др.

Предлаганите промени в Закона за устройството и застрояването на Столична община бяха представени от Главния архитект на София арх. Здравко Здравков, който обобщи, че промените целят да осъвременят закона, който е приет преди 10 години в условията на „бум" в строителството, последван от финансова криза. „Всичко това доведе до проблеми, с които не се бяхме сблъсквали до момента, като например сградите, които генерират сериозен поток от автомобили и хора, които водят до проблеми за цялата градска среда", заяви арх. Здравков. Сред предложенията са въвеждането на нови инструменти като Наредба за градска среда, която създава механизми за визията на градската среда, като изгледа на фасадата на сградите, архитектурния ансамбъл и градския дизайн. Със Закона се създават и подзаконови нормативни актове за изисквания за отстоянията между сградите в жилищните комплекси, тъй като сега има условия за много близко застрояване, което поражда конфликти. Внася се и цял пакет за озеленяването на столицата и терените за озеленяване в жилищните комплекси, въвеждане на облекчен режим за строителство на спортни площадки за лица под 12 г. и др.

Останалите два законопроекта, най-общо целят Националният център за териториално развитие към МРРБ да участва по-активно с капацитета си при пространственото развитие, стратегическо планиране на национално и регионално ниво. Подобна практика има в редица европейски държави, а у нас този потенциал не се използва. Целта е с промени в закона Центърът да изработва националната концепция за пространствени развитие, регионалните схеми за районите от ниво 2, както и националната стратегия за регионално развитие. В момента тази възможност бе предоставена да се възлага чрез Закона за обществените поръчки на частни компании.