Труд

Милион искат България за родина. Над 1 млн. българи, останали по исторически причини извън границите на родината, искат да вземат българско гражданство. Напливът от Сърбия, Македония, Украйна, Албания е огромен, но малка част успяват да се сдобият с мечтания документ заради лоша координация в работата между отделни комисии, Министерството на правосъдието и Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ). Това разказаха пред "Труд" от ДАБЧ и представители на българските диаспори зад граница.

В Украйна се намира едно от най-големите български малцинства в света, заяви пред вестника Олга Грозева, която произхожда от диаспората ни там. По думите й съгражданите ни в Украйна, ако се броят и тези от смесени бракове, надхвърлят 1 млн. души. От тях между 250 000 и 300 000 са с изцяло български произход. За тях вземането на българско гражданство е свързано с много разходи и пътуване до България, което е проблем. Бившата съветска република не позволява дойно гражданство, затова тези, които го получат, са принудени да го крият, обясни Грозева. Образователната система в България позволява сънародниците ни зад граница да пристигнат и да получат безплатно висше. За тях има определени квоти. За бесарабските българи това е шанс да се устроят тук и да останат, допълни Грозева. По думите й за българите в Украйна България е дестинация номер едно като държава, в която биха се заселили.

Все повече българи и от Западните покрайнини в Сърбия искат да вземат българско гражданство, посочи Иван Николов от КИЦ Босилеград. Той допълни обаче, че процедурата е убийствена, а някои чакат от 2012 г. Отделно от това се иска доказване на български произход, въпреки че в акта за раждане пише, че родителите са българи. "Какво да правят българите в Македония тогава, където е имало гонения и заличаване на всякакви документи и проява на българско самосъзнание?", попита риторично той.

Срещу сънародниците ни се оказва натиск от страна на държавата, в която се намират, на места има и гонения срещу българското им самосъзнание, заяви пред "Труд" проф. Божидар Димитров, директор на НИМ. Много са желаещите за гражданство, но се чака дълго, обясни шефът на ДАБЧ Борис Вангелов. Една от причините е липсата на доказателства за българския произход на кандидатите от страна на Съвета по гражданство при дирекция "Българско гражданство". Случва се да не признават дори наши преписки, които са индивидуални административни актове, коментира Вангелов.

Въпреки административните трудности от процедурна гледна точка нещата се изглаждат постепенно и вече се наблюдава по-добра работа и синхронизиране на комисиите от правосъдното министерство и ДАБЧ, коментира Едлира Пируши, българка от Албания с наше гражданство.

Строим църкви и училища в чужбина

Работата по признаване на български произход и по предоставяне на гражданство потръгна, не мисля, че има от какво да се оплачем, заяви Едлира Пируши. Като пример тя посочи политиката на държавата в интерес на малцинството ни в Албания. Осигурени са средства за изграждането на църква за сънародниците ни там, както и за построяване на неделно българско училище, разказа тя.

Отделно от това досега 450 места в българските университети бяха гарантирани от МОН за наши сънародници зад граница. Малцинствата ни са освободени и от всякакви такси и плащания. От 2016 г. бройката е увеличена на 1000 места, разказа Олга Грозева, българка, получила, гражданство, която произхожда от диаспората ни в Украйна. Тя похвали работата на държавата от гледна точна на образователната политика в чужбина.

По думите на Пируши различията в работата на отделните комисии у нас, които работят с малцинства, останали извън пределите на България, започват да се изглаждат и това дава добри резултати.

БАН: Хлябът е от замразени заготовки. Българите консумират хляб от замразени заготовки, въпреки че зърнопроизводството е водещият отрасъл в земеделието, информират учени от Института за икономически изследвания към БАН в свой анализ.

"Най-скандалното е зърното, което ние произвеждаме в излишък и изнасяме, но нашият хляб се прави основно от хлебопекарни смеси и замразени заготовки. Тази информация няма как да я видите в статистиката. За целта трябва да разполагате с оперативната информация на митниците", каза пред БНР доц. Огнян Боюклиев.

След 20 години реформи в селското стопанство, то все още е неефективен сектор. Цената на аграрната реформа у нас, пресметната от икономистите, е 8 млрд. долара от бюджетния сектор и 6 млрд. евро от общата селскостопанска политика на ЕС. Дори с тази цена и след 20 години секторът е неефективен, коментира още доц. Боюклиев.

Той съобщи още, че има спад в производството на традиционни български продукти. За миналата година едва 7% от ябълките по българските магазини са български. За доматите процентите са 22. По родните магазини родни са само 33% от месото и 44% от млякото, което Боюклиев определя като скандално. "Срещу това стои щат от 17 хиляди чиновници в сектора", посочи той.

Капитал Daily

Венелина Гочева продаде "Печатница София" на Пеевски. Фирма, свързана с "напусналия" страната (според премиера Бойко Борисов) депутат от ДПС Делян Пеевски, купува най-голямата печатница за вестници в България.

В събота във вестник "24 часа" беше публикувано кратко съобщение, че издателят му - контролираното от Венелина Гочева "Медийна група България холдинг", финализира сделката по продажба на "Печатница София", а промяната беше представена като "част от плана за преструктуриране на бизнеса и погасяване на данъчни задължения към държавата чрез продажба на активи".

На 1 юни в партидата на фирмата "Печатница София" ЕАД в търговския регистър е внесено заявление с договор от 20 май, където се вижда купувачът - фирмата "А. Е. Бест съксес сървисис България" ЕООД, собственост на едноименна кипърска офшорка. За управител е назначен 63-годишният машинен инженер Владимир Георгиев. Той е председател на борда на директорите на дружеството "Принт трейдинг" - собственик на печатницата "ИПК Родина 1" до летище София, която Ирена Кръстева и Делян Пеевски построиха с над 80 млн. лв. кредити от КТБ.

Каква е цената на сделката не става ясно от представения пред Търговския регистър договор за прехвърляне на дяловете.

От имотния регистър се вижда, че на 19 май дружеството "А. Е. Бест съксес сървисис България" е купило от фирмата "168 часа" ЕООД (дъщерна на "Медийна група България холдинг") крилото на полиграфическия комбинат на бул. "Цариградско шосе" в София, в което е разположена печатницата. В регистъра е записано, че материалният интерес на сделката е 2.5 млн. лв.

През октомври 2014 г. фирмата "Карано пропъртис", собственост на лихтенщайнско дружество (зад което се предполага, че стои Делян Пеевски), придоби полиграфическия комбинат отново от фирма на Венелина Гочева, след това го отдаде под наем на "Благоевград БТ", като накрая цигареното дружество го купи.

КОЙ е купувачът

"А. Е. Бест съксес сървисис България" е собственост на регистрираната в Лимасол, Кипър, A.E. Best Success Services, което е собственост на друго кипърско дружество - CHM Trustee Services, чиито собственици с по 50% са кипърските адвокати Антонис Михалидис и Кристиа Михалиду.

Управител на дружеството е Гергана Данова, която до редакционното приключване на "Капитал Daily" не отговори на мобилния си телефон. От 2011 г. тя е и изпълнителен директор на "Интерактив медиа сървисиз" (IMS) и "Бест съксес сървисис" (BSS Media Group) - в тези фирми са радио и телевизия The Voice и Magic, радиостанциите "Витоша" и "Веселина", както и вестник "Новинар". IMS разработва формати като телевизионна лотария, Call TV продукции и др. Развива дейността си на територията на България, Сърбия, Македония и Латвия. През 2009 г. участва в конкурса, обявен от Комисията за регулиране на съобщенията за цифрови мрежи - мултиплекси. През годините IMS е имало предавания за БНТ, bTV, "Нова тв", "Планета", BBT (сега News7), Fox Life и ТВ2 (канал, създаден от Красимир Гергов като четвърта частна национална телевизия, после преименуван на Pro BG и впоследствие закрит). IMS участва в проекта за изграждането на четвъртата национална ефирна телевизия в ТВ2 през 2009 г. Въпреки че липсваха преки доказателства, тогава IMS бе считана за близка до Красимир Гергов.

Днес компанията IMS, управлявана от Гергана Данова, е смятана за близка до депутата от ДПС Делян Пеевски, за когото се счита, че контролира радиобизнеса на BSS и вестник "Новинар". Преки доказателства за това няма. Дружество е длъжник на КТБ, като към края на 2013 г. кредитът е бил 2.7 млн. лв.

През юли 2014 "Интерактив медиа сървисиз" поиска несъстоятелност на News 7. От молбата за несъстоятелност на News 7 така и не стана ясно какви са мотивите, но най-вероятно става въпрос за участие на компанията в оборудването на студиата на телевизията, за което не е платено.

Печатен контрол

В София има три печатници, в които се печатат почти всички централни всекидневни и седмични издания. Това са обектът на сегашната сделка "София" (бул. "Цариградско шосе"), "Алианс принт" на "Алианс инвест холдинг" (кв. "Дружба") и "Принт трейдинг" в кв. "Христо Ботев", до летището, на "Дореко комерс", свързвано с Пеевски. Последната към момента не работи, а машините са във владение на "Партнер лизинг", през което е осъществено финансирането от КТБ.

Така "Печатница София" реално е пазарен лидер, където се отпечатват не само вестниците "Труд" и "24 часа" и останалите издания в портфолиото на "Медийна група България". След спирането на ИПК "Родина", а впоследствие и на ИПК "Родина 1" ("Принт трейдинг"), голяма част от изданията, които влязоха в Българския медиен съюз, и тези пряко или косвено контролирани от Делян Пеевски, също мигрираха в "София". Става дума за "Монитор", "Телеграф, "Новинар", "Всеки ден" и "Политика", там са и "Стандарт" и "Дума", а до миналата година беше и "Преса" (вестникът на Тошо Тошев, който лятото на миналата година спря да излиза).

В "Алианс принт" са "Капитал", "Капитал Daily", "Сега" и др.

Това реално означава, че дружеството, което се продава, има ключово значение за пазара на вестникарски печат. Затова и буди недоумение защо за сделката не е поискано разрешение от Комисията за защита на конкуренцията. Купувачът "А. Е. Бест съксес сървисис България" е дружество, в чийто портфейл има и вестник ("Новинар"). Освен това близостта с другата голяма, макар и нефункционираща печатница става очевидна, след като мениджмънтът ще бъде поет от един и същ човек. Оборотите на купувача (10 млн. лв. консолидирани приходи за 2014 г.) и на продаваното дружество (17 млн. лв.) също надвишават минимума по закон - 25 млн. лв. След като не е поискано разрешение, КЗК има право да се самосезира, да наложи глоба до 10% от оборота и дори да разпореди разваляне на сделката. Нещо, което регулаторът досега не е правил.

Извън допълнителния контрол над медийния пазар, който сделката дава на Пеевски, друга бизнес логика в серийните му инвестиции в печатници трудно може да се открие. Според данни на "Капитал" приходите на "Печатница София" се свиват от 36.4 млн. лв. през 2013 г. на 21.4 млн. лв. за 2014 г. до 17.4 млн. лв. за миналата година. Последните две години компанията е и на загуба от съответно 710 хил. и 820 хил. лв.

Парите от КТБ

Друг любопитен акцент е, че от всички страни на сделката прозират някогашни взаимоотношения с КТБ. Освен "Принт трейдинг" и фирми от структурата на "А. Е. Бест съксес сървисис България" това важи и за компаниите на Венелина Гочева.

През август 2014 г., два месеца след поставянето на КТБ под особен надзор, един от големите кредитополучатели на банката - свързаното с Цветан Василев дружество "Сайга консулт", подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност срещу фирмата на Гочева "Про нюз България", чрез която тя придоби медийния холдинг, включително и "Печатница София". Самата сделка беше финансирана от Инвестбанк, като все още търговското предприятие на печатницата е заложено пред банката.

Дружеството "Сайга консулт" твърдеше, че е дало на фирмата на издателката заем 6.5 млн. евро, който не е погасен. Венелина Гочева от своя страна заяви, че парите са били предплата, тъй като "Сайга консулт" е искала да купи "Печатница Варна" (собственост на "Печатница София").

Процесът в Софийския градски съд по искане несъстоятелността на "Про нюз България" продължава.

Печалбата на "Сирма груп холдинг" се е повишила със 17%. "Сирма груп холдинг" завършва първото тримесечие с 17% по-висока печалба на годишна база. Технологичната компания е генериралa 451 хил. лв. за периода, след като дейността й продължава да се разширява, привлечени са и нови клиенти, става ясно от консолидирания отчет. Закономерно са нараснали и разходите на групата за разработването на нови продукти, като за формирането на печалба допринасят 275 хил. лв. от валутнокурсови разлики.

Повече бизнес

Изпълнителният директор "Сирма груп холдинг" Цветан Алексиев определи пред "Капитал" резултатите от първото тримесечие като успешни и планирани. Основен успех е ръстът на приходите 20%, като близо половината идват от дейност зад граница, а 25% са реализирани на американския пазар.

Постъпленията на холдинга достигат 8.54 млн. лв. за първите три месеца от началото на годината. Основно перо се явяват приходите от продажбата на услуги, които носят 5.16 млн. лв. На фона на общия ръст впечатление прави забавянето в основната дейност. Услугите са генерирали 3.55% по-малко приходи спрямо 2015 г., като софтуерните услуги носят 2.96 млн. лв., близо 17% по-малко спрямо миналата година. Сред другите сегменти обаче нарастват постъпленията от облачни, консултантски и технически услуги, както и от лицензии.

Причина за по-малкото постъпления от основния бизнес е пренасочване на усилията. През първото тримесечие служителите на компанията са работили повече върху разработването на нови продукти и по-малко върху текущи проекти, което Алексиев очаква да донесе успех на "Сирма" до края на годината.

Компенсиращ ефект оказват продажбите на стоки. Софтуерната компания е генерирала 3.05 млн. лв. в това перо на отчета, което е с 85% повече спрямо същия период на 2015 г. Ръстът идва от успешни проекти в сферата на системната интеграция на дъщерната "Сирма солюшънс", пояснява Алексиев. Последната е и най-голямото дружество в групата, както и водещ участник на пазара у нас.

Разходната част на отчета също нараства в отговор на разширяването на бизнеса на компанията. Разноските на холдинга са се увеличили с близо 21% на годишна база до 8.09 млн. лв. Заплатите на служителите остават основна част от плащанията, като достигат 3.9 млн. лв. при ръст от близо 10%.

Акцент на инвестициите

Най-силно са се повишили разходите за амортизации, които нарастват със 78.4% до 1.99 млн. лв. Това е типично за счетоводството на компаниите в IT бранша. Амортизирането на оборудването в сектора предвижда по-малки срокове и по-големи начални разходи.

Компанията засилва инвестициите в капиталови активи, като в края на март обяви, че ще инвестира 2 млн. долара в нов офис в САЩ. Представителството зад океана е в основата на дългосрочната стратегия на холдинга, като ще стимулира печалбите там. В допълнение към това се разширява и капацитетът на съществуващите дружества, сред които "Сирма солюшънс" и "Лоякс". От групата очакват това да им донесе повече приходи, което ще оправдае амортизационните разходи.

Освен навлизането на чужди пазари компанията полага усилия да диверсифицира приходите си. Най-новият член на холдинга е "Сирма медикъл системс", чиято основна дейност е разработването на софтуер за улесняване на достъпа до съвременни медицински услуги. От 11.4 млн. лв., които групата набра при излизането си на борсата миналата година, в новото дружество са били вложени около 350 хил. лв. дотук.

Основен проект на компанията се явява приложение в помощ на страдащите от диабет, което им помага да контролират състоянието си. Технологичното решение вече се ползва от 40 хил. потребители, главно в САЩ, Германия и Бразилия, като се очаква до края на тази година проектът да бъде финализиран.

На борсата

Реакцията на инвеститорите към резултатите на холдинга не беше особено положителна. Отчетът беше публикуван след края на сесията в петък.

През борсата в понеделник преминаха символичен обем акции. Компанията е единствената на борсата, която използва инвестиционен посредник като маркетмейкър. Неговата задача е да поддържа отворени оферти "купува" и "продава" по време на сесията, с което да се гарантира ликвидност по позицията.

Допълнителен стимул е и програмата за изкупуване на акции, която акционерите ще гласуват на общото си събрание. Предложението е 300 хил. от книжата на компанията да бъдат изкупени на цени в интервала 0.50 - 1.50 лв. при пазарна цена в момента около 1.20. От началото на годината емисията на "Сирма груп холдинг" е изгубила 6.67% от стойността си, след като в началото на май акциите възстановиха част от стойността си. Холдингът все още не е раздавал дивидент на акционерите си, като собствениците ще гласуват дали да реинвестират 90% от печалбата за миналата година.

Резултати до края на годината

Прогнозата на Цветан Алексиев е за по-слабо второ тримесечие, като основен фактор е липсата на държавни поръчки през първата половина на годината и проблеми с европейското финансиране. Очаква се обрат през третото тримесечие, когато новите продукти на компанията ще излязат на пазара.

По същото време от групата очакват да стартират публични проекти с нейно участие. Целта е до края на годината консолидираните приходи да достигнат 41 млн. лв., нараствайки с 20% спрямо 2015 г. В основата ще е дейността на американския пазар, където са съсредоточени усилията на холдинга.

Сега

През 2030 г. заплатите в България ще стигнат 50% от средните в ЕС. През 2001 г. доходите от заплати на обикновено българско семейство с две деца са били 19 пъти по-ниски от средното европейско равнище. През 2014 г. заплатите на същото обикновено семейство са "само" 6.2 пъти под средните за ЕС. Очевидно за 15 години има значително скъсяване на дистанцията, но въпреки това равнището на заплащане у нас остава под една пета от това в ЕС. Ако "наваксването" продължи със същата скорост, през 2030 г. България ще стигне 50% от средното за Евросъюза заплащане. Тази нерадостна картина нарисуваха вчера икономистите от БАН.

По-ниските доходи са основна причина за изтичането на мозъци и на работна ръка от България и ако не ограничим миграционните процеси, към 2030 г. страната ни може да се окаже с недостигащи 440 000 души на пазара на труда, предупреди проф. Искра Белева.

Напусналите България не са 2 или 3 милиона, каквито числа се тиражират напоследък, а "само" около 1 милион души. При това все по-малко хора отиват да работят в чужбина - просто защото работната ръка у нас се изчерпва, показва изследването на БАН. Усещането за масирано изтичане идва от голямата "циркулация", защото много наши сънародници си намират сезонна работа зад граница за кратко и се прибират, обясни проф. Веселин Минчев вчера. Той представи изненадващи данни, според които бедната Северозападна България изпраща сравнително малко гурбетчии и съответно преводите от чужбина към този район са по-скромни. Причината е, че тази част на страната се обезлюдява и че населението застарява.

Миналата година трудовите емигранти са изпратили на близките си в България около 1.3 млрд. лева - за сравнение през 2000 г. сумата е била само 200 млн. лева, сочи изследването на БАН. Докато преди години изкарващите пари зад граница са инвестирали в имоти и са се опитвали да завъртят някакъв бизнес, сега те превеждат част от доходите си в помощ на роднини - основно за плащане на сметки и на заеми. Интересното е, че в Северозападна България по-голямата част от помощите от работещите в чужбина се инвестират в лечение и образование, а в по-богатите области по-типично е използването на парите за потребителски разходи.

Държавите, които генерират най-много миграция в ЕС, са Ирландия, Испания и Кипър. Испания ежегодно губи около 200 000 души от емиграция. Едва 2-3% от българите в Испания заявяват интерес да гласуват на избори у нас, показва анкета на икономистите от БАН. Близо 17% от емигрантите от Северозапада ни пък са се върнали в страната.

Тировете няма да могат да изпреварват на магистрала. Забрана тирове да изпреварват по магистралите готви Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) като мярка срещу зачестилите произшествия с тежки превозни средства. "Новата разпоредба трябва да влезе в сила до края на юни и ще важи за определени участъци с интензивен трафик", каза Георги Златев от пътната агенция, цитиран от Дарик.

До края на месеца АПИ ще постави табелите, с които се въвежда ограничението, а Пътна полиция ще започне да следи за спазването му. "В много случаи товарни автомобили предприемат изпреварване с разлика в скоростта 5-10 км в час, което понякога отнема повече от 5 минути. Това неминуемо води до образуване на колона от леки автомобили, до изнервяне на водачите и предприемане след това на рискови маневри. Затова на участъци като изходите на големите градове и пътните възли и там, където има по-интензивен трафик, ще бъдат монтирани такива знаци", обясни Златев. Кои точно ще са участъците обаче ще определят от КАТ.

От това лято ще има и още една промяна - намаляват се участъците със забрана за движението на камиони над 12 тона в петък и неделя. Решението е за т.нар. обикновени петъци и недели, когато имаме само два почивни дни, а не поредица от празнични дни. "Остана като ангажимент на колегите от пътната полиция да направят анализ на участъците с концентрация на ПТП, а също така и на местата с предпоставки за бавно движещи се колони от автомобили, така че там да остане ограничението за движение на товарни автомобили. Останалите участъци от пътната мрежа, които фигурират в сегашната заповед на агенцията и Пътна полиция, ще бъдат премахнати след това прецизиране", допълни още Георги Златев. Когато има поредица от почивни дни обаче, забраната за движение на камиони ще важи както досега - за всички автомагистрали и останалите главни шосета.

Ново

На всеки 10 години всички шофьори да преминават опреснителни курсове за правоспособност. Тази идея лансира вчера шефът на транспортната комисия в НС Настимир Ананиев пред bТV. Ако изпробваме да решим листовките за шофьори сега, ще разберем, че всичко се забравя, подкрепи го и Владимир Тодоров от Българската асоциация на пострадалите при катастрофи. Според него статистиката сочи, че високата скорост и отнемането на предимството на пътя са най-големите убийци, а остарялото законодателство води до лоша събираемост на глобите.

24 часа

Ангелкова: Плажовете ни са платени, но са по-чисти от Гърция. "Българинът трябва да е най-важният турист на Златни пясъци, защото живее в родината си. Какво обаче му предлагаме? Първо, за него почти няма свободна зона по плажната ивица. По закон тя трябва да е 50 на сто. Концесионерите вече сложиха чадърите, но с допълнителни въжета надлъж и на шир на практика оставят едва 10 на сто от плажа за свободно ползване. Човек от Разград например трябва да легне в прибоя, ако не иска да плаща за чадър и шезлонг." Това заяви чуждестранен инвеститор на Златни пясъци, който не пожела да бъде цитиран, за да няма проблеми. Мнението му обаче се подкрепя изцяло от Съюза на частните хотелиери.

Какво е положението с човека от Разград, ако е с кола? На паркинга в началото на курорта ще му вземат по 10 лв. Ако реши да паркира някъде в комплекса, частният паяк веднага ще вдигне колата.

Освен че към човека от Разград ще се отнесат крайно обидно, той ще плати и 80 лв., допълва чуждестранният инвеститор.

Иначе за чадър и два шезлонга на Златните тази година ще бъде от 26 до 36 лв. според мястото на плажа. В "Албена", където собственикът е един, чадърът и шезлонгът са безплатни за гости на хотелите. 4 лв. е наемът за собствен чадър, който да поставиш на плажа. 7 лв. за чадър и 5 лв. за шезлонг плащат свободни посетители. С по лев-два по- надолу са цените в Кранево.

В Балчик концесионерът на централния плаж също запазва цените от 6 лв. за шезлонг и 3 лв. за чадър. И във Варна се очакват същите цени за сянката като миналата.

В северната част на Кабакум се плащаше по 6 лв. за чадър и шезлонг, докато в южната цените бяха рекордно ниски - по 2 лв. На бившата резиденция на ЦК на БКП "Слънчев ден" се плаща по 7 лв. На "Св. св. Константин и Елена" цените бяха съответно от по 20 и 10 лв. до 6 и 7 лв. Рекорд държеше комплексът на Илия Павлов "Св. Илия" с цени от 25 лв. за чадър и 15 лв. за шезлонг.

Рекорд държи плажът под с Топола. Там чадър и шезлонг на екзотично малко плажче е 100 лв. В тях обаче са включени и коктейли, казват от управата на комплекса.

Как е на юг?

По-високи цени на чадъри и шезлонги ще посрещнат туристите в Слънчев бряг. От 1 юни сянката в най-големия ни черноморски курорт скача от 8 на 10 лв., с 2 лв. се увеличава и цената на шезлонга.

Според концесионера на южния плаж в Слънчев бряг Кирил Спасов увеличението е, за да се поддържа нивото на услугата в краткия сезон от 2 месеца. От него бе и предложението преди месец за различни цени на сянката за българи и чужденци, но бешу отрязан, тъй като тази практика от социализма бе отхвърлена като дискриминационна. Повечето стопани на плажове по Южното Черноморие казват, че ще задържат цените от 2015 г. С 3 лв. за чадър и 3 за шезлонг отвори вече Северният плаж в Бургас, който се очертава най-евтин по Южното Черноморие. На централния, който се стопанисва от общината, услугата е безплатна, но след 11 ч е трудно да се намери място на сянка. Хора хвърлят багаж, за да пазят чадъри.

Без промяна е и на южния плаж в Несебър - чадър и шезлонг по 8 лв. Толкова струва на "Елените" и на двете ивици в Свети Влас, с изключение на Запад, където е с лев по-евтино.

На плажовете в Равда, Обзор и на Северния в Поморие сянката вече е 6 лв., в Сарафово туристите плащат 5 лв. за чадър и 5 за шезлонг.

На централния плаж в Созопол и на "Харманите"чадър и шезлонг се предлагат за 12 лв. общо. По 5 лв. ще струват за ивиците в близките къмпинги "Градина", "Каваците - Юг" и "Смокините". На "Дюни" обаче чадърът вече става 7 лв., а шезлонгът - 9 лв. На южната ивица извън ваканционното селище цената пада на 4 лв. На такава цена сянка може да се намери само на северния плаж на Каваците и на Буната в Поморие.

По 5 лв. за чадър и толкова за шезлонг е на плажа Стамопуло до бившата резиденция "Перла". Същата цена се запазва и на Аркутино и в Приморско, Лозенец и Арапя, Нестинарка, централния в Царево, северния в Ахтопол и Бутамята та чак до Силистар- последният попадна в топ 10 на европейските плажове тази година. В Китен-юг цените скачат на 6 лв.

Частници у нас вече правят плахи опити да въвеждат опита на съседите ни, за да не отблъскват туристи. На малката ивица във Варвара предлагат безплатен чадър, ако си клиент на заведението.

Този вариант като в Гърция срещу едно фрапе обаче е неприложим за големите плажове.

"Държавата не иска да се откаже от концесионните такси. Още 2015 г. предложихме те да отпаднат и срещу консумация в заведение да напълним плажовете, но не получихме отговор", каза Елена Иванова, председателка на Съюза на собствениците в Слънчев бряг.

В някои курорти на юг от Созопол сянката се предлага в пакет за двама души. Хотели дават също безплатни чадъри, но са ги вкарали в цената за ол инклузив.

"Засега нямаме сигнали за проблеми на плажовете", твърди зам. областният управител Владимир Крумов.

Николина Ангелкова, министър на туризма: В Гърция е безплатно, но няма всички услуги

Чадърите и шезлонгите в Гърция са безплатни, но на плажовете там не се предлагат всички услуги, както е на българските. Това заяви министърката на туризма Николина Ангелкова пред "Фокус".

В Гърция няма водно спасяване, няма медицинско обслужване, почистването не е с такива изисквания, каквито има в България, и има изисквания за консумация.

Ангелкова подчерта, че с въвеждането на новата система за групиране на плажовете, която министерството планира да започне да прилага от догодина, цените на чадърите и шезлонгите ще паднат драстично. Тя даде за пример Хърватия, където също има групиране на плажовете, а също и Испания, където имало такса "плаж".

"Концепцията, която ние сме финализирали, предстои да обсъдим и с всички заинтересовани лица. Ще проведем обществено обсъждане относно разделянето на плажовете, съгласно техните специфики", допълни министър Ангелкова.

Тя увери, че през този сезон контролът върху чистотата на морската вода ще е постоянен, за да се гарантира безопасността на туристите.

"От 94 взети проби 67 показват отлично качество на водата, много по-добро от това в Гърция", заяви Ангелкова.

Руснаци, украинци и сърби кандидати да работят у нас. 233 разрешителни за работа на чужденци в България е издала от началото на годината Агенцията по заетостта. Това е увеличение с 10% спрямо работещите на трудов договор в България 2074 души от страни извън ЕС.

Руснаци, украинци и сърби са най-често търсещите работа у нас чужденци, показват данните на агенцията. 48 са издадените от нея разрешителни за работа на граждани от Русия, 26 са за украинци, 25 - за сърби.

В класацията следват кандидатстващите за работа в България турци с 19 разрешителни и американци и тунизийци с по 14.

Разрешителни за работа на чужденци се вадят основно за IT-сектора, инженерно-технически персонал, среден технически персонал, преподаватели в средни или висши учебни заведения, спортисти, обясняват от Агенцията по заетостта. Проверки на Главна инспекция по труда (ГИТ) през 2015 г. обаче са установили работещи чужденци и в сектори като строителство, сухопътен транспорт и търговия на дребно.

71 от издадените от началото на годината разрешителни са за високоценени и липсващи у нас специалисти, които идват с Европейска синя карта.

Прогнозите са разрешителните да се увеличат значително през лятото заради желанието на туристическия бизнес да наеме персонал от трети страни заради липсата на подготвени български кадри.

60 са заловените през миналата година нелегално работещи в България чужденци, отчитат още на трудовата инспекция. Най-много работещи без разрешително чужденци са установени във Варна и Бургас.

От понеделник ГИТ започна нова вълна от инспекции за незаконно работещи чужди граждани, съобщиха от инспекцията. Причината е влезлият в сила от края на май нов Закон за трудовата миграция. С него се въведоха и ускорени правила за издаване на разрешителни за работа на професионалисти, за каквито в страната има криза. Те обаче трябва да получават три пъти средната за страната заплата.

Разрешително за работа в България се изисква и за чужденци, които практикуват свободни професии, напомниха от ГИТ.

Чуждите граждани трябва да имат осигурени добри условия на труд от българските им работодатели, гласят още изискванията.

Стандарт

Гурбетчии издържат 500 000 младежи. Близо 500 000 млади българи живеят от парите на своите родители гурбетчии. Те не работят, не са и студенти. Липсват както на пазара на труда, така и в статистиката за безработица, обясни Искра Белева, зам.-директор на Института за икономически изследвания към БАН. Според нея въпросните младежи не се и опитват да си търсят препитание или квалификация. "Когато едно дете вижда модела от родителите си, че изкарват за няколко месеца парите си, защо му е да влага системни усилия в образование", коментира Белева. Данните на института показват, че с всяка следваща година се увеличават парите, които български емигранти пращат у нас. Докато през 2007 г. трансферите са били 600 млн. евро, през 2015 г. сумата вече е над 1300 млн. евро.

Парите, които изпращат гурбетчиите на своите близки у нас, се харчат най-вече за потребление, но отиват и за здраве, образование и покриване на дългове. Емигрантските трансфери обаче оказват по-скоро негативно влияние върху икономиката ни, смятат учените от БАН.

След 15 години ще сме достигнали едва половината от средната заплата в ЕС, въпреки че доходите у нас растат с по-бързи темпове отколкото европейските. Учените от БАН са изчислили, че през 2001 г. годишният доход за семейство с двама работещи на пълен работен ден и две деца у нас е бил 19 пъти по-нисък, отколкото на подобно семейство в ЕС. Следва процес на догонване и през 2014 г. разликата е "стопена" до 6.2 пъти. За този период у нас нарастването на заплатите е близо два пъти, в ЕС -  само 15%, посочи проф. Искра Белева от БАН.

В същото време продължават да растат паричните преводи от българските емигранти към страната ни. През м.г. са 1.3 млрд. лв., а през 2000 г. са били 300 млн. лв. "Дори и да нарастват доходите в България, емиграцията към страни с по-висок стандарт няма да спре", смята проф. Белева. Според нея се наблюдава устойчива тенденция - българите, които заминават да работят зад граница, вече не търсят само оцеляване на семейството им, а просто трудова реализация.

"БДЖ-Товарни превози" стопи загубите си. Финансовият резултат на "БДЖ-Товарни превози" за периода 1 януари - 30 април 2016 г. е загуба в размер на 33 хил. лв. Това съобщи специално за "Стандарт" Любомир Илиев, управител на държавната карго жп компания. За сравнение - загубата на дружеството за първите четири месеца на 2015 г. е била 6 млн. лв., посочи Илиев. Това е почти 182 пъти намаляване на негатива и тенденцията продължава, заяви той. И това - въпреки че обемите превозени товари продължават да намаляват, обясни Илиев. За първите четири месеца на годината компанията е превозила 500 хил. тона по-малко спрямо същия период на 2015 г., като загубата на товари е основно от новия жп превозвач на бизнесмена Христо Ковачки. Само със засилен контрол на разходите и оптимизация на процесите постигаме добро финансово здраве, коментира Любомир Илиев.

2 млн. от дълговете си е платила от началото на годината досега компанията към "БДЖ-Пътнически превози" и НК "Железопътна инфраструктура", обясни още Любомир Илиев. Става дума само за стари задължения. Общите дългове на компанията са 95 млн. лв., като плановете ни до края на годината са да ги намалим до 77 млн. лв., посочи Любомир Илиев.

След падането на ембаргото и отварянето на Иран се стремим да привлечем част от транзитния превоз на стоки между Техеран и Западна Европа, обясни Илиев. Возят се основно машини, авточасти и стоки за бита, допълни той. За целта преговаряме с големи клиенти като "Интерферибот", "Гартнер" и др. и участваме във всички транспортни изложения, където предлагаме нашите услуги, обясни шефът на "БДЖ-Товарни превози" Любомир Илиев.

Монитор

Реститути налазиха „Евксиноград". Куп реститути са предявили сериозни претенции към правителствената резиденция „Евксиноград", което е накарало премиера Бойко Борисов да се заеме лично с казуса и да поиска проверка, научи „Монитор".

„Наредих да се създаде междуведомствена работна група, която да извърши цялостен анализ на правния и градоустройствен статут на сградите и земите, включени в терена на „Евксиноград" и да представи варианти на решения във връзка с реституционни претенции към имота", написал е самият Борисов в отговор на депутатски въпрос по темата. В него се уточнява, че премиерската заповед е от края на 2015 година, но срокът за изпълнение на задачата, поставена на експертите, изтича този месец.

Претенции към имоти на територията на любимата на властта резиденция имат много наследници, като 5 дела вече са завършили с решение на съда за влизане във владение, разказа пред „Монитор" областният управител на Варна Стоян Пасев, който е определен от Борисов за председател на работната група за решаване на казуса с реститутите. Част от териториалните искания са за т.нар. Охранителна зона на НСО, която се простира общо на 30 дка и върху земята има изградени 3 постройки за гардовете на резиденцията.

Работната група разглежда и сагата с реституционните претенции на 83-годишния Васил Скутунов, който си иска 8,5 дка в „Евксиноград", наследени от баща му - адютанта на цар Борис III Коста Скутунов. През 2013 година съдебен изпълнител опита да му върне земите със санкцията на ВКС, но впоследствие МС обжалва и върховните съдии отмениха собственото си решение. Сега обаче въпросът бил подновен.

Вкарват в регистър частните съдилища. Частните арбитражни съдилища да бъдат описани в регистър. Това предвижда пакет от законодателни промени, изготвен от работна група към омбудсмана Мая Манолова, който ще бъде официално представен утре. В него ще залегне и вече обявената от „Монитор" мярка новоизлюпените „магистрати" да не могат да гледат никакви дела срещу потребители - т.е. да не се занимават със спорове за неплатени комунални услуги като ток, вода, телефон, както и теглени бързи кредити.

До изработването му се стигна, след като бе залята с хиляди жалби от попарени потребители, осъдени от въпросните арбитражи. Заради лавината от сигнали тя сформира работна група, в която влизат юристи, съдии от Върховния касационен и Софийския градски съд, както и прокурори.

Както „Монитор" първи алармира, в последните години частните арбитражни съдилища никнат като гъби без обаче да има какъвто и да било контрол над дейността им. В момента единствените претенции, които не могат да гледат, са за владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение. Ползата на търговците от новоизлюпените „магистрати" е, че минали веднъж през тях, делата приключват без право на обжалване и доста често нищо неподозиращи хора се оказват със запорирано имущество без въобще да са участвали в съдебен процес. Именно такава е съдбата на 5700 длъжници, срещу които е поискано да бъдат издадени изпълнителни листове само за последната 2015 година. Част от тях са разбрали, че е имало дело, чак когато са получили поканите за доброволно изпълнение. Едва една шеста са жалили - вероятно защото само толкова са запознати с процедурата, и в крайна сметка само 650 от решенията на арбитражните съдилища са били променени. Още по-абсурдното е, че реално почти всеки пълнолетен гражданин може да е медиатор в арбитражен процес, контрол има само върху изпълнителните листове, издадени въз основа на решенията на т. нар. съдилища, а бройката им е абсолютно неясна, защото няма регистър. А такъв няма, защото реално до момента не са длъжни да се регистрират.

Именно заради липсата на регистър доскоро не се знаеше дори колко са въпросните арбитражи. Проучването на омбудсмана обаче показало, че са 45 на брой.

Само един от тях за последната година е разгледал над 102 000 дела. Процесите са срещу потребители с неплатени сметки, а исковете достигат общо до милион. За сравнение единственият търговски арбитражен съд - този към Българската търговско-промишлена палата, е разгледал 500 дела за миналата година.